Вилигис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилигис, изображение от 12 век
Катедралата „Дом Майнц“
Църквата Св. Стефан в Майнц

Свети Вилигис (на немски: Willigis, Williges, Willegis, * ок. 940 вер. в Шойонинген, Долна Саксония, † 23 февруари 1011 в Майнц) е от 975 г. до смъртта си архиепископ на Майнц и държавник на Свещената Римска империя. Вилигис е Светия на римо-католическата църква. Чества се на деня на неговата смърт - 23 февруари.

Родителите му са свободни, но не са благородници. Той отива през 969 г. чрез покровителия си епископ Фолколд († 992) от Майсен (който е учител на Ото II) в двора на император Ото I. От 971 г. Вилигис става канцлер. През януари 975 г. Ото II го издига на архиепископ на Майнц. През 975 г. папа Бенедикт VII му дава правото над всички останали епископи по църковни въпроси, което прави Вилигис на втория мъж след папата.

През 983 г. Вилигис участва в имперското събрание на Ото II във Верона, където получава на 13 юни 983 г. т. нар. Веронезко дарение на територии от императора.

След смъртта на Ото II на 7 декември 983 г. и на съпругата му императрица Теофано през 991 г. Вилигис е фактически регент на империята до пълнолетието на техния син Ото III през 994 г. След това той получава трибутни плащания, които правят неговата архиепископия много богата.

След смъртта на Ото III на 24 януари 1002 г. по предложение на Вилигис за нов крал е избран Хайнрих II и от него коронован на 6 юни 1002 г. в катедралата на Майнц. Неговите съвременници го определят като „баща на императора и на империята“ („des Kaisers und des Reiches Vater“). Вилигис умира на 23 февруари 1011 г. в Майнц и е погребан в църквата Св. Стефан в Майнц.

Вилигис започва през 975/998 г. строежа на катедралата в Майнц, която съществува и днес. Църквата е завършена през 1009 г., но изгаря вероятно един ден или същия ден, когато трябва да се освети. Вече 69 годичният Вилигис започва да е строи отново.

Вилигис построява от ок. 990 г. също и църквата Св. Стефан в Майнц, където е погребан ппонеже неговата епископска църква още не била истински готова.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Титмар Мерзебургски, Chronik. Übersetzt von Werner Trillmich. Darmstadt 1957 (Freiherr vom Stein-Gedächtnisausgabe 9). {MGH|SSrerGermNS|9}}
  • Alois Gerlich, Willigis, Erzbischof von Mainz In: Lexikon des Mittelalters, Bd. 9, Sp. 214–216.
  • Josef Heinzelmann, Spuren der Frühgeschichte von St. Stephan in Mainz. Ein Beitrag zu einer noch nicht geführten Diskussion, in: Archiv für mittelrheinische Kirchengeschichte, Bd. 56 (2004), S. 89–100.
  • Josef Heinzelmann, Mainz zwischen Rom und Aachen. Erzbischof Willigis und der Bau des Mainzer Doms. In: Jahrbuch für westdeutsche Landesgeschichte, Bd. 30 (2004), S. 7–32 PDF-Datei.
  • Karl Uhlirz, Willigis. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 282–289.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]