Бианка-Мария Сфорца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бианка Мария Сфорца
императрица на Свещената Римска империя
Ambrogio de Predis (workshop) - Bianca Maria Sforza (Kunsthistorisches Museum Wien).jpg
Лични данни
Управление 15081510
Родена 5 април 1472
Милано, Италия
Починала 31 декември 1510
Инсбрук, Австрия
Погребанаа в манастир Щамс
Предшествана от Елеонора-Елена Португалска
Наследена от Изабела Португалска
Семейство
Брак Максимилиан I
Династия Сфорца
Баща Галеацо Мария Сфорца
Майка Бона Савойска
Бианка Мария Сфорца в Общомедия


Бианка Мария Сфорца, ок. 1505/1510
Бронзова статуя в дворцовата църква в Инсбрук

Бианка Мария Сфорца (на италиански: Bianca Maria Sforza, също Maria Blanca Sforza); * 5 април 1472 в Милано; † 31 декември 1510 в Инсбрук) е от 1494 до 1510 г. немска кралица и ерцхерцогиня на Австрия и от 1508 г. до смъртта си императрица на Свещената Римска империя, втора съпруга на император Максимилиан I.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Бианка Мария Сфорца е родена на 5 април 1472 в Милано. Тя е дъщеря на миланския херцог Галеацо Мария Сфорца (1444 – 1476) и втората му съпруга Бона Савойска (1449 – 1503), дъщеря на херцог Лудвиг Савойски († 1465).[1] По политически причини е обещавана за съпруга на различни владетели: малко след раждането ѝ е обещана на Филиберт I Савойски, четвърти херцог на Савоя, който умира през 1482 г. едва седемнадесетгодишен. След това е обещана на претендента за унгарския трон, който, впоследствие е зает от Уласло II (1490 г.) и този проект пропада.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

На 30 ноември 1493 г. Бианка се омъжва в отсъствие на жениха (per procurationem) в Милано за овдовелия крал Максимилиан I Австрийски (1459 – 1519).[2] Бианка Мария тръгва със зестрата си и голяма свита за Инсбрук, където три месеца чака Максимилиан, понеже той е зает заради нападение на турците в Щирия. Те се събират едва на 16 март 1494 г. в Хал ин Тирол. Бракът им не е щастлив, Максимилиан не изпитва ни най-малка привързаност към съпругата си, поради което двамата нямат деца.

Бианка Мария не присъства също при прокламацията на Максимилиан за „избран император“ на 4 февруари 1508 г. в Тренто.[3] Младата императрица не участва в политическия живот и предпочита да живее предимно в Тирол, заобиколена от миланския си малък двор. Нейният брак има за цел единствено да спечели Максимилиан I за съюзник на чичо ѝ Лудовико Сфорца.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Бианка-Мария умира на 31 декември 1510 г. в Инсбрук е погребана в княжеската гробница в манастир Щамс, западно от Инсбрук. Той е във Фрайбург и не присъства на нейното погребение, връща се едва през юни 1511 г. в Инсбрук.[4] Максимилиан не ѝ дава дори надгробен камък.[5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Blanca Maria von Mailand. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 6. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1860, S. 156.
  • Ernst Bock: Bianca Maria Sforza. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 214
  • Hellmut Andics: Die Frauen der Habsburger. J&V, Wien 1985
  • Hermann Wiesflecker: Maximilian I. Wien/München 1991, ISBN 3-7028-0308-4 und ISBN 3-486-55875-7
  • Sigrid-Maria Größing: Maximilian I. Kaiser – Künstler – Kämpfer. Amalthea, Wien 2002 ISBN 3-85002-485-7
  • Thea Leitner: Habsburgs Goldene Bräute. Piper, München 2005
  • Sabine Weiss: Die vergessene Kaiserin. Bianca Maria Sforza. Tyrolia, Innsbruck 2010 ISBN 978-3-7022-3088-3
  • Christina Antenhofer: Emotions in the Correspondence of Bianca Maria Sforza. In: Heinz Noflatscher/Michael A. Chisholm/Bertrand Schnerb: Maximilian I. 1459 – 1519. Wahrnehmung – Übersetzungen – Gender. Innsbrucker Historische Studien (27) Innsbruck 2011. S. 267 – 286. ISBN 978-3-7065-4951-6
  • Christina Lutter: Geschlecht, Beziehung, Politik. Welche Möglichkeiten und Grenzen „erfolgreichen“ Handelns hatte Bianca Maria Sforza?. In: Heinz Noflatscher/Michael A. Chisholm/Bertrand Schnerb: Maximilian I. 1459 – 1519. Wahrnehmung – Übersetzungen – Gender. Innsbrucker Historische Studien (27) Innsbruck 2011. S. 251 – 266. ISBN 978-3-7065-4951-6
  • Daniela Unterholzner: Essensalltag bei Hof. Zum Frauenzimmer Bianca Maria Sforzas. In: Heinz Noflatscher/Michael A. Chisholm/Bertrand Schnerb (Hrsg.): Maximilian I. 1459 – 1519. Wahrnehmung – Übersetzungen – Gender. Innsbrucker Historische Studien (27) Innsbruck 2011. S. 286 – 301. ISBN 978-3-7065-4951-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sforza: Bianca Maria, genealogy.euweb.cz
  2. Hermann Wiesflecker: Maximilian I, 1991, S. 80.
  3. Hermann Wiesflecker: Maximilian I, 1991, S. 158
  4. Viktor von Kraus, Itinerarium Maximiliani I 1508 – 1518, in: Archiv für Österreichische Beschichte Band 87, Wien 1899, S. 285.
  5. Hermann Wiesflecker: Maximilian I, 1991, S. 81.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]