Бианка Мария Сфорца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бианка-Мария Сфорца)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бианка Мария Сфорца
кралица на Германия и Италия, ерцхерцогиня на Австрия (1494 – 1510), императрица консорт на Свещената Римска империя
Ambrogio de Predis - Bianca Maria Sforza - Google Art Project.jpg
Управление 4 февруари 150831 декември 1510 (императрица на Свещената Римска империя)
16 март 149431 декември 1510 (кралица консорт на Германия)
Лични данни
Родена
Починала
Инсбрук, Австрийско ерцхерцогство
Погребана в княжеска гробница в манастира Щамс западно от Инсбрук
Други титли ерцхерцогиня консорт на Австрия
Религия Католичка
Семейство
Династия Сфорца по рождение
Хабсбурги по брак
Баща Галеацо Мария Сфорца
Майка Бона Савойска
Брак Максимилиан I
Потомци няма
Герб Arms of the House of Sforza.svg Arms of Maximilian I, Holy Roman Emperor.svg
Бианка Мария Сфорца в Общомедия

Бианка Мария Сфорца (на италиански: Bianca Maria Sforza, също Maria Blanca Sforza; * 5 април 1472, Милано, Миланско херцогство, † 31 декември 1510, Инсбрук, Австрийско ерцхерцогство) е кралица на Германия и Италия, и ерцхерцогиня на Австрия (14941510), императрица консорт на Свещената Римска империя (15081510) като втора съпруга на император Максимилиан I.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Бианка е най-голямата дъщеря на миланския херцог Галеацо Мария Сфорца (* 24 януари 1444, † 26 декември 1476) и втората му съпруга Бона Савойска (* 10 август 1449, † 17 ноември 1503), дъщеря на херцог Лудвиг Савойски († 1465). [1] Тя е кръстена на баба си по бащина линия Бианка Мария Висконти. [2] Когато още няма още пет години, баща ѝ е убит в църквата „Санто Стефано“ в Милано на 26 декември 1476 г. на празника на Свети Стефан. Той е намушкан с нож от трима високопоставени служители на миланския двор. [2]

Има двама братя и една сестра:

Има и двама полубратя и две полусестри от връзката на баща ѝ с Лукреция Ландриани, и двама полубратя от връзката му с Лучия Марлиани.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Брачни преговори[редактиране | редактиране на кода]

По политически причини Бианка е обещавана за съпруга на различни владетели. На 6 януари 1474 г. е сгодена, преди още да навърши две години, за първия си братовчед херцог Филиберт I Савойски, четвърти херцог на Савоя, със зестра от 100 хил. дуката. Годеникът ѝ обаче умира през септември 1482 г. на 17-годишна възраст.

Бианка е отнета от майка ѝ през 1480 г. и заживява в Рокета под настойничеството на чичо ѝ Лудовико Мавъра, който с намерението да укрепи господството си над Милано, започва преговори с различни европейски династии за брака ѝ. През 1484 – 1485 г. започват преговорите с Албрехт II Баварски.

В началото на 1485 г. унгарският крал Матяш Корвин иска ръката на Бианка за единствения си макар и незаконороден син Янош Корвин. С този брак кралят иска да осигури бъдещото наследство на сина си в Унгария и Бохемия и да го направи херцог на Австрия. На 25 ноември 1487 г. Бианка се сгодява за Янош, носи 150 хил. дуката зестра и според условията на договора получава няколко унгарски графства. Въпреки това, поради противопоставянето и интригите на кралица Беатриса Неаполитанска – съпруга на крал Матяш, която иска Янош да се сгоди за представителка на Арагонската династия, официален брак не е сключен. Внезапната смърт на краля на Унгария през 1490 г., без да се гарантира наследството на сина му на трона, кара Лудовико Мавърът да се откаже от проекта си, въпреки че Янош, след смъртта на баща си, заявява, че никога няма да се откаже от ръката на Бианка Мария.

През 1491 и 1492 г. портретите на Бианка Мария, нарисувани от Джовани Амброджо де Предис, са изпратени на краля на Шотландия Джеймс IV [3] и на Фридрих IIIкурфюрст на Саксония, които искат информация за външния вид и зестратата ѝ. През 1491 г. Лудовико се опитва да организира брака ѝ с новия крал на Унгария и Бохемия Владислав II, но Владислав първо трябва да анулира двата си предишни брачни обета към вдовицата на Матяш Корвин Беатриса и към Барбара фон Бранденбург. Лудовико поставя въпроса пред папата чрез кардинал Асканио Сфорца; но през октомври 1493 г. конгрегация от кардиналите не постига никакви резултати.

Брак с Максимилиан I[редактиране | редактиране на кода]

Накрая чичо ѝ Лудовико започва преговори за брак с Хабсбургите. През април 1493 г. той публично посочва бъдещия съпруг на Бианка Мария в лицето на римско-немския крал, ерцхерцогът на Австрия (1493 – 1519) – овдовелият Максимилиан I Австрийски (* 1459, † 1519). [4] На 24 юни са сключени брачните договори, които фиксират за Бианка зестра от 300 хил. дуката (за престиж обаче официално са обявени 400 хил. дуката) и много богат чеиз. Лудовико Мавърът се надява на признание и на титлата херцог, потвърдена от Максимилиан, а Максимилиан – да си осигури територии в Северна Италия и финансиране за военните си разходи. [5] Искането на Максимилиан за господство над Милано разгневява Ана дьо Божо – регентка на нейния брат краля на Франция Шарл VIII, и води до френска намеса в Италия, като по този начин слага началото на продължителните Италиански войни.

След като на 28 ноември Бианка се отказва от всичките си почести за сметка на чичо си Лудовико, на 30 ноември 1493 г. в Милано 21-годишната жена се омъжва за Максимилиан I в отсъствие на жениха (с негов представител). На сватбата тя носи корсаж „с осемдесет парчета от бижутерското изкуство, прикрепени към него, като всяко парче се състои от един рубин и четири перли“. [5]

Два дена по-късно се сбогува в Комо с майка си, брат си и чичо си. Тя тръгва със зестрата си и с голяма свита за Инсбрук, която предизвиква голямо внимание. Сред многобройните членове на свитата са нейният съветник – дипломатът Еразмо Браска и художникът ѝ Амброджо де Предис. Спират в Комо, Беладжо, Граведона, Морбеньо, Сондрио и Бормио, и накрая прекосяват прохода Стелвио.

Бианка прекарва Коледа 1493 г. и следващите месеци в Инсбрук, където все още не е приета от съпруга си, а от тиролския ерцхерцог Сигизмунд и младата му съпруга Катарина Саксонска, с които се забавлява в танци и игри. Максимилиан е зает заради нападението на турците в Щирия и пристига в Инсбрук едва в началото на март 1494 г.

Брачен живот и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Максимилиан I не изпитва ни най-малка привързаност към съпругата си, поради което двамата нямат деца. Бракът е нещастен: малко след сключването му Максимилиан се оплаква, че Бианка може и да е по-красива от първата му съпруга херцогиня Мария Бургундска, но не и толкова мъдра. Невъзможно е младата булка да спечели привързаността на съпруга си, който я смята за твърде необразована, приказлива, наивна, прахосническа и небрежна. Той иска да има деца от нея, но всичките им опити се провалят: въпреки няколкото ѝ бременности нито едно дете не се ражда живо. Бианка много харесва доведените си деца Филип Красивия и Маргарита, но е критикувана, че е забравила достойнството си, когато е седнала на пода, за да си играе с тях. [6]

За да отбележи брака им, Максимилиан кара да украсят Neuer Hof в Инсбрук с Goldenes Dachl (Златен покрив) – ложа, чийто блестящ покрив е съставен от над 2500 малки позлатени медни керемиди. Необичайно е, че императорът иска да бъде изобразен с двете си съпруги – Бианка Мария Сфорца и предишната, любимата и никога забравена Мария Бургундска.

След 1500 г. той губи всякакъв интерес към Бианка. Младата императрица не участва в политическия живот и предпочита да живее със собствен двор от миланци в различни замъци в Тирол. На няколко пъти съпругът ѝ я остава като залог, когато не може да плаща за стаите при пътуванията си. Изглежда също, че той я кара да живее в състояние на оскъдица, но това може да се свърже с обвинението за прахосничество, насочено към нея и приближените ѝ, и на първо място срещу фаворитката Виоланта Каими, която влече кралицата към прекалено прахоснически живот, плете интриги и показва политически амбиции, докато през 1496 г. не изпада в немилост пред нея.

Нейният брак има за цел единствено да спечели Максимилиан I за съюзник на чичо ѝ Лудовико Сфорца. Политическото ѝ влияние върху Максимилиан I обаче е нищожно. Освен това тя не харесва чичо си Лудовико и е подкрепена в това от Каими, която плете интриги с неаполитанския посланик Джироламо Венти. Бианка все пак дава на херцога новини и съвети и през критичните 1499-1500 г. работи с краля за военна помощ за Сфорца срещу французите. След залавянето на Лудовико тя се погрижва да завладее херцогския трезор възможно най-скоро. По време на войната с швейцарците през 1499 г., когато трябва да остане в Брайзах, от нейно име са издадени заповеди и прокламации; обаче в решаващия момент град Базел отказва да се подчини.

От 1500 г. нататък Бианка се споменава само във връзка с частни финансови дела. Тя не присъства и на прокламацията на Максимилиан за „избран император“ на Свещената Римска империя на 4 февруари 1508 г. в Тренто,[7] което я прави императрица.

Бианка-Мария умира на 31 декември 1510 г. в Инсбрук на 38-годишна възраст. Погребана е в княжеската гробница в манастира Щамс западно от Инсбрук. Максимилиан I е във Фрайбург и не присъства на погребението ѝ, като се връща се в Инсбрук едва през юни 1511 г. [8] Той дори не ѝ посвещава надгробен камък. [9]

По-голямата част от наследството ѝ, включително известният черен молитвеник (съставен от фламандски художници за баща ѝ през 1470 г.), става притежание на Максимилиан I, а малка част е върната на Висконти.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sforza: Bianca Maria, genealogy.euweb.cz
  2. а б Bianca Maria Sforza, regina dei Romani e imperatrice. // Treccani. Посетен на 16 February 2020. (на италиански)
  3. Bianca Maria Sforza, regina dei Romani e imperatrice. // Treccani. Посетен на 16 February 2020. (на италиански)
  4. Hermann Wiesflecker: Maximilian I, 1991, S. 80.
  5. а б George R. Marek, The Bed and the Throne: The Life of Isabella D'Este, p. 42, Harper & Row, 1976, ISBN 978-0-06-012810-4
  6. Bianca Maria Sforza, regina dei Romani e imperatrice. // Treccani. Посетен на 16 February 2020. (на италиански)
  7. Hermann Wiesflecker: Maximilian I, 1991, S. 158
  8. Viktor von Kraus, Itinerarium Maximiliani I 1508 – 1518, in: Archiv für Österreichische Beschichte Band 87, Wien 1899, S. 285.
  9. Hermann Wiesflecker: Maximilian I, 1991, p. 81.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Blanca Maria von Mailand. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 6. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1860, S. 156.
  • Ernst Bock: Bianca Maria Sforza. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 214
  • Hellmut Andics: Die Frauen der Habsburger. J&V, Wien 1985
  • Hermann Wiesflecker: Maximilian I. Wien/München 1991, ISBN 3-7028-0308-4 und ISBN 3-486-55875-7
  • Sigrid-Maria Größing: Maximilian I. Kaiser – Künstler – Kämpfer. Amalthea, Wien 2002 ISBN 3-85002-485-7
  • Thea Leitner: Habsburgs Goldene Bräute. Piper, München 2005
  • Sabine Weiss: Die vergessene Kaiserin. Bianca Maria Sforza. Tyrolia, Innsbruck 2010 ISBN 978-3-7022-3088-3
  • Christina Antenhofer: Emotions in the Correspondence of Bianca Maria Sforza. In: Heinz Noflatscher/Michael A. Chisholm/Bertrand Schnerb: Maximilian I. 1459 – 1519. Wahrnehmung – Übersetzungen – Gender. Innsbrucker Historische Studien (27) Innsbruck 2011. S. 267 – 286. ISBN 978-3-7065-4951-6
  • Christina Lutter: Geschlecht, Beziehung, Politik. Welche Möglichkeiten und Grenzen „erfolgreichen“ Handelns hatte Bianca Maria Sforza?. In: Heinz Noflatscher/Michael A. Chisholm/Bertrand Schnerb: Maximilian I. 1459 – 1519. Wahrnehmung – Übersetzungen – Gender. Innsbrucker Historische Studien (27) Innsbruck 2011. S. 251 – 266. ISBN 978-3-7065-4951-6
  • Daniela Unterholzner: Essensalltag bei Hof. Zum Frauenzimmer Bianca Maria Sforzas. In: Heinz Noflatscher/Michael A. Chisholm/Bertrand Schnerb (Hrsg.): Maximilian I. 1459 – 1519. Wahrnehmung – Übersetzungen – Gender. Innsbrucker Historische Studien (27) Innsbruck 2011. S. 286 – 301. ISBN 978-3-7065-4951-6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „История“         Портал „История