Доменико Гирландайо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Доменико Гирландайо
Domenico Ghirlandaio
Pala degli innocenti, ghirlandaio, autoritratto.jpg
предполагаем автопортрет – 1488 година
Рождено име Доменико ди Томазо ди Курадо ди Дофо Бигорди
Роден
Починал
11 януари 1494 (на 44 г.)
Националност италианец
Учители Алесо Балдовинети
Уебсайт http://www.domenico-ghirlandaio.org/
Доменико Гирландайо
Domenico Ghirlandaio
в Общомедия

Доменико Гирландайо (на италиански: Domenico Ghirlandaio) е флорентински ренесансов художник, роден през 1449 година, починал през 1494 година. Представител на Флорентинската живописна школа.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Гирландайо е роден с пълното име Доменико ди Томазо ди Курадо ди Дофо Бигорди през 1449 година във Флоренция. Баща му Томазо Бигорди е бижутер и златар. Прякорът „Il Ghirlandaio“ (майстор на венци), който Доменико взема за своя фамилия, идва от занаята на баща му, известен с изработката на колиета подобни на венци, които са носени от флорентинските жени по това време. Вазари в своето „Жизнеописание на Доменико Гирландайо“ съобщава, че неговия баща е златар, измислил гирляндите: „…Томазо е първият, измислил и пустнал в оборот украшения, които носят на главите си флорентийските момичета и които се назовават гирлянди, за което и получава името Гирландайо“. Отчитайки, че Вазари е лично познат на сина на Доменико, художника Ридолфо Гирландайо, тази версия има право на съществуване като семейно предание.

Доменико е най-голямото от шестте деца на Томазо и първата му съпруга Мона Антония. От тях само Гирландайо и двамата му братя Давид и Бенедето оцеляват през детството. Томазо има още две деца от втората си жена, също с името Антония, за която се жени през 1464 година. Полусестрата на Доминико – Алесандра, родена през 1475 година – се омъжва за художника Бастиано Минарди през 1494 година.[1]

Гирландайо става чирак в ателието на художника Алесо Балдовинети, където отива да изучава живопис и изкуството на мозайката.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Тайната вечеря (1480), църквата „Вси Светии“ във Флоренция.
  • Съгласно Вазари, първите работи на Гирландайо са фреските на капела Веспучи в църквата Онисанти (частично съхранени), и фрески с житието на свети Павлин Нолански (разрушени), след които той „завоюва велика слава и придобива известност“. Изследователите считат, че фреските с житието на светията са създадени от художника около 1470 година. Работите в капела Веспучи се отнасят към 1472 година. В същата 1472 година художникът встъпва в Братството на Св. Лука – обединение на живописци, скулптури, ювелири и други професионалисти, имащи отношение към изобразителното изкуство.
  • В първата половина на 1476 година, художникът се връща във Флоренция, и, вероятно, прекарва известно време в ателието на Верокио, където тогава работят БотичелиПеруджино, а по-късно Леонардо да Винчи. Тази „лаборатория“ по живопис, в която се водят безконечни спорове за цветовете, динамиката и ритъма на изображението, изиграва важна роля във формирането на стила на Доменико.
  • През 1480 година, Гирландайо изпълнява стенописа „Saint Jerome in His Study“ и други фрески в църквата „Вси Светии“ (Ognissanti) във Флоренция. В манастирската трапезария към храма, той изрисува в мащаб 1:1 сцената на тайната вечеря.
  • В периода 1481-1485 година, художникът е ангажиран със стенописите в „Sala dell Orologio“ във флорентинския дворец Палацо Векио.
  • През 1483 година, Гирландайо е привлечен в Рим от папа Сикст IV за изпълнение на фреската „Christ calling Peter and Andrew to their Apostleship“ по странична стена в Сикстинската капела. През тези години, той изпълнява стенописи и в главната църква на тосканското градче Сан Джиминяно, което по това време е под управлението на Сиена.
  • Завръщайки се във Флоренция през 1485 година, живописецът изпълнява поредица от големи поръчки. Цели цикли със стенописи и множество портрети, поръчани от меценатите – банкерите Франческо Сасети и Джовани Торнабуони, и двамата ръководители на банката на Медичите.
  • Гирландайо се занимава с мозайки. През 1490 година заедно с брат си Давид, Доменико украсява с мозаика на сцената „Благовещение“ люнета на храма Санта-Мария-дел-Фиоре; (през 1491 година те създават мозайки в капелата на Свети Зиновий във Флорентийската катедрала; презв 1492 година Доменико реставрира мозаиката на Чимабуе в Пизанската катедрала, а през 1493 година Давид украсява с мозайка апсидата на катедралата в Пистоя).

В историята, името на Гирландайо остава и с факта, че в неговото ателие е чиракувал младият Микеланджело Буонароти, който обаче предвид непокорния си характер, не се задържа дълго при него.

Семейство и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Доменико Гирландайо има шест деца от два брака. Синът му Ридолфо Гирландайо също става известен за времето си художник. Въпреки множеството потомци, фамилията „Гирландайо“ изчезва през XVII век, когато последните ѝ членове постъпват в манастири.

Доменико умира през 1494 година на 44 годишна възраст, вследствие на треска причинена от чума. Той е погребан в известната ренесансова флорентинска църква Санта Мария Новела.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на
Джована Торнабуони
(1488)
музей Тисен, Мадрид
Олтарно пано (1492)
Пинакотека Комунале,
Волтера
Мадоната и младенеца (1486)
музей Уфици, Флоренция
Св. Екатерина Сиенска и
Св. Лаврентий (1490-1498),
Старата Пинакотека,
Мюнхен
Ghirlandaio-Giovanna Tornabuoni.jpg Christ in Heaven with Four Saints and a Donor.jpg Domenico Ghirlandaio Madonna and Child enthroned between Angels and Saint c 1486.jpg Domenico ghirlandaio, santa caterina da siena e san lorenzo.jpg

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jean K. Cadogan, Domenico Ghirlandaio: Artist and artisan, Yale University Press, 2000, pp. 14-15, 20.
  • Andreas Quermann, Ghirlandaio, serie dei Maestri dell'arte italiana, Könemann, Köln 1998. ISBN 3-8290-4558-1
  • Francesco Razeto, La Cappella Tornabuoni a Santa Maria Novella, in AA.VV., Cappelle del Rinascimento a Firenze, Editrice Giusti, Firenze 1998. ISBN 88-8200-017-6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]