Онисанти (Флоренция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Онисанти
Chiesa di Ognissanti
Piazza ognissanti, piazza.JPG
Florence street map.svg
43.7726° с. ш. 11.2455° и. д.
Онисанти
Местоположение във Флоренция
Вид на храма католическа църква
Страна Flag of Italy.svg Италия
Населено място Флоренция
Епархия Флорентинска архиепархия
Тип на сградата базилика
Архитектурен стил готика и барок
Време на изграждане 1251 г.
Реликви монашеското расо на Свети Франциск от Асизи
Съвременен статут действаща църква
Онисанти в Общомедия

„Онисанти“ (на италиански: Chiesa di Ognissanti, в превод Вси Светии, с пълно име Църква на Спасителя и вси светии, на италиански: Chiesa di San Salvatore in Ognissanti) е католическа църква в гр.Флоренция, Италия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е основана през 1251 г. В началото е част от манастир на монаси – хумилиати, установили се във Флоренция през 1239 г. Около 1310 г. по тяхна поръчка Джото рисува за главния олтар картината „Маеста“, сега в галерията Уфици. В ризницата на църквата се съхраняват и други творби от XIV век, като фрескатата „Разпятие“ на Тадео Гади и дървено разпятие на Джото. През XIV век към църквата е изградена камбанария.

През ХV век интериора се обогатява със стенописи на Сандро Ботичели (който е погребан в църквата), и на Доменико Гирландайо. През 1480 г. те изписват две фрески в апсидата – отдясно е фреската на Ботичели „Свети Августин в кабинета си“, а от ляво е тази на Гирландайо – „Свети Йероним в кабинета си“. Работа на Гирландайо се и стенописите „Пиета“ и „Дева Мария на милосърдието“ в капела Веспучи и „Тайната вечеря“.

През 1571 г. хумилиатите напускат църквата и манастира, и по повелята на херцог Козимо I Медичи църквата е предоставена на монасите – францисканци. Францисканските монаси донасят в църквата голяма реликва – монашеското расо на св.Франциск от Асизи, което той носи през 1224 г. когато получава христовите стигмати (рани) на планината Ла Верна. Францисканците ремонтират и обновяват църквата и през 1582 г. тя е преосветена в чест на Спасителя и Вси Светии.

В началото на XVII век църква е изографисана от Джакопо Лигоци, Джовани да Сан Джовани и други живописци, със стенописи за живота на св. Франциск и Исус Христос. През 1637 г., църквата придобива съвременния си модерен външен вид, като готическия стил е заменен с барок. През тази година по проект на Матео Ниджети е изградена нова фасада на църквата, в стил флорентински барок, построена със средства на семейство Медичи-Неофитит, покръстени евреи, покровителствани от Великите херцози на Флоренция. Над главния портал е поставен теракотен релиф на Бенедето Бульони – „Коронацията на Дева Мария, заобиколена от светци.“ През 1770 г., Джузепе Ромеи изписва тавана на храма със цикъл от стенописи със сюжет „Небесната слава на Свети Франциск“.

През 1866 г. манастирът е разпуснат. През 1923 г. неговите сгради са превърнати в казарми на карабинерите. Францисканците запазват само храма, който остава със статут на енорийска църква. В църквата са погребани Сандро Ботичели, Каролина Бонапарт, Джовани Антонио Сантарели, Симонета Веспучи, Луиджи дел Буоно.

Тайната вечеря“ на Доменико Гирландайо

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bargellini, Piero, и Ennio Guarnieri, Le strade di Firenze, 4 voll., Firenze, Bonechi, 1977-1978, II, 1977, с.337–340.
  • Paolucci, Antonio, Kirchen in Florenz. Hirmer, München 2003, ISBN 3-7774-9960-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]