Санта Тринита (Флоренция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Санта Тринита
Basilica di Santa Trinita
Basilica di Santa Trinita, Florence.jpg
Florence street map.svg
43.7702° с. ш. 11.2507° и. д.
Санта Тринита
Местоположение във Флоренция
Вид на храма католическа църква
Страна Flag of Italy.svg Италия
Населено място Флоренция
Епархия Флорентинска архиепархия
Тип на сградата базилика
Архитектурен стил готически
Време на изграждане 1092 - 1258 г.
Съвременен статут действаща църква
Санта Тринита в Общомедия

„Санта Тринита“ (на италиански: Basilica di Santa Trinita, в превод Света Троица) е католическа църква в гр.Флоренция, Италия. Църквата и прилежащия комплекс от сгради се явява и главен манастир на монашеския орден на валомброзианите.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1092 г. на мястото е основан малък манастирски комплекс с църква от монаси на валомброзианския орден. През 1178 г. получава статут на енорийска църква. След 1250 г. комплексът е разширен и преустроен в готически стил от Николо Пизано. Комплексът претърпява сериозни щети от наводнението през 1333 г. и е възстановен и преустроен пред 1340 г. от Нери ди Фиораванте. Впоследствие църквата е многократно подобрявана и преустройвана. Превзетата фасада е проектирана и построена от архитекта Бернардо Буонталенти през 1593-1594 г. Релефът над главния вход, изобразяващ светата Троица, е създаден през XVII век от скулптурите Пиетро Бернини и Джовани Батиста Качини. През 1890-те г. при поредната реставрация част от по късните барокови елементи по фасадата са отстранени.

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Цъквата е известна с разкошните стенописи в капела Сасети - изпълнени от Доменико Гирландайо и в капела Бартолини Салимбени - работа на Лоренцо Монако.

Капела Сасети е последната в десния трансепт на църквата. Тя е известна с фреските със сцени от живота на Свети Франциск от Асизи, изпълнени през 1482-1485 г. от флорентинския художник Доменико Гирландайо. Капелата често е описвана като „едно от съкровищата на архитектурата, живописта и скулптурата на Ренесанса“.

В миналото главния олтар на църквата е украсен с картината „Маеста“ на Чимабуе, сега тя се съхранява в галерията Уфици.

Галерея[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Borsook, Eve, The Companion Guide to Florence, Harper Collins. New York 1991, с.187–191. ISBN 0-00-215139-1.
  • Mariella Zoppi и Cristina Donati, Guida ai chiostri e cortili di Firenze, Alinea Editrice, Firenze 1997. ISBN 88-8125-180-9.
  • Paolucci, Antonio, Kirchen in Florenz. Hirmer, München 2003, ISBN 3-7774-9960-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]