Чимабуе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чени ди Пепо (Джовани)Чимабуе
001 le vite, cimabue.jpg
италиански художник
Роден
1240 г.
Починал
1302 г. (62 г.)
Чени ди Пепо (Джовани)Чимабуе в Общомедия
Разпятие (1287-88) Дъска, 448 x 390 cm
Базиликата Санта Кроче във Флоренция

Чени ди Пепо (Джовани) Чимабуе, известен също и като Бенчивиени до Пепи или на съвременен италиански Бенвенуто ди Джузепе е флорентински художник и автор на мозайки, последният велик художник рисуващ във византийски стил, който доминирал в Италия през средните векове. Известен е с откриването на Джото за света на изкуството.

Чимабуе е смятан за последния велик художник представител на византинизма, наричан в Италия "маниера грека". Изкуството по това време изобразява сцените относително плоски. Чимабуе е пионер в движението към натурализъм, като в неговите фигури има по-голяма реалистичност, верни пропорции и сенки. Неговите творби по-късно оказват влияние на творци като Джото.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Не е много това, което се знае за живота на Чимабуе. Има малко оцеляли документи. Неговото битие е описано от Джорджо Вазари в "Житията на най-добрите художници, скулптури и архитекти"[1], считана за първата книга описваща историята на изкуството. Житията започват именно с разказ и биография на Чимабуе. Вазари обаче завършва книгата си повече от 200 години след смъртта на Чимабуе и така, въпреки че това е едно от малкото свидетелства за Чимабуе, неговата достоверност не е сигурна.

В частта "Чистилище" на Божествена комедия на Данте Алигиери, се казва, че Чимабуе е значим живописец, но Джото го е превъзхожда в славата. Пръв бе Чимабуе в живописта,
но днеска толкова се слави Джото,
че той му затъмни извесността.[2], [3].

Всъщност появата на Чимабуе в "Божествена комедия" е свързана с това, че Данте го посочва като един от гордите в чистилището. Действително, Чимабауе се слави с подобен характер, дори неговото име може да се преведе приблизително като „необуздан, вироглав“. Анонимен коментатор на произведението на Данте пише, че Чимабауе е толкова горд, та ако някой друг или той самият откриел грешка или нещо неточно в картините си той би ги унищожил.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Мадоната от базилика „Св.Франциск от Асизи“

На Чимабуе е възложено да нарисува 2 много големи фрески за базиликата на „Свети Франциск от Асизи“. Те са на стените на трансептите - „Разпъването“ и „Свалянето от кръста“. И двете рисунки има изобразен кръст по средата и са изпълнени с множество фигури. Тези творби са сега слаби сенки на славният вид, който са имали преди. Настъпващи френски части използват сградата като обор и фреските са силно повредени. Бялата боя съдържала сребро, което се окислило и станало черно, оставяйки лицата и много от драпериите по дрехите в негатив.

Друга повредена творба е „Разпятието“ в Санта Кроче.

Сред малкото оцелели творби на Чимабуе са „Мадона от Санта Тринита“, която се съхранява в галерия Уфици.

В горната черква на Свети Франциск от Асизи е най-скъпоценната фреска - „Мадоната на трона“. Тя изобразява Мадоната и детето Исус, седнали на трон с ангели и Свети Франциск. Счита се, че е рисувана когато от Чимабуе когато е в напреднала възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти" - първата история на изкуството, 2 издания - 1550 и 1568 г.
  2. Данте Алигиери - Божествена комедия,стр.201,изд.НК-1975 година,превод Иванов и Любенов
  3. Песен 11, Чистилище, Божествена комедия, английски