Чимабуе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чени ди Пепо (Джовани) Чимабуе
италиански художник
италиански художник
Роден
1240 г.
Починал
1302 г. (62 г.)
Чени ди Пепо (Джовани) Чимабуе в Общомедия
Разпятие (1287 – 88) Дъска, 448 x 390 cm
Базиликата Санта Кроче във Флоренция

Чени ди Пепо (Джовани) Чимабуе, известен също и като Бенчивиени до Пепи или на съвременен италиански Бенвенуто ди Джузепе е флорентински художник и автор на мозайки, последният велик художник рисуващ във византийски стил, който доминирал в Италия през средните векове. Известен е с откриването на Джото за света на изкуството.

Чимабуе е смятан за последния велик художник представител на византинизма, наричан в Италияманиера грека". Изкуството по това време изобразява сцените относително плоски. Чимабуе е пионер в движението към натурализъм, като в неговите фигури има по-голяма реалистичност, верни пропорции и сенки. Неговите творби по-късно оказват влияние на творци като Джото.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Не е много това, което се знае за живота на Чимабуе. Има малко оцелели документи. Неговото битие е описано от Джорджо Вазари в „Житията на най-добрите художници, скулптури и архитекти"[1], считана за първата книга описваща историята на изкуството. Житията започват именно с разказ и биография на Чимабуе. Вазари обаче завършва книгата си повече от 200 години след смъртта на Чимабуе и така, въпреки че това е едно от малкото свидетелства за Чимабуе, неговата достоверност не е сигурна.

В частта „Чистилище" на Божествена комедия на Данте Алигиери, се казва, че Чимабуе е значим живописец, но Джото го превъзхожда в славата.

„Пръв бе Чимабуе в живописта,
но днеска толкова се слави Джото,
че той му затъмни извесността.“[2], [3].

Всъщност появата на Чимабуе в „Божествена комедия" е свързана с това, че Данте го посочва като един от гордите в чистилището. Действително, Чимабуе се слави с подобен характер, дори неговото име може да се преведе приблизително като „необуздан, вироглав“. Анонимен коментатор на произведението на Данте пише, че Чимабауе е толкова горд, та ако някой друг или той самият откриел грешка или нещо неточно в картините си той би ги унищожил.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Мадоната от базилика „Св.Франциск от Асизи“

На Чимабуе е възложено да нарисува 2 много големи фрески за базиликата на „Свети Франциск от Асизи“. Те са на стените на трансептите – „Разпъването“ и „Свалянето от кръста“. И двете рисунки има изобразен кръст по средата и са изпълнени с множество фигури. Тези творби са сега слаби сенки на славният вид, който са имали преди. Настъпващи френски части използват сградата като обор и фреските са силно повредени. Бялата боя съдържала сребро, което се окислило и станало черно, оставяйки лицата и много от драпериите по дрехите в негатив.

Друга повредена творба е „Разпятието“ в Санта Кроче.

Сред малкото оцелели творби на Чимабуе са „Мадона от Санта Тринита“, която се съхранява в галерия Уфици.

В горната черква на Свети Франциск от Асизи е най-скъпоценната фреска – „Мадоната на трона“. Тя изобразява Мадоната и детето Исус, седнали на трон с ангели и Свети Франциск. Счита се, че е рисувана от Чимабуе когато е в напреднала възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ – първата история на изкуството, 2 издания – 1550 и 1568 г.
  2. Данте Алигиери – Божествена комедия, стр.201,изд.НК-1975 година, превод Иванов и Любенов
  3. Песен 11, Чистилище, Божествена комедия, английски