Капела Санта Фина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Капела „Санта Фина“,
църква „Санта Мария Асунта“
Cappella di Santa Fina
Местоположение в Сан Джиминяно
Страна Flag of Italy.svg Италия
Населено място Сан Джиминяно, църква „Коледжата ди Санта Мария Асунта
Изграждане 1475
Капела „Санта Фина“,
църква „Санта Мария Асунта“
в Общомедия

Капела „Санта Фина“ (на италиански: Cappella di Santa Fina) е параклис, разположен в 7-ата ниша на десния неф на църквата „Коледжата ди Санта Мария Асунта“ в Сан Джиминяно.

Капелата е известна най-вече с фреските „Известяване на смъртта на св. Фина“ и „Погребението на св. Фина“, изпълнени през 1473 – 1475 г. от флорентинския художник Доменико Гирландайо. Често е описвана като „едно от съкровищата на архитектурата, живописта и скулптурата на Ренесанса“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Олтарът, изработен от Бенедето да Майано

Капелата е проектирана и изградена от братята архитекти Джулиано да Майано и Бенедето да Майано през 1468 -1472 г.

Тя е вдъхновена от модела на Капелата на кардинала на Португалия в църквата „Сан Миниато ал Монте“ във Флоренция. Параклисът е посветен на младо момиче на име Серафима, по-известно като „Фина“, канонизирана по късно като местна светица. [1] Благочестивото момиче първо остава сираче в много ранна възраст, а по-късно, когато навършва 10 години заболява от тежка болест, която я прави инвалид. В продължение на пет години, тя лежи неподвижна върху дървена дъска, изоставяйки леглото си, под грижите на две жени. Според легендата, осем дни преди смъртта и, когато вече е на 15-годишна възраст, тя получава видение, в което и се явява свети папа Григорий I и ѝ разказва за предстоящата ѝ кончина. В деня на смъртта и, на 12 март 1253 г. църковните камбани в Сан Джиминяно започват да бият сами, а около дървеното и ложе изникват бледи виолетови цветя. Когато сестрата която се е грижила за нея преди смъртта и, докосва ръката на мъртвата, парализираната и ръка, с която е подкрепяла главата на починалата, оздравява. В деня на погребението и, едно сляпо момче от хора, докосвайки краката и, възвръща зрението си. [2]

Под олтара на капелата, изработен от Бенедето да Майано през 1475 г., украсен с релефи от живота и, е погребана света Фина. Страничните стени са изрисувани от Доменико Гирландайо през 1473 – 1475 г. със сцени от живота на светицата, а сводът на капелата е изписан от зетя на Гирландайо – Себастиано Майнарди с изображения на евангелисти, пророци и учители на Църквата.

Фрески на Гирландайо[редактиране | редактиране на кода]

Известяване на смъртта на света Фина[редактиране | редактиране на кода]

Известяването на смъртта на света Фина

На дясната стена на капелата е изобразена сцената, в която свети папа Григорий Велики се явява на света Фина и ѝ обявява датата на нейната смърт. Фреската е увенчана с два ангела, носещи молещата се светица, изобразена в медальон, в небесата.

В съответствие с житието на светицата, която след смъртта на своята майка се отдава на строг аскетизъм, който води до заболяването и парализата и, тя лежи на дървена дъска. Свети Григорий Великий е изобразен в облак, заобиколен от серафими. Света Фина лежи на дървеното си ложе в молитвена поза, заобиколена от двете жени, които се грижат за нея. От вратата и прозореца струи светлина.

На стената е закачена плоча с надпис на латински със златни букви, пресъздаваща думите на свети Григорий: „PARATA ESTO FILIA QUIA IXE SOLENNITATIS MEAE AD NOSTRUM ESVENTURA CONSORTIUM CUM SPONSO TUO PHENNITER IN GLORIA PERMANSURA“ („Бъдете готова, дъще моя, защото в деня на моя празник, ще се издигнете на небето, където ще живеете вечно със своя съпруг – Христос“).

Погребението на света Фина[редактиране | редактиране на кода]

Погребението на света Фина

На лявата стена на капелата е изобразена сцената с успението на света Фина. Светицата е изобразена върху легло, покрито с разкошен плат на цветя, напомнящи за цветята цъфнали в момента на смъртта и. Сцената е рамкирана от прекрасен ренесансов портик около олтара, с огледала от мрамор, пиластри, капители и купол изписан в синьо.

Зад починалата е коленичила старата и болногледачка, ръцете и са между тези на св. Фина, в акт на приемане на чудото, което ще я освободи от парализата. Второто чудо е представено от плачещото сляпо момче, което, докосвайки се до краката и, възвръща зрението си. Третото чудо е изобразено в заден план – камбаните на всички кулите на Сан Джиминяно бият тържествено.

В тази картина Гирландайо за първи път в творчеството си изобразява серия от портрети на свои съвременници, които по късно ще бъдат високо ценени от богатите му флорентински покровители.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Quermann, Andreas, Ghirlandaio, поредица Maestri dell'arte italiana, Könemann, Köln, 1998. ISBN 3-8290-4558-1
  • Micheletti, Emma, Domenico Ghirlandaio, в Pittori del Rinascimento, Scala, Firenze, 2004. ISBN 88-8117-099-X
  • Migliorini, Tamara, Che sia riportato nell'antico suo lustro". Storia e analisi per il restauro della cappella di Santa Fina nella Collegiata di San Gimignano, Lalli Editore, Poggibonsi 2008.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vantaggi, Rosella, San Gimignano: Town of the Fine Towers, Plurigraf, San Gimignano 1979. с.16
  2. Vantaggi, Rosella, San Gimignano: Town of the Fine Towers, Plurigraf, San Gimignano 1979. с.41 – 49

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]