Ридолфо Гирландайо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ридолфо Гирландайо
Ridolfo del Ghirlandaio
италиански художник
Роден
Починал
6 юни 1561 г. (на 78 г.)
Националност италианец
Учители Давид Гирландайо и
Фра Бартоломео
Направление Ренесанс
Ридолфо Гирландайо в Общомедия

Ридолфо Гирландайо (на италиански: Ridolfo del Ghirlandaio; 4 февруари 1483 г. - 6 юни 1561 г.) е флорентински художник от епохата на Високия и Късния Ренесанс, син на художника Доменико Гирландайо (1449 - 1494). Представител на Флорентинската живописна школа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ридолфо Гирландайо е роден във Флоренция на 4 февруари 1483 г. в семейството на Доменико Гирландайо и Костанца ди Бартоломео Нучи. Когато баща му умира, той отива да живее при чичо си Давид, който го отглежда като свое дете и става негов учител в изкуството. През 1510 г. се жени за Контесина дел Бианко Дети, а след смъртта и – за Николоса ди Бартоломео д'Антонио Меи. Животът му преминава спокойно във Флоренция, където работи до смъртта си на 6 юни 1561 г.

Негов основен наставник и учител е чичо му Давид Гирландайо, а по късно според Джорджо Вазари се обучава и при Фра Бартоломео. По отношение на художествения стил върви по стъпките на баща си, като изпитва и влияние от Рафаело и Пиеро ди Козимо. Работи само в родния си град, и отказва предложението на Рафаело, който е негов приятел, да се премести в Рим. Първата му самостоятелна работа е „Санта Мария Асунта“ в катедралата в Прато (1507).[1]

В средата на 1510-те вече е известен и търсен живописец – от този период са стенописите в Капела деи Приори в Палацо Векио (1514) и Капела деи Папи в църквата „Санта Мария Новела“ (1514), последните в сътрудничество с младия Понтормо.

Той се отличава много и в създаването на портрети, включително известния портрет на Христофор Колумб. През 1511 г. рисува Мадона на трон с младенеца и светиите, за църквата „Сант Агостино“ в Сан Джиминяно. През 1543 г. рисува „Вечеря в Емаус“ в комплекса към църквата „Санта Мария дели Анджели“ във Флоренция.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Поклонението на пастирите“, 1510 г.
Музей за изящни изкуства (Будапеща).
  • Вазари, Джорджо, Le vite de' più eccellenti pittori, scultori, e architettori , Lorenzo Torrentino, Firenze 1550; 2-ро пр. и доп.изд.: Giunti Editore, Firenze 1568.
  • Mazzoni Raina, G., „Un nuovo affresco di R. Ghirlandaio“, в: Riv. d'arte, XXVIII (1953), с.137-144;
  • Marchini, G., Il tesoro del Duomo di Prato..., Milano 1963, с.82, (док. 134);
  • Poggi, G., „Dei miracoli di s. Zanobi di Ridolfo del Ghirlandaio...“, в: Riv. d'arte, IX (1916), с.64, 66;
  • Gamba, C., „Ridolfo e Michele di Ridolfo del Ghirlandaio“, in Dedalo, IX (1928-1929). с.463-490, 544-561;
  • Badiani, A., „L'Assunzione di R. del Ghirlandaio nella Cattedrale di Prato“, в: Arch. storico pratese, IX (1930-31), с.5-9;
  • Clark, A., „R.Ghirlandaio portrait of a lawyer“, в: The Minneapolis Inst. of Art Bull., LI (1962), с.32;

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chiarini, Marco, „BIGORDI, Ridolfo, detto Ghirlandaio“, в:Dizionario Biografico degli Italiani, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, Roma 1968, том 10

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]