Филипино Липи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Филипино Липи
alt=Автопортрет, фрагмент от картина италиански художник
Автопортрет, фрагмент от картина
италиански художник
Роден
1457 г.
Починал
18 април 1504 г. (47 г.)
Флоренция, Италия
Стилживопис,
АкадемияФлорентинска живописна школа
Ботичели
Направлениефреска
Известни творби„Извеждането на апостол Павел от тъмницата“, „Смъртта на Лукреция
ПовлиянБотичели
Филипино Липи в Общомедия

Филипино Липи е италиански художник от Флорентинската школа на късното куатроченто, син на художника Фра Филипо Липи.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

По характерът на своето творчество, Филипино прилича на Сандро Ботичели, но проявява в сравнение с него още по-значителен талант и още по-голяма смелост. За неговите произведения е характерен силен драматизъм в съчетание със свобода и виртуозност в групирането на фигурите и рисунките, както и в техните движения.[1]

Към ранните му творби от монументална живопис принадлежат фреските, с които той довършва Капела Бранкачи в църквата Санта Мария дел Кармине във Флоренция, които са започнати от Мазачо и Мазолино:

  • „Извеждането на апостол Павел от тъмницата“,
  • „Апостолите Петър и Павел пред проконсула“
  • „Мъченическата смърт на апостол Петър“[2].

Светци и донатори[редактиране | редактиране на кода]

  • Влияние от нидерладските майстори се появява у Филипино Липи във „Видението на Мария пред св. Бернар“ (ок. 1486, Фиезоле): дарителят Пиеро ди Франческо дел Пулиезе е изобразен като полуфигура в долния край, но с поглед той активно участва в действията.
  • Друга негова картина („Мадона със светите“, ок. 1488, църква „Санто Спирито“, Флоренция) изобразява дарителя Танаи дей Нерли и неговата жена Нана дей Капони, които с изумление се взират за чудо. От детайлите е очевидно внимателното изучаване на нидерландската живопис.
  • Така емоционално е „Благовещение“ (фреска в Капела Карафа, посветена на Св. Тома Аквински, в църквата Санта Мария сопра Минерва, 1488 – 93), където поръчващ е кардинал Олвиеро Карафа, изписан редом с Тома Аквински, а Богородица почти се е обърнала с гръб, съсредоточена в безмълвен диалог с донатора – решението е почти еретично.
  • Неговото „Поклонение на влъхвите“ (1496, Уфици) включва изображение на Пиерфранческо де Медичи Стария. Стоящият юноша отгоре, е възможно да е неговия син, Джовани де Медичи ил Пополано.[3]

Галерия от произведения[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Antonio Paolucci: Filippino Lippi. Cantini, Florenz, 1992, ISBN 88-7737-171-4
  2. Die Bedeutung Filippino Lippis für den Manierismus. Peters-Schildgen, Susanne. – Essen: Verl. Die Blaue Eule, 1989
  3. Гращенков В. Н. Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения. М., 1996. В 2 т.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]