Филипино Липи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Филипино Липи
alt=Автопортрет, фрагмент от картина  италиански художник
Автопортрет, фрагмент от картина
италиански художник
Роден
1457 г.
Починал
20 април 1504 г. (47 г.)
Стил живопис,
Академия Флорентинска живописна школа
Учители Ботичели
Направление фреска
Известни творби „Извеждането на апостол Павел от тъмницата“,„Смъртта на Лукреция
Повлиян Ботичели
Филипино Липи
в Общомедия

Филипино Липи е италиански художник от Флорентинската школа на късното куатроченто, син на художника Фра Филипо Липи.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

По характерът на своето творчество, Филипино прилича на Сандро Ботичели, но проявява в сравнение с него още по-значителен талант,и още по-голяма смелост. За неговите произведения е характерен силен драматизъм в съчетание със свобода и виртуозност в групирането на фигурите и рисунките, както и в техните движения.[1]

Към ранните му творби от монументална живопис принадлежат фреските, с които той довършва капела Бранкачи в църквата Санта Мария дел Кармине, във Флоренция, които са започнати от Мазачо и Мазолино:

  • „Извеждането на апостол Павел от тъмницата“,
  • „Апостолите Петър и Павел пред проконсула“
  • „Мъченическата смърт на апостол Петър“[2].

Светци и донатори[редактиране | редактиране на кода]

  • Влияние от нидерладските майстори се появява у Филипино Липи във („Видението на Мария пред св. Бернард“, ок. 1486, Фиезоле): донаторът Пиеро ди Франческо дел Пулезе е изобразен като полуфигура в долния край, но с поглед той активно участва в действията.
  • Друга негова картина („Мадона със светите“, ок. 1488, ц. Санто Спирито, Флоренция) изобразява донатора Танаи деи Нерли и неговата жена Нана деи Капони, които с изумление се взират за чудо. От детайлите е очевидно внимателното изучаване на нидерландската живопис.
  • Така емоционално е „Благовещение“ (фреска в капела Карафа, посветена на Св.Тома Аквински в църква Санта Мария сопра Минерва, 1488—93), където поръчващ е кардинал Олвиеро Карафа, изписан редом с Тома Аквински, а Богородица почти се е обърнала с гръб, съсредоточена в безмълвен диалог с донатора – решението е почти еретично.
  • Неговото „Поклонение на влъхвите“ (1496, Уфици) включва изображение на Пиерфранческо Медичи Стария. Стоящият юноша отгоре, е възможно да е неговия син, Джовани ил Пополано Медичи.[3]

Галерия от произведения[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Antonio Paolucci: Filippino Lippi. Cantini, Florenz, 1992, ISBN 88-7737-171-4
  2. Die Bedeutung Filippino Lippis für den Manierismus. Peters-Schildgen, Susanne. — Essen : Verl. Die Blaue Eule, 1989
  3. Гращенков В. Н. Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения. М., 1996. В 2 т.