Нерочо де Ланди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нерочо де Ланди. Женски портрет. ок. 1485 г. Вашингтон, Национална галерия.
Нерочо де Ланди. Клавдия Квинта. детайл. 1490-95 г. Вашингтон, Национална галерия.

Нерочо де Ланди, Нерочо ди Бартоломео ди Бенедето де Ланди (итал. Neroccio de Landi; 1447, Сиена – 1500, Сиена) – италиански художник и скулптор от ХV век, представител на Сиенска школа.

Нерочо де Ланди. Мадона с младенеца, св. Екатерина Александрийска и Йоан Кръстител. 1476-80. Пасадена, Музей на Нортон Саймон.

Произход и стил[редактиране | редактиране на кода]

Нерочо де Ланди е роден в аристократично сиенско семейство на Ланди дел Поджо, и възможно това да е наложило отпечатък на неговото творчество.

Неговите произведения се отличават не толкова с интелектуалност, колкото с лиризъм, толкова характерен за тосканския Ренесанс от края на XV век, в него се преплитат сиенските традиции, флорентинската тематика (Филипо Липи, Верокио, Ботичели), а така и мотиви от северни миниатюри.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Обучението на Нерочо започва в ателието на Векиета, известен сиенски художник от втората половина на XV век. Първото споменаване в документите на неговото име се отнася към 1461 година, в тях се споменава за поръчки за Сиенската катедрала, а Нерочо наречен – „garzone“, което значи младши помощник. През 1468 година, в архивните документи се споменава първата самостоятелна поръчка, която е получил: изготвяне на скулптурата за братството св. Джироламо. От 1468 до 1475 година Нерочо де Ланди работи в съдружие с известния художник, скулптур и инженер Франческо ди Джорджо Мартини, който през 1469 година се жени за една от неговите братовчедки.

  • В този период са създадени най-интересните от неговите ранни произведения – „Асунта“ (1472 г.) за абатство Монте Оливието Маджоре, „Сцени от живота на св. Бенедикт“ (1473-75 година, Флоренция, галерия Уфици), „Благовещение“ (ок. 1475 г., Ню Хевън, Художествена галерия на Йелския университет).[1]
  • Сцени от живота на св. Бенедикт“ представляват три картини – предели от олтар „Короноване на Мария“, създадено съвместно с Франческо ди Джорджо Мартини за олтаря на манастира „Монте Оливето Маджоре“ (Monte Oliveto Maggiore). През 1474 година Нерочо работи над статуята на св.Екатерина, която е поръчана от сиенската градска комуна за Ораторио Санта Катерина в Фонтебранда. През 1476 година той създава триптих „Мадона с младенеца, св. Бернардин и Михаил – архангел“, който се съхранява в Пинакотеката на Сиена.
  • Основна част от творчеството на Нерочо де Ланди са многочислени и доста еднотипни изображения на "Мадона с младенеца", съпровождана от различни светии. Тези мадони сега се съхраняват в няколко музея на Европа и Америка. При тях е видно флорентинско влияние, идващо от Филипо Липи.

Светски женски портрет[редактиране | редактиране на кода]

В по-късния си период Нерочо създава забележителен, отличаващ се от другите, женски образ – портрет на неизвестна девойка, в който се усеща не сиенски, а флорентински ренесансов дух – "Женски портрет" (ок. 1485 г. Вашингтон (окръг Колумбия), Национална галерия за изкуство). Този, доста рядък за сиенската живопис светски портрет на девойка със светли коси, се появява малко след като римската курия е оглавена от папа Пий II, който е известен сиенски хуманист и литератор със светско име – Еней Силвий Пиколомини. Следва да се напомни, че портретът е създаден кратко време след момента, когато св. Бернардин в своите сиенски проповеди хули младите жени, осмеляващи се на публични места да седят на слънце с разпуснати коси, за да ги посветлят. У девойката, прическата свидетелства за това, че тя не е омъжена. Възможно е, тази картина да е била част от двоен портрет, каквито са създавани, за да увековечат сватба или годеж. Някои специалисти считат, че девойката принадлежи към семейство Бандини, обосновавайки се със скъпия кръст, стоящ на гърдите и.[2]

Клавдия Квинта[редактиране | редактиране на кода]

Нерочо де Ланди. Клавдия Квинта. 1490-95 г. Вашингтон, Национална галерия.

Друго не по-малко интересно произведение от късния период на Нерочо де Ланди – това е картина, на която е изобразена „Клавдия Квинта“ (1490-95 г., Вашингтон, Национална галерея по изкуства). След многочислените свети изображения, изобразяването на античната героиня не е странно, ако се отчете, че това произведение е част от серия от осем картини, посветени на символическото въплъщение на различни добродетели и достойнства[3].

  1. Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena (1260—1555). Yale University Press. 2003.
  2. Giulietta Dini. Five Centuries of Sienese Painting (From Duccio to the Birth of the Baroque). Thames & Hudson. 1998.
  3. Miklós Boskovits, Giorgio Fossaluzza, La collezione Cagnola. I dipinti, Busto Arsizio, Nomos Edizioni, 1998