Музей Тисен-Борнемиса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Музей Тисен-Борнемиса
Основан1992 г.[1]
Телефон+34 917 91 13 70
Сайтwww.museothyssen.org
Карта Местоположение в Мадрид
Музей Тисен-Борнемиса в Общомедия

Националният музей Тисен-Борнемиса (на испански: Museo Nacional Thyssen-Bornemisza), или просто Тисен, е музей на изкуствата в Мадрид, Испания, разположен близо до музея Прадо на един от главните булеварди Пасео дел Прадо. Известен е като част от „Златния триъгълник на изкуството“, който включва също националните галерии Прадо и Рейна София. Тисен-Борнемиса запълва историческите празнини в тези две колекции: в случая на Прадо това са италиански примитиви и произведения от английската, холандската и немската школа, докато в случая на Рейна София касае импресионисти, експресионисти и европейски и американски картини от ΧΧ век.

С над 1600 картини някога тя е втората по големина частна колекция в света след Британската кралска колекция. [2] Мястото в Мадрид е избрано, след като през 1987 – 88 г. барон Тисен не получава разрешение да разшири своя музей в Лугано (Villa Favorita) и търси по-подходящо място другаде в Европа за разполагане на ядрото на колекцията.

История[редактиране | редактиране на кода]

Венера и Купидон, държащ огледало, от Петер Паул Рубенс

Колекцията е започната през 20-те години на XX век от Хайнрих, барон Тисен-Борнемиса де Касон. През този период се наблюдава движение на европейски картини от САЩ към Европа, поради трудностите на американски милионери, свързани с Голямата депресия и данъците върху наследството. По този начин баронът се сдобива с картини на стари майстори като портрета на Джована Торнабуони от Доменико Гирландайо (от библиотеката на Морган) и Рицаря на Виторе Карпачо (от колекцията на Ото Кан). [2] По-късно колекцията е разширена от сина на Хайнрих, барон Ханс Хайнрих Тисен-Борнемиса (1921 – 2002), [3] който събира повечето от произведенията от колекциите на своите роднини и продължава да придобива голям брой нови произведения (от готическото изкуство до Люшън Фройд).

Portrait de paysan, от Пол Сезан, 1905 – 06

Първоначално колекцията се помещава в семейното имение в Лугано в сграда с двадесет стаи, построена по подобие на Новата пинакотека в Мюнхен. През 1988 г. баронът подава молба за изграждане на допълнително разширение, проектирано от британските архитекти Джеймс Стърлинг и Майкъл Уилфорд, но градският съвет на Лугано отхвърля плана.

През 1985 г. баронът се жени за Кармен „Тита“ Сервера (бивша мис Испания 1961 г.) и я приобщава към колекционирането на произведения на изкуството. Влиянието на Сервера е решаващо за убеждаването на барона да премести ядрото на своята колекция в Испания, където кметството разполага със сграда до Прадо - дворецът Виляермоса (Palacio de Villahermosa). Музеят Тисен-Борнемиса е открит официално през 1992 г. и показва 715 произведения на изкуството. Година по-късно испанското правителство откупува 775 произведения за 350 милиона долара. [4] Тези произведения сега се намират в специално създадения музей в Мадрид. След отварянето на музея през 1999 г. Сервера отдава под наем за 11 години 429 произведения от собствената си колекция. Наемът се подновява ежегодно. [4]

Баронесата остава тясно ангажирана с музея. Тя лично избира розовия цвят на вътрешните стени, а през май 2006 г. демонстрира публично срещу плановете на кмета на Мадрид Алберто Руис-Галардон да преустрои Пасео дел Прадо, тъй като смята, че ремонтът и трафикът ще навредят на колекцията и музея.

През 2015 г. баронесата забавя годишното подновяване на наема си, докато решава дали да не премести временно колекцията си в Барселона, Съединените щати или Русия. В крайна сметка тя решава да запази колекцията в Мадрид, но през 2017 г. отново забавя подписването на споразумението. През 2021 г. Министерството на културата на Испания официално финализира споразумение за наем на колекцията срещу годишна такса от 6,5 милиона евро (7,8 милиона долара) в продължение на 15 години. [5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.museothyssen.org
  2. ↑ а б Jonathan Kandell, "Baron Thyssen-Bornemisza, Industrialist Who Built Fabled Art Collection, Dies at 81," New York Times, 28 April 2002.
  3. ↑ Tomàs, Llorens. Guide to the Thyssen-Bornemisza Museum. 2nd. Spain, Lunwerg editores SA, 1998. ISBN 84-88474-48-2.
  4. ↑ а б Laurie Rojas (February 2, 2015), Thyssen-Bornemisza keeps Spain in suspense over loan Архив на оригинала от 2015-02-04 в Wayback Machine. The Art Newspaper.
  5. ↑ Shanti Escalante-De Mattei (June 29, 2021), Spain Finalizes Agreement to Pay to Keep Baroness Thyssen's Collection in Madrid ARTnews.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Thyssen-Bornemisza Museum в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Музей_Тисен-Борнемиса&oldid=11902850“.