Дучо ди Буонинсеня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дучо ди Буонинсеня
Duccio di Buoninsegna
италиански художник
италиански художник
Роден
1255 г.
Починал
1319 г. (64 г.)
Сиена, Италия
Националноститалианец
Стилготика
АкадемияСиенска школа
Направлениепроторенесанс
Известни творбиМаеста, „Мадона Ручелай“
ПовлиянЧимабуе
ПовлиялСимоне Мартини, Маестро ди Бадия а Изола, Уголино ди Нерио, Сеня ди Бонавентура, Николо ди Сеня, Маестро ди Чита ди Кастело.
Дучо ди Буонинсеня
Duccio di Buoninsegna в Общомедия

Дучо ди Буонинсеня (на италиански: Duccio di Buoninsegna) е италински живописец, представител на Сиенската школа в изкуството на първия период на Проторенесанса. Работи в готически стил.

Сведенията за живота му са изключително оскъдни. Предполага се, че учи при сиенски майстор. Въз основа на стиловите особености на творбите му се смята, че е работил като миниатюрист.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първият запазен документ за дейността му съобщава за извършена от него живописна украса на 12 шкафа.

Към края на 70-те и началото на 80-те години на 13 век, работи в Асизи и Флоренция.

„Мадона Ручелай“[редактиране | редактиране на кода]

„Мадона Ручелай“, Уфици, Италия, 1285

През 1285 г. създава „Мадона Ручелай“ за църквата „Санта Мария Новела“ във Флоренция. Таблото изобразява Богородица на трон, заобиколена от 6 ангела. Композицията следва византийските канони. В изображението личи влиянието на Чимабуе, но стилът на Дучо не е така суров. Колоритът е фин, а детайлите прецизно изрисувани. Изображението е лишено от пластична моделировка[1].

Маеста[редактиране | редактиране на кода]

От 1308 до 1311 г. художникът работи по най-известната си творба – „Маеста“ („Величието на Мадоната“), предназначена за катедралата на Сиена. Олтарната картина е с размери 4,24 на 4 метра. Към нея са били прикрепени около 60 по-малки табла. През 18 век те са отделени от олтара. Сега много от тях са загубени, а други се намират в различни музеи (Лондонската национална галерия и други)[2].

Състав и иконография[редактиране | редактиране на кода]

Маеста е двустранно произведение, лицевата страна е посветена на Дева Мария, а обратната на Иисус Христос. По развитост на иконографията може да се сравни с фрескови цикли, украсяващи стените на църквите.

На лицевата страна на „Маеста“ е представена Богородица, седяща на мраморен трон с инкрустации, с младенеца на ръце, заобиколена от 12 ангели, 19 светци и апостоли. [3]. На трона са написани две молитви: молят я да дари мир на Сиена и слава на нарисувалия я художник Дучо („MATER SCA DEI /SIS CAUSA SENIS REQUEI/ SIS DUCIO VITA/ ТЕ QUIA PINXIT ITA“). От двете страни на трона има по два ангела. От лявата страна, сред другите стоят Йоан Евангелист (изобразен като старец с брада и книга), апостол Павел със своя меч, а последната на реда е светаЕкатерина Александрийска с палмова клонка. От дясно на Йоан Кръстител е, апостол Петър (с книга), а последната е света Агнеса (държи медальон с агнеца).

Горният ред на тази страна, съгласно реконструкцията, се е състоял от епизоди от Богородичния цикъл и включва:

Реконструкция на лицевата страна на олтарния образ
1. Ангелът съобщава на Мария за следващата я кончина (Сиена)
2. Прощаване със св. Йоан (Сиена)
3. Прощаване с апостолите (Сиена)
4. Възнесение на Мария (загубено)
5. Короноване на Мария (загубено)
6. Успение на Богородица (Сиена)
7. Погребалната процесия (Сиена)
8. Погребение на Богородица (Сиена)

На по-ниския ред (предели) реконструкцията е така:

9. Благовещение (Национална галерия, Лондон)
10. Пророк Исайя (Национална галерия, Вашингтон)
11. Рождество (Национална галерия, Вашингтон)
12. Пророк Йезекиил (Национална галерия, Вашингтон)
13. Поклонение на влъхвите (Сиена)
14. Цар Соломон (Сиена)
15. Сретение (Сиена)
16. Пророк Малахия (Сиена)
17. Избиване на младенците (Сиена)
18. Пророк Йеремия (Сиена)
19. Бягство в Египет (Сиена)
20. Пророк Осия (Сиена)
21. Христос сред учители (Сиена)

На обратната страна са изобразени 14 композиции със сюжети от „Страстите Христови“. Те са подредени в два реда от по 7 изображения, които с изключение на „Влизане в Йерусалим“ и „Разпятие“, включват по две сцени разположени една над друга. Фоновете са позлатени.

„Маеста“, 1308 – 11 г., обратна страна

долен ред (предела) посветен на епизоди на влизането в Йерусалим:

a. Кръщение (загубен)
b. Изкушение на Иисус (Сиена)
c. Изкушение на Иисус на върха на планината (колекция Фрик, Ню Йорк)
d. Призоваване на апостолите Петър и Андрей (Национална галерия, Вашингтон)
e. Брак в Кана Галилейска (Сиена)
f. Иисус и самарянката (Музей Тисен-Борнемиса, Мадрид)
g. Изцеление на слепия (Национална галерия, Лондон)
h. Възкръсване (Национална галерия, Лондон)
i. Възкресяването на Лазар (Музей Кимбъл, САЩ)

В „Маеста“, както и в останалите си произведения, Дучо остава тясно свързан с готическото изкуство. Днес творбата се съхранява в музея на катедралата в Сиена.

Панели[редактиране | редактиране на кода]

  • Duccio di Buoninsegna 013.jpg
  • The-Maesta-Altarpiece-The-Incredulity-of-Saint-Thomas-1461 Duccio.jpg
  • Duccio di Buoninsegna 015.jpg
  • Duccio di Buoninsegna 016.jpg
  • Duccio di Buoninsegna 017.jpg
  • Duccio di Buoninsegna 018.jpg

Други произведения[редактиране | редактиране на кода]

Сред запазените произведенията на художника са:

  1. Малка олтарна картина „Маеста“, Художествен музей Берн;
  2. Миниатюрната „Мадона на францисканците“ – „Национална пинакотека“, Сиена;
  3. Мадона с младенеца – галерия Сабауда, Торино
  4. Проект за витража за хора на сиенската катедрала. Последният е изпълнен от Дучо през 1288 г., за което има запазени документи.[4]
Мадона с младенеца – галерия Сабауда, Торино

Понякога му се приписват „Мадоната с младенца“ в Кастелфиорентино, „Бучуване на Христос“ в Ню Йорк (Колекция Фрик) и „Маеста“ в църквата „Серви“ в Болоня.

Джорджо Вазари[5] в своята биография на Дучо ди Буонинсеня, разказва, че майсторът се е занимава и с архитектура. Няма други данни потвърждаващи твърдението му.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Luciano Bellosi, Duccio La Maestà, avec Louis Bonalumi, Gallimard (1999) (ISBN 2-07-011626-3)
  2. ↑ Carli E. Duccio. Milano, 1962.
  3. ↑ Дуччо – Мадонна с ангелами и святыми (Маэста) Страсти Христовы (на обороте)
  4. ↑ Brandi С. Duccio. Firenze, 1951
  5. ↑ „Животописи на най-значимите живописци, скулптори и архитекти“ – първата история на изкуството, 2 издания – 1550 и 1568 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дучо_ди_Буонинсеня&oldid=11363265“.