Дучо ди Буонинсеня
Дучо ди Буонинсеня Duccio di Buoninsegna |
|
---|---|
![]() италиански художник |
|
Роден |
1255 г.
|
Починал |
1319 г.
Сиена, Италия |
Националност | италианец |
Стил | готика |
Академия | Сиенска школа |
Направление | проторенесанс |
Известни творби | Маеста, „Мадона Ручелай“ |
Повлиян | Чимабуе |
Повлиял | Симоне Мартини, Маестро ди Бадия а Изола, Уголино ди Нерио, Сеня ди Бонавентура, Николо ди Сеня, Маестро ди Чита ди Кастело. |
Дучо ди Буонинсеня Duccio di Buoninsegna в Общомедия |
Дучо ди Буонинсеня (на италиански: Duccio di Buoninsegna) е италински живописец, представител на Сиенската школа в изкуството на първия период на Проторенесанса. Работи в готически стил.
Сведенията за живота му са изключително оскъдни. Предполага се, че учи при сиенски майстор. Въз основа на стиловите особености на творбите му се смята, че е работил като миниатюрист.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Първият запазен документ за дейността му съобщава за извършена от него живописна украса на 12 шкафа.
Към края на 70-те и началото на 80-те години на 13 век, работи в Асизи и Флоренция.
„Мадона Ручелай“[редактиране | редактиране на кода]
През 1285 г. създава „Мадона Ручелай“ за църквата „Санта Мария Новела“ във Флоренция. Таблото изобразява Богородица на трон, заобиколена от 6 ангела. Композицията следва византийските канони. В изображението личи влиянието на Чимабуе, но стилът на Дучо не е така суров. Колоритът е фин, а детайлите прецизно изрисувани. Изображението е лишено от пластична моделировка[1].
Маеста[редактиране | редактиране на кода]
От 1308 до 1311 г. художникът работи по най-известната си творба – „Маеста“ („Величието на Мадоната“), предназначена за катедралата на Сиена. Олтарната картина е с размери 4,24 на 4 метра. Към нея са били прикрепени около 60 по-малки табла. През 18 век те са отделени от олтара. Сега много от тях са загубени, а други се намират в различни музеи (Лондонската национална галерия и други)[2].
Състав и иконография[редактиране | редактиране на кода]
Маеста е двустранно произведение, лицевата страна е посветена на Дева Мария, а обратната на Иисус Христос. По развитост на иконографията може да се сравни с фрескови цикли, украсяващи стените на църквите.
На лицевата страна на „Маеста“ е представена Богородица, седяща на мраморен трон с инкрустации, с младенеца на ръце, заобиколена от 12 ангели, 19 светци и апостоли. [3]. На трона са написани две молитви: молят я да дари мир на Сиена и слава на нарисувалия я художник Дучо („MATER SCA DEI /SIS CAUSA SENIS REQUEI/ SIS DUCIO VITA/ ТЕ QUIA PINXIT ITA“). От двете страни на трона има по два ангела. От лявата страна, сред другите стоят Йоан Евангелист (изобразен като старец с брада и книга), апостол Павел със своя меч, а последната на реда е светаЕкатерина Александрийска с палмова клонка. От дясно на Йоан Кръстител е, апостол Петър (с книга), а последната е света Агнеса (държи медальон с агнеца).
Горният ред на тази страна, съгласно реконструкцията, се е състоял от епизоди от Богородичния цикъл и включва:
- 1. Ангелът съобщава на Мария за следващата я кончина (Сиена)
- 2. Прощаване със св. Йоан (Сиена)
- 3. Прощаване с апостолите (Сиена)
- 4. Възнесение на Мария (загубено)
- 5. Короноване на Мария (загубено)
- 6. Успение на Богородица (Сиена)
- 7. Погребалната процесия (Сиена)
- 8. Погребение на Богородица (Сиена)
На по-ниския ред (предели) реконструкцията е така:
- 9. Благовещение (Национална галерия, Лондон)
- 10. Пророк Исайя (Национална галерия, Вашингтон)
- 11. Рождество (Национална галерия, Вашингтон)
- 12. Пророк Йезекиил (Национална галерия, Вашингтон)
- 13. Поклонение на влъхвите (Сиена)
- 14. Цар Соломон (Сиена)
- 15. Сретение (Сиена)
- 16. Пророк Малахия (Сиена)
- 17. Избиване на младенците (Сиена)
- 18. Пророк Йеремия (Сиена)
- 19. Бягство в Египет (Сиена)
- 20. Пророк Осия (Сиена)
- 21. Христос сред учители (Сиена)
На обратната страна са изобразени 14 композиции със сюжети от „Страстите Христови“. Те са подредени в два реда от по 7 изображения, които с изключение на „Влизане в Йерусалим“ и „Разпятие“, включват по две сцени разположени една над друга. Фоновете са позлатени.
долен ред (предела) посветен на епизоди на влизането в Йерусалим:
- a. Кръщение (загубен)
- b. Изкушение на Иисус (Сиена)
- c. Изкушение на Иисус на върха на планината (колекция Фрик, Ню Йорк)
- d. Призоваване на апостолите Петър и Андрей (Национална галерия, Вашингтон)
- e. Брак в Кана Галилейска (Сиена)
- f. Иисус и самарянката (Музей Тисен-Борнемиса, Мадрид)
- g. Изцеление на слепия (Национална галерия, Лондон)
- h. Възкръсване (Национална галерия, Лондон)
- i. Възкресяването на Лазар (Музей Кимбъл, САЩ)
В „Маеста“, както и в останалите си произведения, Дучо остава тясно свързан с готическото изкуство. Днес творбата се съхранява в музея на катедралата в Сиена.
Панели[редактиране | редактиране на кода]
Други произведения[редактиране | редактиране на кода]
Сред запазените произведенията на художника са:
- Малка олтарна картина „Маеста“, Художествен музей Берн;
- Миниатюрната „Мадона на францисканците“ – „Национална пинакотека“, Сиена;
- Мадона с младенеца – галерия Сабауда, Торино
- Проект за витража за хора на сиенската катедрала. Последният е изпълнен от Дучо през 1288 г., за което има запазени документи.[4]
Понякога му се приписват „Мадоната с младенца“ в Кастелфиорентино, „Бучуване на Христос“ в Ню Йорк (Колекция Фрик) и „Маеста“ в църквата „Серви“ в Болоня.
Джорджо Вазари[5] в своята биография на Дучо ди Буонинсеня, разказва, че майсторът се е занимава и с архитектура. Няма други данни потвърждаващи твърдението му.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Luciano Bellosi, Duccio La Maestà, avec Louis Bonalumi, Gallimard (1999) (ISBN 2-07-011626-3)
- ↑ Carli E. Duccio. Milano, 1962.
- ↑ Дуччо – Мадонна с ангелами и святыми (Маэста) Страсти Христовы (на обороте)
- ↑ Brandi С. Duccio. Firenze, 1951
- ↑ „Животописи на най-значимите живописци, скулптори и архитекти“ – първата история на изкуството, 2 издания – 1550 и 1568 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Дучо ди Буонинсеня в Artcyclopedia
- ((en)) DuccioDiBuoninsegna.org
- ((ru)) „Жизнеописание Дуччо, сиенского живописца – Дж. Вазари“ Архив на оригинала от 2008-06-20 в Wayback Machine.
- ((ru)) Биография Архив на оригинала от 2008-02-16 в Wayback Machine.
- ((ru)) Дучо Буонинсеня в Лондонската национална галерия
|