Петър (апостол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Апостол Петър)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Петър.

Свети Петър
Peter in Chora.jpg
Средновековна мозайка
Свети първовърховен апостол
Роден неизв.
Починал 67 г.
Почитан в Цялото християнство
Главно светилище Свети Петър (базилика)
Празник 29 юни (Петровден)
Атрибути Ключовете от портите на рая.
Покровителство Вж Покровителството на Свети Петър
Противоречия Съществуват противоречия в зависимост от деноминацията относно това дали Петър е бил папа. Повечето протестантски деноминации отхвърлят това Петър да е заемал този пост.
Свети Петър в Общомедия

Свети Петър (на латински: Petrus, на старогръцки: Πέτρος, на сирийски/арамейски: ܫܸܡܥܘܿܢ ܟܹ݁ܐܦ݂ܵܐ, Shemayon Keppa, Simon Peter, † ок. 64 г. или ок. 65 – 67 г. вероятно в Рим) е един от дванадесетте апостоли (ученици) на Иисус според християнството. Той е първият епископ на Антиохия (37 – 53), основател и ръководител на общината и първият епископ на Рим (папа 30 – 64 или 33 – 67) и там е екзекутиран като мъченик.

Апостол Петър е роден в град Бетсаида, разположен на брега на Галилейското езеро (Матей 16, 17; Йоан 1,42; 21, 15 – 17). Израства в бедно семейство. Баща му Йонас (хебр. Jochanan) бил неук рибар. За майка му се знае, че се е казвала Йоанна. Рожденото име на апостола е Шимон, според гръцките текстове в Библията Симон (Лука 22,34), гръцката форма на библейското име Симеон (хебр. Schim’on). Иисус го нарича с изключение на един път Симон (Simon bar Jona, „Симон, син на Йона“). Името Петър (Petrus, от гръцката дума πετρος (pétros) – камък, скала) му е дадено от самият Иисус Христос. Апостол Павел от Тарс го нарича Kephas (Kefa – Kēp’, `כיפא, на арамейски камък).

Петър се жени за Перпетуа, която по-късно го придружава в Рим и умира преди него.

Има дъщеря, Петронила, обявена за светица.

Петър първоначално е обикновен рибар от Капернаум. Негов по-възрастен брат е Андрей – първият ученик на Иисус. Андрей завежда брат си при Иисус и така Петър става негов последовател.

Петър бил един от любимите ученици на Иисус. Когато стражите на първосвещеника отиват да арестуват учителя му, той отсича с нож ухото на един от войниците, а по-късно, когато чака да разбере, какво става с Иисус, в двора на първосвещенника, три пъти се отрича от Христос. По-късно искрено се покаял.

Петър е арестуван през 42 г. по заповед на Ирод Агрипа I, владетел на Палестина и е заточен в затвор в Йерусалим, откъдето след няколко дни избягал в Антиохия (Сирия).

Апостол Петър проповядва божието слово в различни страни. Негово дело са многобройни чудеса, като лекуване на болни и немощни. Според Йероним Стридонски („За знаменитите мъже“, гл. I) Петър 25 години е римски папа – от 43 до 67 – 68 г. Тъй като това съчинение е написано по-късно, повечето съвременни изследователи датират неговото посещение в Рим едва в началото на 60-те години на 1 век и отхвърлят твърдението Петър да е заемал папския престол. Наричан е папа за пръв път през 384 г.

По време на гоненията срещу християните на Нерон апостол Петър бил разпънат на обърнат кръст през 64 г. (според други версии през 67 – 68 г.), надолу с главата по негово желание, тъй като се считал за недостоен за смъртта на своя учител.

Петър е силно тачен и от католическата, и от православната църква. Католическата църква чества светите апостоли Петър и Павел на 29 юни, като същият ден е възприет и от източноправославния календар.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Oscar Cullmann: Petrus. (1. Auflage 1952) TVZ Theologischer Verlag Zürich, 3. Auflage, Zürich 1985, ISBN 3-290-11095-8
  • Rudolf Pesch: Simon-Petrus. Geschichte und geschichtliche Bedeutung des ersten Jüngers Jesu Christi. Hiersemann, Stuttgart 1980, ISBN 3-7772-8012-7
  • Raymond E. Brown, Karl P. Donfried, John Reumann: Der Petrus der Bibel. Eine ökumenische Untersuchung. Calwer Verlag GmbH, 1982, ISBN 3-7668-0492-8

Източници[редактиране | редактиране на кода]