Петър (апостол)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Петър.

---

Свети Петър
Барокова статуя на Св. Петър от Архбазиликата „Сан Джовани ин Латерано“ в Рим
Папа Епископ на Антиохия
Роден	1 г. пр.н.е. Симон Бар Йона (на иврит: שמעון בר יונה) (Симеон, Симон) Бетсаида, Галанитис, Сирия, Римска империя
Починал	около 65 г. Между 64 и 68 г., Ватиканският хълм, Рим, Италия, Римска империя
Почитан в	Цялото християнство
Главно светилище	Базиликата Свети Петър във Ватикана
Празник	29 юни (Петровден) (Католическа църква, Източна православна църква, нехалкедонски църкви, англиканство, лутеранство) 18 януари: Изповед на Свети Петър(англиканство) 22 февруари: Престол на Свети Петър(католическа църква)
Атрибути	Ключовете от портите на рая; Червен мъченик, палиум, папски одежди, мъж, разпнат с главата надолу, облечен като апостол, държащ книга или свитък, Кръстът на Свети Петър
Покровителство	Работници, пекари, строители на мостове, месари, рибари, комбайнери, кордвейнери, хоролози, ключари, обущари, производители на мрежи, корабостроители, канцеларски производители. Извикан за помощ при лудост, проблеми с краката, треска и за дълголетие
Свети Петър в Общомедия

Свети Петър (на латински: Petrus; на старогръцки: Πέτρος или Petros, на сирийски/арамейски: ܫܸܡܥܘܿܢ ܟܹ݁ܐܦ݂ܵܐ, Shemayon Keppa, Simon Peter, † ок. 64 г. или ок. 68 г. в Рим). Един от Дванадесетте апостоли (най-близките ученици на Иисус Христос) според християнството.

Рожденото име на апостола е Шимон, според гръцките текстове в Библията Симон (Лука 22,34), гръцката форма на библейското име Симеон (хебр. Schim’on). Иисус го нарича с изключение на един път Симон (Simon bar Jona, „Симон, син на Йона“). Името Петър (Petrus, от гръцката дума πετρος (pétros) – камък, скала) му е дадено от самия Иисус Христос. Апостол Павел от Тарс го нарича Kephas (Kefa – Kēp’, `כיפא, на арамейски камък).

Петър е силно тачен и от Католическата, и от Православната църква. Според църковните предания негово дело са многобройни чудеса, като лекуване на болни и немощни. Католическата църква чества светите апостоли Петър и Павел на 29 юни, като същият ден е възприет и от източноправославния календар.

Длъжности

Той е първият епископ на Антиохия (37 – 53), основател и ръководител на общината и първият епископ на Рим (папа 30 – 64 или 33 – 67), където е екзекутиран като мъченик, разпънат на кръст с главата надолу.

Свети Петър е смятан за папа с най-дълъг стаж; Пий IX е втори, Йоан Павел II е трети. Според Йероним Стридонски („За знаменитите мъже“, гл. I) Петър 25 години е римски папа – от 43 до 67 – 68 г. Тъй като това съчинение е написано по-късно, повечето съвременни изследователи датират неговото посещение в Рим едва в началото на 60-те години на 1 век и отхвърлят твърдението Петър да е заемал папския престол. Наричан е папа за пръв път през 384 г.

Биография

Средновековна мозайка

Апостол Петър е роден в град Бетсаида, разположен на брега на Галилейското езеро (Матей 16, 17; Йоан 1,42; 21, 15 – 17). Израства в бедно семейство. Баща му Йонас (хебр. Jochanan) е неук рибар. За майка му се знае, че се е казвала Йоанна.

Петър първоначално също е обикновен рибар от Капернаум. Негов по-възрастен брат е Андрей – първият ученик на Иисус. Андрей завежда брат си при Иисус и така Петър става негов последовател. Жени за Перпетуа, която по-късно го придружава в Рим и умира преди него. Има дъщеря, Петронила, обявена за светица.

Петър е един от любимите ученици на Иисус. Когато по време на Тайната вечеря стражите на първосвещеника отиват да арестуват учителя му, той отсича с нож ухото на един от войниците, а по-късно, когато чака да разбере, какво става с Иисус, в двора на първосвещеника, три пъти се отрича от Христос. По-късно искрено се покайва. През 42 г. Петър е арестуван по заповед на Ирод Агрипа I, владетел на Палестина и е заточен в затвор в Йерусалим, откъдето след няколко дни успява да избяга в Антиохия (Сирия).

Той проповядва Божието слово в различни страни. По време на гоненията срещу християните от страна на римския император Нерон апостол Петър е разпънат на обърнат кръст през 64 г. (според други версии през 67 – 68 г.), надолу с главата по негово желание. Като причина се сочи това, че се е считал за недостоен за смъртта на своя учител.

Във фолклора

В традиционния български фолклор свети Петър е смятан преди всичко за пазител на ключовете на Рая, които получава след делба на света със своите петима братя – свети Атанас, свети Илия, свети Иван, свети Рангел и свети Никола.

Вижте също

• Койне
• Йерусалимски събор
• Петровден

Литература

• Oscar Cullmann: Petrus. (1. Auflage 1952) TVZ Theologischer Verlag Zürich, 3. Auflage, Zürich 1985, ISBN 3-290-11095-8
• Rudolf Pesch: Simon-Petrus. Geschichte und geschichtliche Bedeutung des ersten Jüngers Jesu Christi. Hiersemann, Stuttgart 1980, ISBN 3-7772-8012-7
• Raymond E. Brown, Karl P. Donfried, John Reumann: Der Petrus der Bibel. Eine ökumenische Untersuchung. Calwer Verlag GmbH, 1982, ISBN 3-7668-0492-8

Източници

• Свети Петър, www.bibleserver
• Stadlers „Heiligen-Lexikon“ Свети Петър