Джан Пиеро Ревербери

Джан Пиеро Ревербери
	Джан Пиеро Ревербери
Информация
Роден	29 юли 1939 г. (85 г.) Генуа, Италия
От	Италия, Швейцария
Стил	поп
Професии	композитор, аранжор, диригент, пианист
Инструменти	пиано, синтезатор, орган „Хамънд“, вибрафон
Свързани изпълнители	„Рондо Венециано“, Микеле, „Ню Тролс“, Фабрицио Де Андре, „Ле Орме“ и други
Уебсайт	rondoveneziano.com Страница в IMDb

Джан Пиѐро Ревѐрбери (на италиански: Gian Piero Reverberi) е италиански композитор, аранжор, диригент и пианист с швейцарско гражданство.^[1] Брат е на Джан Франко Ревербери, който също е музикант и композитор.

Биография и творчество

Роден е в Генуа на 29 юли 1939 г. Там завършва Консерваторията „Николо Паганини“ със специалност пиано и композиция в класа на маестро Серджо Лауричела. На 24-годишна възраст дирижира първия си концерт за пиано и оркестър. Интересува се от поп музиката (наричана на италиански musica leggera – „лека музика“) и особено от авторите от генуезката школа, която през онези години е особено плодовита.

През 1957 г. започва кариерата си на музикален аранжор. Първата песен, която аранжира, е La gatta („Котката“) на Джино Паоли. Освен с него работи и с Луиджи Тенко, както и с прохождащия в кариерата си по това време Фабрицио Де Андре, с когото продължава сътрудничеството си през 60-те години, поемайки грижата за оркестрациите на първите четири албума на певеца. Аранжира и първия албум на „Ню Тролс“, Senza orario, senza bandiera, от 1968 г. Значима е и работата му с Лучо Батисти, когото композиторът следва от 1970 до 1973 г. Продуцира албумите на „Ню Тролс“, „Ле Орме“ и други.

През 60-те и 70-те години работи с редица артисти като Мина, Орнела Ванони, Лучо Дала, Пол Анка, Пати Право, Серджо Ендриго и Умберто Балсамо, на някои от чиито песни аранжиментът е негов.

Най-големия си успех обаче постига през 1979 г., когато образува инструменталния състав „Рондо Венециано“. Музиката, изпълнявана от него, представлява смесица между тази от времето на барока и съвременната поп музика. Цялото творчество на „Рондо Венециано“ е дело на Ревербери (понякога заедно с други композитори), който е и негов диригент. Ансамбълът има десетки издадени албуми с над 25 милиона продадени копия из цяла Европа и изнася концерти и до днес, като на значима популярност се радва предимно в немскоговорещите страни (Германия, Австрия, Швейцария).

Някои от по-известните песни по негова музика са например Made in Italy („Произведено в Италия“) на „Рики е Повери“, чийто аранжимент е отново негов, Bocca di rosa („Розоустата“) на Фабрицио Де Андре, а от тези по негов аранжимент са например Amor mio („Любов моя“) и Io e te da soli („Аз и ти сами“) на Мина, Felicità („Щастие“) на Ал Бано и Ромина Пауър, Mamma Maria („Мама Мария“) на „Рики е Повери“, Emozioni („Емоции“) на Лучо Батисти и много други.

Дискография

Самостоятелна

Студийни албуми

1969 – L'ora dell'amore
1975 – Reverberi
1976 – Timer
1976 – Reverberi Goes Classic
1977 – Stairway to Heaven
1990 – GSC – Open Universo
1993 – L'antivirtuoso

Съвместна

Като „Джан Пиеро Ревербери и неговият оркестър“

1962 – Imported from Italy

Сингли

1965 – Lui non t'ama come me/Sono momenti/Ti penso e prego
1969 – Plenilunio d'agosto/Dialogo d'amore

С „Рондо Венециано“

Основна статия: Рондо Венециано#Дискография

Други

Саундтракове

С Робърт Мелин

1966 – The Dirty Game (Original Motion Picture Music Soundtrack)
1990 – The Adventures of Robinson Crusoe (Original Television Soundtrack)

С брат си Джан Франко Ревербери

2007 – Preparati la bara! (Original Motion Picture Soundtrack)
2018 – La ragazza del prete (Original Motion Picture Soundtrack)
2021 – Devil in the Flesh

Външни препратки

Източници

↑ «Branduardi ci ha ispirati, Canale 5 ci ha dato il successo» // в. „Либеро“, 7 януари 2012 г. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gian Piero Reverberi в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] «Branduardi ci ha ispirati, Canale 5 ci ha dato il successo» // в. „Либеро“, 7 януари 2012 г. Посетен на 12 октомври 2023 г. (на италиански)

[1]