Галицко-Волинско княжество
| Галицко-Волинско княжество | |
|---|---|
| 1199 – 1349 | |
 Герб | |
 | |
| Континент | |
| Столица | Володимир, Холм, Лвов |
| Официален език | старобългарски (църковнославянски), източнославянски |
| Религия | източно православие |
| Форма на управление | |
| Галицко-Волинско княжество в Общомедия | |
Галицко-Волинското княжество (на украински: Га́лицько-Воли́нське князівство) или Кралство Рус, е късносредновековна монархия в Източна Европа, съществуваща като самостоятелна единица между 1199 г. и 1349 г. Управлявана е от князе и крале от династиите на Рюриковичите, Пястите и Гедиминовичите. Създадено е през 1199 г., когато волинския княз Роман Мстиславович присъединява към княжеството си Галицкото княжество, намиращо се на югозапад от волинските земи. Скоро след коронацията на Данило Романович през 1253 г., князът поема защитата на Киев от татаро-монголските войски, а след опустошаването на центъра на Киевска Рус се превръща в неин наследник.
История[редактиране | редактиране на кода]
През VI-VII в. земите на бъдещите княжества Галиция и Волин са населени с племена, обединени в племенни съюзи. В паметници от началото на VII в. се споменават дулебите, а в края на същото столетие – бужани, червяни (или зверяни), иличи и бели хървати, чиито поселения наброяват между 200 и 300. До средата на IX в. съществува племенно обединение на волиняните[1].
През 981 г. Галицкото и Волинското княжество окончателно биват присъединени в състава на Киевска Рус от Владимир I Велики.
В края на XII в. волинският княз Роман Мстиславич присъединява към земите си и тези на Галиция.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Вж. Ипатиевска летопис
|