Кралство Далмация
| Кралство Далмация | |
| — васално — | |
| 1815 – 1918 | |
 Знаме  Герб | |
 Далмация в Австро-Унгария, 1914 г. | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Кралство Далмация |
| Местно име | Kraljevina Dalmacija |
| Официален език | хърватски, италиански |
| Континент | Европа |
| Столица | Задар |
| Валута | |
| Управление | |
| Форма | конституционна монархия |
| Крал | |
| 1815–1835 | Francis I |
| 1835–1848 | Ferdinand I |
| 1848–1916 | Francis Joseph I |
| 1916–1918 | Charles I |
| Площ | |
| Общо (1910) | 12 801 km2 |
| Население | |
| Религия | |
| Преброяване | 645 666 |
| Предшественици и наследници | |
| |
| Днес част от |  Хърватия Черна гора |
| Кралство Далмация в Общомедия | |
Кралство Далмация е васално кралство просъществувало от 1815 по 1918 г. под властта на Австрийската империя, а от 1868 г. на Австро-Унгария.
Столица на кралството бил град Задар.
През 1900 г. по етнически състав кралството включва следните народности:
Най-големи градове на кралството (към 1900 г.) са:
Причина за съществуването на отделно и второ хърватско кралство извън другото Кралство Хърватска и Славония е наличието на италиански, т.е. романизирани далмати, което е в основата на италианските претенции към Далмация прераснали след края на Първата световна война в т.нар. спор за Далмация.
Кралството, редом с другото Кралство Хърватска и Славония, и словенското Кралство Илирия, е образувано на територията на бившите илирийски провинции.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Кралство Далмация Архив на оригинала от 2009-01-22 в Wayback Machine.