Пиер Гасенди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиер Гасенди
Pierre Gassendi
френски философ, математик, астроном
Пиер Гасенди, рисуван от Луи Едуар Риу
Пиер Гасенди, рисуван от Луи Едуар Риу

Роден
Починал
24 октомври 1655 г. (63 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XVII век
Школа Емпиризъм
Интереси Логика, натурфилософия, етика
Повлиян Епикур
Пиер Гасенди в Общомедия

Пиер Гасенди (на френски: Pierre Gassendi) е френски философ, теолог, учен, астроном, и математик. През 1631 публикува пръв транзитите на планетата Меркурий, а по-късно открива петия спътник на Юпитер. В негова чест един от луните кратери носи неговото име.

Философско учение[редактиране | редактиране на кода]

Гасенди критикува схоластиката, изопачената от нея философия на Аристотел и идеята на Декарт за вродените идеи.

В своето произведение "Система на философията" Гасенди разделя учението си на три части:

  • Логика - в която анализира проблема за истинността на познанието
  • Физика - в която доказва обективността, несътворимостта и неущожимостта на пространството и времето. Гасенди приемайки атомистичната теория и твърди, че Бог е създател на атомите.
  • Етика - в която се противопоставя на аскетичния църковен морал и подобно на Епикур твърди, че "всяко удоволствие е благо само по-себе си."[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Œuvres complètes (6 vol.) éditées par son ami et légataire Henri Louis Habert de Montmor (1658)
  • Animadversiones in Librum X Diogenis Laërtii (1649)
  • Tychonis Brahei, equitis Dani, Astronomorum Coryphaei, vitae Accessit Nicolai Copernici, Georgii Peurbachii, & Joannis Regiomontani, Astronomorum celebrium, Vita, Hagae Comitum (La Haye), Vlacq (1655)
  • Institutio astronomica: iuxta hypotheses tam veterum quam Copernici & Tychonis, dernière édition corrigée et augmentée par Gassendi, numérisation e-rara Amsterdam (1680)
  • Exercitationes paradoxicae contra Aristoteleos (1624)
  • Disquisitio metaphysica seu dubitationes et instantiae adversus Renati Cartesii metaphysicam et responsa (1644)
  • Initiation à la théorie ou partie spéculative de la musique, Manuductio ad theoriam seu partem speculativam musicæ (1655)
  • La logique de Carpentras (1636)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Философски речник, Партиздат, София, 1977.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]