Теодор Адорно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодор Адорно
Theodor Adorno
германски философ
Теодор Адорно през 1965 г.
Теодор Адорно през 1965 г.

Роден
Теодор Лудвиг Вийзенгрунд Адорно
Починал
Погребан Франкфурт на Майн, Германия

Образование Мертън Колидж
Гьоте университет Франкфурт на Майн
Философия
Регион Западна философия
Школа Критическа теория, марксизъм
Интереси Социална теория · социология · психоанализа · епистемология · естетика · музикология · литературна теория · медии
Повлиян
Повлиял
Научна дейност
Област Социология, музикология
Образование Университет „Йохан Волфганг Гьоте“
Оксфордски университет
Работил в Университет „Йохан Волфганг Гьоте“

Уебсайт
Теодор Адорно в Общомедия

Теодор Лудвиг Визенгрунд Адорно (на немски: Theodor Ludwig Wiesengrund Adorno) е германски социолог, философ, музиколог и композитор. Адорно е водеща фигура във Франкфуртската школа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хайделберг, април 1964, чествания на Макс Вебер. Отпред вляво е Хоркхаймер, вдясно – Адорно, а на заден план – Юрген Хабермас.

Роден е на 11 септември 1903 г. във Франкфурт на Майн в семейството на търговец на вино и певица от еврейски произход. Следва философия, социология, психология и музикознание. През 1924 г. получава философска степен в Университета „Йохан Волфганг Гьоте“ във Франкфурт на Майн. Учи композиция във Виена.

В течение на две години преподава в Университета на Франкфурт на Майн и през 1934 г. емигрира във Великобритания, за да се спаси от нацисткото преследване на евреите. В течение на 3 години преподава в Оксфорд и през 1938 г. заминава за САЩ. Сътрудничи на „Бюрото за приложни и социални изследвания“, ръководено от Пол Лазарсфелд.

През 1949 г. се завръща във Франкфуртския университет и участва в интелектуалното възраждане на Германия след разгрома на нацизма. През 1950 г. е заместник-директор на Института за социални изследвания във Франкфурт. През 1956 г. става редовен професор по социология и философия в Университета „Йохан Волфганг Гьоте“. Към края на живота си преживява мъчителни напрежения и конфликти с негови млади последователи и ученици, които са ляворадикалистки настроени и го укоряват в „консерватизъм“.

Почива след сърдечен удар на 6 август 1969 г. в град Висп, Швейцария.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Някои от основните произведения на Адорно са написани в съавторство с Макс Хоркхаймер. Основното му произведение е „Негативната диалектика“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска марка в чест на 100-годишнината от рождението на Адорно
  • Kierkegaard. Konstruktion des Ästhetischen. Tübingen, 1933.
  • Willi Reich (Hrsg.): Alban Berg. Mit Bergs eigenen Schriften und Beiträgen von Theodor Wiesengrund-Adorno und Ernst Krenek. Wien, Leipzig, Zürich 1937.
  • Max Horkheimer, Theodor W. Adorno: Dialektik der Aufklärung. Philosophische Fragmente. Amsterdam 1947
    Хоркхаймер, Макс, и Теодор Адорно. Диалектика на просвещението. „ГАЛ-ИКО“, С., 1999, 399 стр., превод на Стилиян Йотов
  • Philosophie der neuen Musik. Tübingen, 1949.
    Философия на новата музика. ИК „Наука и изкуство“, С., 1990, превод на Макс Вермут, 342 стр.
  • Theodor W. Adorno, Else Frenkel-Brunswik, Daniel J. Levinson, R. Nevitt Sanford: The Authoritarian Personality. New York, 1950, in Deutschland posthum erschienen unter dem Titel Studien zum autoritären Charakter. Frankfurt am Main, 1973 (vgl. auch Autoritäre Persönlichkeit)
  • Minima Moralia. Reflexionen aus dem beschädigten Leben. Berlin, Frankfurt am Main, 1951
    Minima Moralia. Рефлексии от увредения живот. ИК „Критика и хуманизъм“, С., 2021, превод на Стилиян Йотов[1]
  • Versuch über Wagner. Berlin, Frankfurt am Main, 1952.
  • Prismen. Kulturkritik und Gesellschaft. Berlin, Frankfurt am Main, 1955.
  • Zur Metakritik der Erkenntnistheorie. Studien über Husserl und die phänomenologischen Antinomien. Stuttgart, 1956.
  • Dissonanzen. Musik in der verwalteten Welt. Göttingen, 1956.
  • Aspekte der Hegelschen Philosophie. Berlin, Frankfurt am Main, 1957.
  • Noten zur Literatur I. Berlin, Frankfurt am Main, 1958.
  • Klangfiguren. Musikalische Schriften I. Berlin, Frankfurt am Main, 1959.
  • Mahler. Eine musikalische Physiognomie. Frankfurt am Main, 1960.
  • Noten zur Literatur II. Frankfurt am Main, 1961.
  • Einleitung in die Musiksoziologie. Zwölf theoretische Vorlesungen. Frankfurt am Main, 1962.
  • Max Horkheimer, Theodor W. Adorno: Sociologica II. Reden und Vorträge. Frankfurt am Main, 1962.
  • Drei Studien zu Hegel. Frankfurt am Main, 1963.
  • Eingriffe. Neun kritische Modelle. Frankfurt am Main, 1963.
  • Der getreue Korrepetitor. Lehrschriften zur musikalischen Praxis. Frankfurt am Main, 1963.
  • Quasi una fantasia. Musikalische Schriften II. Frankfurt am Main, 1963.
  • Moments musicaux. Neu gedruckte Aufsätze 1928 – 1962. Frankfurt am Main, 1964.
  • Jargon der Eigentlichkeit. Zur deutschen Ideologie. Frankfurt am Main, 1964
  • Noten zur Literatur III. Frankfurt am Main, 1965.
  • Negative Dialektik. Frankfurt am Main, 1966
  • Ohne Leitbild. Parva Aesthetica. Frankfurt am Main, 1967.
  • Berg. Der Meister des kleinsten Übergangs. Wien, 1968.
  • Impromptus. Zweite Folge neu gedruckter musikalischer Aufsätze. Frankfurt am Main, 1968.
  • Sechs kurze Orchesterstücke op. 4 <1929>. Milano, 1968.
  • Theodor W. Adorno, Hanns Eisler: Komposition für den Film. München, 1969.
  • Stichworte. Kritische Modelle 2. Frankfurt am Main, 1969.
По-важни посмъртно издадени съчинения
  • Ästhetische Theorie. Hrsg. von Gretel Adorno und Rolf Tiedemann. Frankfurt am Main, 1970; 13. Auflage. 1995.
    Естетическа теория. ИК „Агата-А“, С., 2002, превод на Силвия Вълкова и Стилиян Йотов, 528 стр.
  • Über Walter Benjamin. Hrsg. und mit Anmerkungen versehen von Rolf Tiedemann. Frankfurt am Main, 1970. – [Revidierte und erweiterte Ausg.:] Frankfurt am Main 1990.
  • Noten zur Literatur IV. Hrsg. von Rolf Tiedemann. Frankfurt am Main, 1974.
  • Der Schatz des Indianer-Joe. Singspiel nach Mark Twain. Hrsg. und mit einem Nachwort versehen von Rolf Tiedemann. Frankfurt am Main, 1979.
  • Beethoven. Philosophie der Musik. Fragmente und Texte. Hrsg. von Rolf Tiedemann. (Nachgelassene Schriften. Hrsg. vom Theodor W. Adorno Archiv. Abt. I, Band 1.) Frankfurt am Main 1993. – 2. Auflage. 1994. – [Taschenbuch-Ausg.] Frankfurt am Main, 2004.
  • Probleme der Moralphilosophie <1963>. Hrsg. von Thomas Schröder. Frankfurt am Main, 1996. (Nachgel. Schr., Abt. IV, Band 10.)
  • Metaphysik. Begriff und Probleme <1965>. Hrsg. von Rolf Tiedemann. Frankfurt am Main, 1998. (Nachgel. Schr., Abt. IV, Band 14.)
  • Zur Lehre von der Geschichte und von der Freiheit <1964/65>. Hrsg. von Rolf Tiedemann. Frankfurt am Main, 2001. (Nachgel. Schr., Abt. IV, Band 13.)
  • Ontologie und Dialektik <1960/61>. Hrsg. von Rolf Tiedemann. Frankfurt am Main, 2002. (Nachgel. Schr., Abt. IV, Band 7.)
  • Vorlesung über Negative Dialektik. Fragmente zur Vorlesung 1965/66. Hrsg. von Rolf Tiedemann. Frankfurt am Main 2003. (Nachgel. Schr., Abt. IV, Band 16.)
  • Zu einer Theorie der musikalischen Reproduktion. Aufzeichnungen, ein Entwurf und zwei Schemata. Hrsg. von Henri Lonitz. Frankfurt am Main, 2001. (Nachgel. Schr., Abt. I, Band 2.)
  • Traumprotokolle. Hrsg. von Christoph Gödde und Henri Lonitz. Nachwort von Jan Philipp Reemtsma. Frankfurt am Main, 2005.
  • Current of Music. Elements of a Radio Theory, hrsg von Robert Hullot-Kentor. Frankfurt am Main, 2006.
  • Komposition für den Film. Text der Edition in Band 15 der Gesammelten Schriften, durchgesehen, korrigiert und ergänzt von Johannes C. Gall. Mit einem Nachwort von Johannes C. Gall und einer DVD „Hanns Eislers Rockefeller-Filmmusik-Projekt“ Архив на оригинала от 2007-05-13 в Wayback Machine., im Auftrag der Internationalen Hanns Eisler Gesellschaft hrsg. von Johannes C. Gall. Frankfurt am Main, 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Откъс от „Minima Moralia“. // Критика и хуманизъм. Посетен на 15 ноември 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Текстове
За него