Направо към съдържанието

Египетски музей (Торино)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Египетски музей
Museo Egizio
Музеи в Италия
Фасадата на Египетския музей в Торино
МестоположениеТорино, регион Пиемонт
ТематикаАрхеологически музей
Основан1824
ОснователКарл Феликс Савойски
Работно време9-14 (пон.), 9-18.30 (вт. - нед.), 9 -20 (съб.); задължителна резервация за групи
Допълнителна информация
АдресVia Accademia delle Scienze 6, 10123 – Torino
Телефон+39 0114406903
СайтОфициална страница
45.0683° с. ш. 7.6844° и. д.
Местоположение в Торино
Египетски музей в Общомедия

Египетският музей (на италиански: Museo Egizio) е музей в Торино, Пиемонт, Северна Италия. Той е най-старият музей в света, посветен изцяло на изкуството и културата на Древен Египет, и вторият по големина и значимост след Египетския музей в Кайро.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Музеят възниква в епохата на Реставрацията, когато през 1816 г. френският консул в Египет Бернардино Дровети решава да продаде своята ценна колекция от египетски артефакти. През 1819 г. пиемонтският пътешественик Карло Видуа изготвя първия опис на около 3000 предмета. На 4 април 1820 г. председателят на Академията на науките на Сардинското кралство Просперо Балбо убеждава крал Виктор Емануил I да започне преговори за закупуване на колекцията, но те са прекъснати след либералната революция в Сардиния през 1821 г. и последвалата абдикация на краля.

Карл Феликс Савойски

През 1823 г., при управлението на Карл Феликс Савойски и с подкрепата на интелектуалците от Академията на науките, преговорите за закупуване на колекцията на Дровети са възобновени. На 23 януари и 14 февруари 1824 г. е подписан договорът за покупко‑продажба на стойност 300 000 лири. Находките са изложени на приземния етаж на Академията на науките, тогавашния Колеж на благородниците – внушителна сграда от XVII век, проектирана от Микеланджело Гарове по план на Гуарино Гуарини, разширена през средата на XIX век.

Крал Карл Феликс допълва колекцията на Дровети с други събрания, сред които тази на Донати и различни антични предмети от Савойската династия, оформяйки по този начин първия египетски музей в света. Институцията е официално открита на 8 ноември 1824 г. под името „Кралски музей на Античността и на Египет“, а през втората половина на 1832 г. е отворена за посещения. Освен египетските антики, в музея са изложени и римски, доримски и праисторически находки, както и раздел „Естествена история“.

Ернесто Скиапарели

Към колекцията на музея се добавят около 30 000 находки, придобити чрез археологическите разкопки в Египет, ръководени от италианския египтолог Ернесто Скиапарели между 1903 и 1920 г., както и от Джулио Фарина до 1937 г.. Музейните зали са пренаредени за първи път през 1908 г., а повторно – през 1924 г. по повод официалното посещение на краля. За да компенсира недостига на пространство, Скиапарели реновира ново музейно крило – по-късно наречено „Крило Скиапарели“, където са изложени находки от Асют и Гебелейн.

През 30‑те години на XX век музеят претърпява нови реновации, включително създаването на Пинакотеката, а в края на 80‑те години е извършено цялостно преподреждане на Крило Скиапарели. Особено значими са работите по реконструкцията на Скалния храм от Елесия (Нубия).

От 80‑те години насам, вследствие на нарастващия брой посетители, възниква необходимост от разширяване на изложбените площи. Реновирането на Крило Скиапарели осигурява обширни подземни зали, посветени на находки от Асют, Кау ел‑Кебир и Гебелейн, а на приземния етаж е обновена голяма зала с експонати от додинастичния период и Старото царство.

По повод Зимните олимпийски игри в Торино през 2006 г. Кралската галерия на музея е пренаредена от сценографа Данте Ферети.

След петгодишна реставрация музеят е открит в обновен вид на 1 април 2015 г., като площта му е почти удвоена и включва и залите на бившата Галерия Сабауда.

Колекция

[редактиране | редактиране на кода]

В музея се съхраняват около 40 000 находки, от които 3300 са изложени в основните зали, а приблизително 12 000 – в Галериите на материалната култура. Експозицията е разположена върху 12 000 m², разпределени на четири етажа (включително подземно ниво), и обхваща периода от 4000 г. пр.н.е. до 700 г. сл.н.е. Сред представените артефакти са статуи, саркофази, погребални предмети, мумии, папируси, амулети и бижута.

  • Скален храм на Елесия (Tempio Rupestre di Ellesija), построен по нареждане на фараона Тутмос III около 1430 г. пр.н.е. Той е най-старият скален храм в Нубия и е посветен на бога Хор от Миям, богинята Сатет и самия фараон. Дарен е от египетското правителство на Италия през 1965 г. като благодарност за помощта при спасяването на нубийските храмове от водите на Насър; пренесен в Торино, разрязан на 66 блока, и открит на 4 септември 1970 г.;
  • Царски канон или Папирус от Торино (Canone Reale, Papiro di Torino) – документ от XIX династия, един от най-важните източници за египетските владетели от обединението на Долен и Горен Египет до съставянето му. Изброява ги на йератически хронологично, по наследяване, възраст и години на царуване;
  • Гробница на Ка и Мерит (Tomba di Kha е Merit, абревиатура TT8), oткрита от Скиапарели. Тя е част от т. нар. „Благороднически гробници“ в района на Тивански некропол на западния бряг на Нил при Луксор. Датира от XVIII династия и в нея са погребани архитектът Kha и съпругата му Merit с погребални дарове;
  • Статуи на богините Изида и Сехмет, и на фараона Рамзес II, открити от Виталиано Донати в храма на богинята Мут в Карнак;
  • Папирус на златните мини (Papiro delle miniere d’oro) – карта на мините в района в североизточна Нубия, дом на древното градско селище Береника Панхрисос, датираща от Новото царство;
  • Релефи на Джосер (Rilievi di Djoser), фараон от XIII династия;
  • Галерия на саркофазите (Galleria dei Sarcofagi) – на втория етаж, където се помещават някои от най-красивите саркофази от Третия преходен период и от Късния период (1100 - 600 г. пр.н.е.);
  • Табла на Изида (Mensa Isiaca, известна и като Tavola Bembina) – бронзова табла от римската епоха, от I век сл.н.е., с инкрустации от други метали и с имитации на йероглифите на Древен Египет. Савойската династия я получава от Гонзага през XVII век и тя става отправна точка за създаването на бъдещия музей;
  • Саркофаг, дарове и мащабен план на гробницата на кралица Нефертари.

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]

Полезна информация

[редактиране | редактиране на кода]

За достъп до музея се изисква предварителна резервация и закупуване на билет онлайн.

Безплатен достъп:[1]

  • Деца до 5 г.
  • Лица в неравностойно положение и техен придружител
  • Членове на Египетския музей
  • Притежатели на Abbonamento Museo Torino Piemonte
  • Притежатели на Torino Piemonte Card
  • Притежатели на Passaporto Culturale – неограничен брой достъп за 2 възрастни през първата година на детето им
  • Членове ICOM
  • На рождения ден на посетителя
  • В рамките на инициативата Cultura dietro l'angolo

До музея се стига:

  • Пеша: от ЖП гари Порта Нуова – 1 км, от Порта Суза – 1,6 км
  • С градски транспорт: от ЖП гара Порта Нуова линия 1 на метрото, автобуси 58 и 58/, трамвай n. 4; от ЖП гара Порта Суза трамвай n.13 и автобуси n.51, 55, 57, 72, 72/, Star 1 и Star 2; от други места – автобуси n.15, 56, 58, 58/, 73, 72/ и трамваи 11 и 27
  • С кола: има ограничения и забрани в зоните в съседство с музея, отбелязани на уебстраницата Muoversi a Torino. На паркингите в близост до музея се заплащат такси: сини ивици в зоната с ограничен трафик (ZTL) или паркинг Рома-Сан Карло-Кастело на пиаца Кастело, пиаца Карло Феличе и виа Лагранж.[2]

Библиотека „Силвио Курто“

[редактиране | редактиране на кода]

Библиотеката „Силвио Курто“ е основен научен ресурс на Египетския музей и служи като важна база за изследванията на италиански и международни египтолози. Нейното ядро възниква заедно с музея през 1824 г., като първите постъпления включват ценни издания като Description de l’Égypte, Monumenti dell’Egitto e della Nubia на Иполито Розелини и Denkmäler aus Ägypten und Aethiopien на Рихард Лепсиус.

След Втората световна война фондът се разширява главно чрез дарения от учени, посетили музея, сред които първите 33 броя на Journal of Egyptian Archaeology и Chronique d’Égypte. През 1968 г. египтологът Джузепе Боти завещава своята ценна библиотека, а през 1977–1978 г. Челесте Риналди и Вито Мараджолио даряват собствените си колекции.

Към 2019 г. библиотеката разполага с около 8500 монографии, 2100 тома периодични издания, 24 активни абонаментни заглавия, 171 брошури, 185 дипломни работи, както и библиотеката Боти (около 500 тома). Всички материали са достъпни за консултация на място.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Tariffe // Посетен на 6 май 2021.
  2. ↑ Come raggiungere il museo // Посетен на 6 май 2021. (на италиански)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Египетски_музей_(Торино)&oldid=12929590“.