Саверио Меркаданте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Саверио Меркаданте
италиански композитор
Саверио Меркаданте 
Роден: 16 септември 1795 г.
Починал: 17 декември 1870 г. (75 г.)

Джузепе Саверио Рафаеле Меркаданте (Giuseppe Saverio Raffaele Mercadante) (16 септември, 1795 - 17 декември, 1870) е италиански композитор, предимно на опери.

Жизнен път и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Алтамура (Altamura), близо до Бари (Апулиа), Меркаданте учи музика в Неапол и първоначално проявява интереси в инструменталните композиции. Окуражен от Джоакино Росини, той започва да пише за операта, придобивайки значителен успех с втората си творба Violenza e Constanza през 1820 г. Последвалите му три опери са в известна степен забравени, но възкресената Мария Стюарт, кралица на Шотландия (Maria Stuarda, Regina di Scozia) беше издадена от звукозаписната компания Opera Rara през 2006 г. Последвалата му опера Елиза и Клаудио (Elisa e Claudio) е спечелила слава, на която се радва и през 20-ти век.

За различни периоди от време той работи във Виена, Мадрид, Кадис и Лисабон, но се завръща в Италия през 1831 г. Той е привлечен от Росини в Париж през 1836 г., където той композира I Briganti за оперните изпълнители Гризи, Рубини, Тамбурини и Лаблаш (Grisi, Rubini, Tamburini и Lablache). Докато е там, той има възможност да чуе опери на Джакомо Майербер (Giacomo Meyerbeer, 1791–1864) и Жак Халеви (Jacques-François-Fromental-Élie Halévy, 1799-1862), от които силно се повлиява, особено в по-късната си творба "Еврейката" ("La Juive"), особено в засилване на драматичността.

След завръщането си в Италия през 1837 г., той композира едни от най-значимите си творби, като "Il Giuramento", чиято премиера е в миланският оперен театър Ла Скала през същата година. Тези творби за постоянно го превръщат в един от най-активните композитори в Италия, въпреки че скоро е засенчен от операта "Сафо" ("Saffo") на Джовани Пачини (Giovanni Pacini, 1796 – 1867) и няколко опери на Джузепе Верди (Giuseppe Fortunino Francesco Verdi, 1813 – 1901), особено от "Ернани" ("Ernani").

Някои от късните му творби, особено "Orazi e Curiazi" също били напълно успешни. През 1840 г. той заема поста на директор на консерваторията на Неапол. След 60-годишната си възраст той влошава силно зрението си, което напълно губи през 1863 г. Той умира в Неапол през 1870 г.

Десетилетие след кончината му творчеството му е забравено, но след Втората световна война неговите творби започват да бъдат възраждани. Въпреки това в наши дни славата му отстъпва на познати имена, като Гаетано Доницети (Domenico Gaetano Maria Donizetti, 1797 – 1848) и Винченцо Белини (Vincenzo Salvatore Carmelo Francesco Bellini, 1801 – 1835).

Опери[редактиране | редактиране на кода]

Виж пълният списък с оперите на Меркаданте.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Ползвани източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Giuseppe de Napoli. La triade melodrammatica altamurana: Giacomo Tritto, Vincenzo Lavigna, Saverio Mercadante, Milan, 1952
  • Biagio Notarnicola, Verdi non ha vinto Mercadante, Rome, 1955
  • Santo Palermo. Saverio Mercadante: biografia, epistolario, Fasano, 1985
  • Karen M. Bryan. "Mercadante's Experiment in Form: The cabalettas of Elena da Feltre", Donizetti Society Journal 6, London, 1988
  • Gianluca Petrucci and Giacinto Moramarco. Saggi su Saverio Mercadante, Cassano Murge, 1992
  • Michael Rose."Mercadante: Essay", in the New Grove Dictionary of Opera, vol. 3, pp. 334-339, 1993
  • Thomas G. Kaufman. "Mercadante", in the International Dictionary of Opera, vol. 2 pp. 858-861, 1993
  • Matteo Summa. Bravo Mercadante, Fasano, 1985
  • Gianluca Petrucci Saverio Mercadante l'ultimo dei cinque re, Rome, 1995
  • Thomas G. Kaufman. "Catalogue of the Operas of Mercadante-Chronology of Performances with Casts", Bollettino dell Associazione Civica "Saverio Mercadante" N. 1; Altamura, 1996
  • Thomas G. Kaufman. "Mercadante and Verdi", The Opera Quarterly, vol. 13, No. 3, June 1997