Юзеф Понятовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Йозеф Понятовски)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йозеф Понятовски
полски княз и генерал, маршал на Франция
Юзеф Понятовски, портрет от Йозеф Граси
Юзеф Понятовски, портрет от Йозеф Граси

Звание генерал
Години на служба 1789-1813
Служил на Флаг на Австрия Австрия
Флаг на Полша Полша
Флаг на Франция Франция
Битки/войни

Руско-полска война (1792)


Наполеонови войни

Награди Орден на Белия орел

Роден
Починал
Родства Станислав Август Понятовски
Подпис Album p0075b - ks. Józef Poniatowski.jpg
Юзеф Понятовски в Общомедия

Ю̀зеф Анто̀ни Понято̀вски (на полски: Józef Antoni Poniatowski) е полски княз и генерал, маршал на Франция. Племенник е на полския крал Станислав Август Понятовски и е забележителен пълководец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на генерал-лейтенант Юзеф Понятовски по време на Руско-полската война от 1792 г.
„Последната атака на Понятовски“, худ. Ричард Удвил

Първоначално служил в австрийската армия. След 1789 г. се занимавал с организацията на полската армия, а по времето на руско-полската война от 1792 г. командвал полския корпус, действащ в Украйна. Отличил бойните си умения в битката при Зеленице — първото победоносно сражение за поляците след смъртта на крал Ян Собиески. Победата станала повод за учредяването на ордена „Virtuti Militari“. Първите наградени с него били Понятовски и Тадеуш Косцюшко.

След поражението във войната срещу Русия той емигрирал, но после се върнал в родината си. Участвал във воденото от Косцюшко националноосвободително въстание от 1794 г. След потушаването му прекарал кратко време във Варшава. Неговото имущество било конфискувано. След като отказал да се включи в руската армия, получил предписание да се махне от Полша. Тогава той емигрирал във Виена.

Цар Павел I му върнал имението, опитвайки се да го привлече на служба в руската армия. През 1798 г. живял111 за кратко в Санкт Петербург, където били погребани дедите му, докато се изяснили нещата с имуществения и наследствения му дял. Той се върнал във Варшава и се включил във пруската армия.

През 1806 г., когато пруската армия решила да остави Варшава, Понятовски приел предложението на крал Фридрих Вилхелм III да оглави градската милиция.

С идването на войската на Мюра в Полша Понятовски започнал преговори за влизането си във Великата армия на Наполеон. През 1807 г. се включил в организацията на временното правителство и станал военен министър на Великото варшавско херцогство. Бил главнокомандващ на полския корпус в руския поход на Наполеон през 1812 г.

През 1813 г. се отличил в битката при Лайпциг и получил маршалски чин. Прикривайки отстъплението на френската армия от Лайпциг, се удавил в река Елстер.

Паметна плоча на Понятовски има на паметника на Битката на народите. Във Варшава е създаден негов паметник (скулптор е Бертел Торвалдсон). Сред склуптурните изображения, украсяващи фасадата на Лувъра, има и паметник на Понятовски.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Szymanowski „Poniatowscy“, Женева, 1880.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 26 април 2014.
  2. data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.