Жозефин дьо Боарне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жозефин
императрица на Франция
Josephine de Beauharnais, Keizerin der Fransen.jpg
Жозефин дьо Боарне
Лични данни
Управление 18 май 1804 – 10 януари 1810
Коронация 2 декември 1804 г.
Родена 23 юни 1763
Ле Троа Илет, Мартиника
Починала 29 май 1814
Рюей Малмезон, Ил дьо Франс, Франция
Наследена от Мария Луиза Австрийска
Семейство
Бракове Наполеон I Бонапарт
Наполеон Бонапарт
Жозефин в Общомедия

Жозефин дьо Боарне (на френски: Joséphine de Beauharnais, родена Мари Роз Жозефа Таше дьо Ла Пажери (на френски: Marie Rose Joseph Tascher de La Pagerie) е първата съпруга на Наполеон I и императрица на Франция в периода 1804 – 1809 г..

Брак с Александър дьо Боарне[редактиране | редактиране на кода]

Първият брак на Жозефин е с виконт Александър дьо Боарне. Те се женят през 1779, когато тя е на 16, а Александър – на 19.

През 1781 се ражда техният син Йожен дьо Боарне, а през 1783 Жозефин ражда и второто им дете – дъщеря им Ортанс.

Александър обаче е обграден от любовници, една от тях дори го убеждава че дъщеря им, Ортанс не е негово дете. След заввръщането му от остров Мартиника във Франция той изгонва Жозефин от дома им и започва дело за развод, което продължава няколко години. Поради липса на каквито и да било доказателства по твърдението му че Ортанс не е негова биологична дъщеря съдът отхвърля искнията му, през 1792 са официално разведени при което Жозефин получава алиментация и разрешението синът им, Йожен, да живее при нея до 5 годишна възраст, а дъщеря им Ортанс остава да живее при майка си до омъжването си.

Живот по време на Якобинския терор[редактиране | редактиране на кода]

Докато Жозефин и Александър дьо Боарне са все още са женени, Австрия обявява война на Франция. Александър, който е военен, е определен за командващ Рейнската армия. Заради неуспеха ѝ, през 1794 по време на Якобинския терор, по време на който много аристократи биват гилотинирани, той и Жозефин са задържани и изпратени в затвора. Александър дьо Боарне е гилотиниран, но Жозефин, благодарение на женските си умения, успява да оцелее.

Брак с Наполеон Бонапарт[редактиране | редактиране на кода]

Още когато вижда Жозефин за първи път Наполеон е дълбоко впечатлен от нейното обаяние. Лудо влюбен започва да я ухажва, но тя е доста неподатлива, чуди се какво да прави с този слаб и дребен на ръст корсиканец. Междувременно военната кариера на Наполеон е в непрекъснат подем и през 1797 Жозефин отстъпва пред ухажването на генерал Бонапарт и се омъжва за него, бракът е само граждански, църковен брак няма. Не е ясно дали в този момент изобщо е имало любов от страна на Жозефин или е била водена от чисто прагматични намерения – да подсигури своето и на децата си материално благополучие. Две години по-късно, на 9 ноември 1799, Наполеон извършва преврат при който сваля от власт корумпираната Директория и става първи консул на Франция, при което останалите двама консули нямат никаква реална власт. Така Жозефин е първата дама на Франция.

Императрица на Франция[редактиране | редактиране на кода]

Няколко години по-късно Наполеон, след многото военни успехи които постига, е обзет от идеята че няма по-велик от него. През 1804 в присъствието на папа Пий VII Наполеон I се провъзгласява за император на Франция, при което Жозефин е коронясана за императрица. По настояване на папата обаче, в самото навечерие на коронацията, те много набързо сключват църковен брак, без официални свидетели.

Бракът им не е спокоен. Пидтикнат от майка си Бонапарт имал любовници за да е сигурен, че причината за бездетния му брак с Жозефин не е той. Така преа 1806 година полската графиня и любовница на Наполеон Мария Валевска му ражда син, но като незаконно дете той няма право да бъде негов законен наследник.

Става ясно, че Жозефин не ще може да роди дете на императора и Наполен решава да поиска развод. Жозефин няма друг избор и се съгласява на развод който бързо става факт, като основният официален аргумент е, че на техният църковен брак не е имало свидетели поради което той всъщност е невалиден. През 1809 година Наполеон се развежда с Жозефин и същата година сключва брак с 18 годишната австрийската принцеса Мария-Луиза. Според злите езици Жозефин лично го е съветвала при избора на бъдещата му съпруга.

След развода Жозефин се нанася да живее в замъка Мармезон където любовта и към цветята се изразява в пищно цъфтящият парк на имението, където освен европейски, цъфтят и много екзотични видове внесени от далечни земи. Връзката м/у Наполеон и Жозефин остава повече от приятелска, когато не е на война или на поход Наполеон редовно я посещава в замъка, близките около тях твърдят, че Жозефин е неговата голяма любов.

След настинка през зимата на 1813 година и няколко месечно боледуване Жозефин умира вследствие на белодробно възпаление (пневмония) на 29 май 1814 година само на 51 годишна възраст. По това време Наполеон току що бил заминал в изгнание на остров Елба.

От 1906 година замъкът Мармезон е обявен за музей в който най-вече са изложени творби свързани с Наполеон и Жозефин.