Направо към съдържанието

Луи XVII

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луи XVII
Louis XVII
крал на Франция и Навара
Портрет на Луи XVII от Александър Кучарский
Роден
Починал
8 юни 1795 г. (10 г.)
ПогребанБазилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция

РелигияКатолическа църква
Управление
Период21 януари 17938 юни 1795
ПредшественикЛуи XVI
НаследникЛуи XVIII
Други титлихерцог на Нормандия
(1785 – 1789)
Герб
Семейство
БащаЛуи XVI
МайкаМария-Антоанета
Братя/сестриЛуи-Жозеф Ксавие Франсоа[1]
Мария Тереза Шарлота Бурбон-Френска
Подпис
Луи XVII в Общомедия

Луи XVII от Франция (на френски: Louis XVII; * 27 март 1785, Версай, Кралство Франция; † 8 юни 1795, Париж, Първа френска република), също Луи VI от Навара, с рождено име Луи-Шарл, е херцог на Нормандия (1785 – 1789), от 1791 до 1792 е „принц роял“ (на френски: prince royal).

Той е втори син на Луи XVI и Мария-Антоанета. От смъртта на своя баща през 1793 до своята собствена смърт през 1795 г. той се смята за крал на Франция и Навара от френските роялисти.

Преди смъртта на Луи XVI

[редактиране | редактиране на кода]

Габриел дьо Поластрон, херцогиня на Полиняк, е назначена за гувернантка на неговата сестра Мари Терез Шарлот, а също и на бъдещия Луи XVII.Агата дьо Рамбо е избрана от кралицата за Berceuse des Enfants de France[2], т.е. за бавачка на Луи XVII, херцога на Нормандия, който след смъртта на брат си Луи-Жозеф Ксавие Франсоа на 4 юни 1789 г. от туберкулоза, става дофин. Ален Деко пише:

Мадам дьо Рамбо[3] официално носи отговорността по грижите за Дофина на Франция от неговото раждане до 10 август 1792[4], с други думи цели 7 години. През тези 7 години тя никога не го оставя, отглежда го, грижи се за него, облича го, успокоява го, мъмри го. Десет пъти, стотици пъти, тя е повече негова майка от Мария-Антоанета[5].

Приятелка на Рамбо, Луиз Елизабет, мадам дьо Турзел, е последната гувернантка на децата на крал Луи XVI и неговата съпруга, кралица Мария-Антоанета.

След отвеждането на кралското семейство в затвора Тампл на 10 август 1792 г. той е затворен заедно с баща си, който поема обучението му до 21 януари 1793 г., когато е отведен за екзекуция.

След смъртта на Луи XVI

[редактиране | редактиране на кода]
Луи XVII в Тампл

До 3 юли 1793 г. Луи е държан заедно с майка си и сестра си в затвора в Тампл, след което е отделен от тях, за да бъдат премахнати у него всякакви монархистки стремежи. За негови пазачи са назначени обущарят Антоан Симон и неговата жена, които живеят в затвора. Като част от републиканското му превъзпитание, надзирателите му го принуждават да пие алкохол между побоищата, да пее Марсилезата, докато носи боне на санкюлот и да кълне родителите си. Пазачите му се обръщат към него с фамилията „Капет“ по името на Хуго Капет, същинския основател на кралската династия[6]. Това е преднамерена обида, понеже на кралските особи е отнета употребата на фамилия.

След като Симон е отстранен като негов надзирател, положението на Луи се влошава допълнително. Той е отведен в тайна стая, където в продължение на 6 месеца е държан на тъмно и без хигиена. Никой не е разговарял с него, не го е посещавал и храната му е подавана през процеп на вратата. Всичко това бързо влошава здравето на 9-годишното дете.

Официално Луи-Шарл умира от туберкулоза в затвора. Според слуховете тялото му е било обезобразено от тумори и красти. Аутопсията е извършена в затвора и по традицията за запазване на кралските сърца, неговото сърце е укрито и съхранено от изследващия лекар, Филип-Жан Пелетан. То преминава през много ръце, докато най-накрая е погребано в урна в базиликата „Сен Дени“.

Извършените анализи в наше време на сърцето и на запазената коса на Мария-Антоанета доказват, че то принадлежи на неин потомък. Тялото на Луи-Шарл е погребано в масов гроб и е засипано с вар. При ексхумацията през 19 век е било невъзможно неговите кости да бъдат разпознати сред изровените скелети.

Самозванците за „изчезналия дофин“

[редактиране | редактиране на кода]

Бързо се разпространяват слухове, че погребаното тяло не е на Луи-Шарл и той е отвлечен от свои симпатизанти. Така се ражда легендата за „изчезналия дофин“. Скоро се появяват и първите самозванци, които дълго след като Бурбоните възстановяват властта си във Франция през 1814 продължават да имат неоснователни претенции за престола на френския крал. Поддръжници на тази теза има дори и днес. В своята книга „Приключенията на Хъкълбери Фин“ писателят Марк Твен осмива цялото това множество чрез персонажите на херцога и дофина.

Тестовете на сърцето

[редактиране | редактиране на кода]

Сърцето на Луи-Шарл сменя притежателите си дълго време. Пелетан се опитва да го върне на Луи XVIII и неговия брат Шарл X, но и двамата не са склонни да вярват, че това е сърцето на отдавна починалия им племенник. Не е известно дали Пелетан се е опитвал да се срещне и с неговата сестра херцогинята на Ангулем Мари Терез Шарлот.

Впоследствие сърцето е откраднато от един от студентите на Пелетан, който признава на смъртното си легло и моли жена си да върне сърцето на Пелетан. Вместо това тя го изпраща на архиепископа на Париж, където то остава до Юлската революция от 1830. Известно време сърцето се намира в Испания. От 1975 се пази в кристална ваза в кралската крипта в Сен Дени извън Париж, където е гробницата на родителите на Луи-Шарл и на много други членове на френски кралски фамилии.

През 1990 г. Филип Делорм, който съхранява сърцето, извършва ДНК тест на сърцето. Ернст Бринкман от немския Мюнстер университет и белгийският генеалогичен професор Жан-Жак Касиман ръководят независимите тестове. През 2000 г. при сравнение с косъм от Мария-Антоанета е доказано, че сърцето е на Луи-Шарл, и на 8 юни 2004 в присъствието на членове на кралската фамилия Бурбони то най-сетне е погребано в Базиликата.

Необходимо е да се отбележи обаче, че ДНК тестовете са с митохондриална ДНК. Тази ДНК се наследява от майката и позволява проследяване на майчината генеалогична линия. При допускане, че няма объркване в тестовете, те все пак не доказват, че сърцето е било на конкретен индивид.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
16. Луи, дофин на Франция (1682 – 1712)
 
 
 
 
 
 
 
8. Луи XV
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
17. Мари-Аделаиде Савойска
 
 
 
 
 
 
 
4. Луи, дофин на Франция (172965)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
18. Станислав Лежински
 
 
 
 
 
 
 
9. Мария Лежинска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
19. Катерина Опалинска
 
 
 
 
 
 
 
2. Луи XVI
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
20. Август II Силният
 
 
 
 
 
 
 
10. Август III Полски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
21. Кристииана Ебернадина от Бранденбург-Байройт
 
 
 
 
 
 
 
5. Херцогиня Мария Жозефа Сакска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
22. Йозеф I, владетел на Свещената Римска империя
 
 
 
 
 
 
 
11. Мария Йозефа Австрийска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
23. Вилхелмина Амалия от Брауншвайг
 
 
 
 
 
 
 
1. Луи XVII
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
24. Карл V, херцог на Лотарингия
 
 
 
 
 
 
 
12. Леополд, херцог на Лорейн
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
25. Елеонора Йозефа Австрийска
Кралица на Полша и Литва
 
 
 
 
 
 
 
6. Франц I, владетел на Свещената римска империя
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
26. Филип I, херцог на Орлеан
 
 
 
 
 
 
 
13. Елизабет Шарлот Орлеанска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
27. Елизабет Шарлот от Зимерн, принцеса Палатин
 
 
 
 
 
 
 
3. Мария Антоанета
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
28. Леополд I, владетел на Свещената Римска империя)
 
 
 
 
 
 
 
14. Карл VI, владетел на Свещената Римска империя)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
29. Елеонора-Магдалена от Нойбург
 
 
 
 
 
 
 
7. Мария Тереза
Кралица на Унгария и Бохемия
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
30. Лудвиг Рудолф, херцог на Брауншвайг-Люнебург
 
 
 
 
 
 
 
15. Елизабет Кристина от Брауншвайг-Волфенбютел
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
31. Принцеса Кристина Луиз от Йотиген-Йотиген
 
 
 
 
 
 
  1. 500354456 // 13 февруари 2015 г. Посетен на 21 май 2021 г.
  2. Бавачка на чедото на Франция – Б.пр.
  3. gallica.bnf.fr
  4. т.е. до арестуването на Луи XVI и семейството му – Б.пр
  5. Alain Decaux, Louis XVII retrouvé, 1947, p306.
  6. Династията на Бурбоните, към която принадлежи Луи XVII, е клон на тази на Капетингите, чийто основател е Хуго Капет. – Б.пр.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Louis XVII of France в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​