Мария-Тереза Савойска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария-Тереза Савойска
Принцеса на Сардиния и Пиемонт, херцогиня на Артоа и принцеса на Франция
Drouais - Marie Therese de Savoie, comtesse d'Artois - Versailles.jpg
Мария-Тереза Савойска на портрет на Жан-Батист Андре Готие д'Аготи (1775).
Лични данни
Родена
Починала
2 юни 1805 г. (49 г.)
Погребана в Императорски мавзолей в Грац
Пълно име Мария Тереза Антония Маргарита Савойска
Религия Католичка
Подпис Signature of Marie Thérèse of Savoy, Countess of Artois on 21 August 1785.jpg
Семейство
Династия Савойска династия по произход
Френски Бурбони по брак
Баща Виктор-Амадей III
Майка Мария-Антония Бурбон-Испанска
Брак Шарл X
Потомци Луи-Антоан
Софи
Шарл-Фердинанд
Мари-Терез
Герб Coat of arms of Marie Thérèse of Savoy as Countess of Artois.png
Мария-Тереза Савойска в Общомедия

Мария-Тереза-Антония-Маргарита Савойска (на италиански: Maria Teresa Antonietta Margherita di Savoia, на френски: Marie-Thérèse de Savoie; * 31 януари 1756 г. в Кралски дворец в Торино, Сардинско кралство, † 2 юни 1805 в Грац, Австрийска империя) е принцеса на Сардиния и Пиемонт по рождение, а по брак – графиня на Артоа и принцеса на Франция (1773 – 1805) като съпруга на Шарл, граф на Артоа, най-малкия внук на френския крал Луи XV и бъдещ френски крал под името Шарл X.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Портрет от Джузепе Дупрà (1760)

Мария-Тереза е родена в Кралския дворец на Торино на 31 януари 1756 г. по време на управлението на дядо ѝ Карл Емануил III Савойски. Тя е петото дете и трета дъщеря на бъдещия крал на Сардиния Виктор-Амадей III Савойски и на съпругата му инфанта Мария-Антония Бурбон-Испанска.

Има шест братя и пет сестри:

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Годеж и брак[редактиране | редактиране на кода]

След поредица от династични съюзи между Франция и Савоя Мария-Тереза е сгодена за Шарл-Филип Френски – граф на Артоа, най-малък син на краля на Франция Луи XV, бъдещ крал на Франция като Шарл X и брат на бъдещия крал на Франция Луи XVI.

След сватбата през 1762 г. на нейната братовчедка принцеса Мария Тереза Луиза Савойска с Луи Александър, принц на Ламбал, и сватбата през 1771 г. между по-голямата ѝ сестра Мария-Жозефина-Луиза Савойска с по-големия брат на Шарл – Луи-Станислав-Саверий Бурбон, граф на Прованс, бъдещ крал на Франция като Луи XVIII, през 1773 г. Мария-Тереза се омъжва за графа на Артоа. Най-големият ѝ брат принц Карл-Емануил Савойски (бъдещ крал на Сардиния) се жени за нейната зълва – принцеса Мария-Клотилда Бурбон-Френска през 1775 г. Най-големият ѝ девер – дофинът Луи Огюст (бъдещ крал Луи XVI) се жени през 1770 г. за Мария-Антоанета Австрийска.

Мария-Тереза се омъжва за графа на церемония с пълномощник в Ловния дворец в Ступиниджи, преди да премине моста Бовоазен между Савоя и Франция, където е предадена от италианската свита на френския си антураж. Официалната брачна церемония се състои във Версайския дворец на 16 ноември 1773 г.

Тъй като съпругът ѝ е внук на френския крал, Мария-Тереза има ранг на внучка на Франция, но обикновено е наричана Мадам графинята на Артоа (на френски: Madame la comtesse d'Artois).

Графиня на Артоа[редактиране | редактиране на кода]

Портрет от Жан-Батист-Андре Готие Даготи (1775)

Бракът на Мария-Тереза и Шарл е лишен от всякакво влечение и след раждането на децата им те фактически не живеят заедно. Графът на Артоа иска да се ожени за братовчедка си Луиза-Аделаида Бурбон, принцесата на Кондè, но това не се случва поради по-ниския ѝ ранг. Освен това в онези години той има връзка с балдъзата си Мария-Антоанета, докато Мария-Тереза ​​е една от най-незабележимите фигури от двора на Версай. Малко след сватбените тържества графът отива в Париж при любовницата си Розали Дюте.

Мария-Тереза е описвана като зле оформена, тромава и с дълъг нос, и не е смятана за красавица, макар че нейният тен буди възхищение. Като личност е смятана за „незабележима в какъвто и да е смисъл“, но въпреки това с добро сърце. Флоримон Клод, граф дьо Мерси-Аржанто, който си кореспондира с императрица на Свещената Римска империя Мария Тереза относно Мария-Антоанета, казва, че Мария-Тереза мълчи и не се интересува от абсолютно нищо. Братът на Мария-Антоанета, Йосиф II, император на Свещената Римска империя, казва за нея по време на посещението си във Франция през 1777 г., че тя е единствената в кралското семейство „раждаща деца, но във всички останали аспекти е пълна идиотка." Считана за грозна, скучна, срамежлива и лекомислена, Мария-Тереза ​​бледнее пред блестящия си и игрив съпруг.

През първите ѝ години във Франция трите кралски двойки: графът и графинята на Прованс, графът и графинята на Артоа, Дофинът и Дофината, както и нейната братовчедка принцесата на Ламбал – любимка на Мария-Антоанета образуват приятелски кръг и участват заедно в аматьорски театрални пиеси, представяни пред Дофина. Това близко приятелство обаче постепенно се влошава след възкачването на Луи XVI на трона през 1774 г.

Приблизително година след пристигането си във Версай Мария-Тереза забременява с първото си дете Луи-Антоан, херцог на Ангулем. Той е първото дете от новото кралско поколение, което е важно събитие, тъй като в този момент има притеснения за унаследяването: бракът както на краля, така и на най-големия му брат графът на Прованс са бездетни, а раждането е стресиращо за Мария-Антоанета, по онова време загрижена заради липсата на деца. След това раждане Мария-Антоанета е тормозена от обществеността, че самата тя не е родила. На следващата година Мария-Тереза ражда дъщеря си Софи, известна като Мадмоазел д'Артоа, бидейки най-възрастната неомъжена принцеса в двора. Тя умира на 7-годишна възраст през 1783 г. Вторият ѝ син Шарл Фердинанд, херцог на Бери, се ражда през 1778 г. Последното ѝ дете Мари-Терез ​​д'Артоа, вероятно кръстена на майка си, умира само на 6 месеца, докато дворът е в Шоази льо Роа.

Преди срещата на Генералните щати всеки член на кралското семейство е публично подиграван с клеветнически стихове, в които се твърди, че Мария-Тереза има извънбрачно дете.

Френска революция[редактиране | редактиране на кода]

Мария-Тереза напуска Франция със съпруга си след превземането на Бастилията на 14 юли 1789 г., което бележи началото на Френската революция, и се укрива в Торино. Тръгва със свита от тридесет души и продава всичките си бижута.

Портрет от Мари-Луиз-Аделаид Боазо (1778)

Когато граф д'Артоа напуска Торино през 1791 г., двойката живее отделно до края на живота си. Графът отказва да ѝ даде разрешение да отиде да живее при него или да го посети, като дори ѝ отказва позволение да присъства на сватбата на сина им херцога на Ангулем с Мария-Тереза Бурбон-Френска в Митау. Малко след заминаването на съпруга ѝ двамата ѝ синове напускат Торино, за да служат в армията. Мария-Тереза е дълбоко натъжена от раздялата и се говори, че мисли да стане монахиня. Тя е разубеден от зълва си Мария-Клотилд Бурбон-Френска, която апелира към чувството ѝ за дълг към децата. През 1792 г. към нея в Торино се присъединява сестра ѝ Мария-Жозефина. Тяхното присъствие там е политически чувствително, тъй като нарушава отношенията между Кралство Франция и Кралство Сардиния.

Портрет от Джовани Панеалбо (1791)

През април 1796 г., когато Сардинската държава е победена от Франция на Наполеон Бонапарт по време на Италианската кампания във Френските революционни войни, Мария-Тереза ​​и сестра ѝ Мария-Жозефина напускат Торино за Новара паралелно със съпруга на Мария-Жозефина, който тръгва от Верона. Мария-Жозефина заминава за Австрия, а Мария-Тереза ​​приема поканата на баща си да се върне в Торино след мира между Франция и Савоя през май.

Последни години и смърт[редактиране | редактиране на кода]

През декември 1798 г., когато Пиемонт е присъединен към Франция, Мария-Тереза ​​бяга с една от придворните си дами първо в Клагенфурт, а след това в Грац, Австрийска империя, където ѝ е разрешено да остане. Там тя живее в известна мизерия и страда от параноични атаки, които водят до смъртта ѝ през 1805 г. на 49 години.

Тъй като тя умира преди възкачването на съпруга ѝ на трона, тя не носи титлата „Кралица на Франция“. Погребана е като „графиня на Артоа“ в Императорския мавзолей близо до Катедралата на Грац. По волята ѝ сърцето ѝ е погребано в трезора на балдъза ѝ Клотилда в Неапол десет години след смъртта ѝ.

Потомство[редактиране | редактиране на кода]

Мария-Тереза ражда на Шарл двама сина и две дъщери:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maria Teresa di Savoia“ и страницата „Maria Theresa of Savoy“ в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  
     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „Франция“         Портал „Франция          Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „История“         Портал „История