Хилдеберт I
Хилдеберт I Childebert Ier | |
Роден |
около 497 г.
|
---|---|
Починал | 23 декември 558 г.
|
Погребан | Базилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция |
Семейство | |
Род | Меровинги |
Баща | Хлодвиг I |
Майка | Клотилда Бургундска |
Братя/сестри | Хлодомер Теодорих I Хлотар I Клотилда Млада |
Съпруга | Ултрогота |
Деца | Хродосвинта Хродоберга |
Хилдеберт I в Общомедия |
Хилдеберт I (Childebert I.; * ок. 497, Реймс, Франция; † 23 декември 558, Париж, Франска държава) е крал на франките, управлявал през 511 – 558 г., от династията на Меровингите.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е четвъртият син на Хлодвиг I и третият син от брака му с Клотилда Бургундска, дъщеря на частичния крал на Кралство Бургундия Хилперих II и Каратена. Освен по-големия му полубрат Теодорих I той има още трима братя – Хлодомер, Хлотар I и Ингомер, който умира като дете, и сестра Клотилда Млада, която се омъжва за Амаларих.
През 511 г., след смъртта на баща им, четиримата братя Теодорих, Хлодомер, Хлотар и Хилдеберт разделят царство помежду си. Хилдеберт получава частта между Сома и Лоара (Бретан, Нормандия и Бри) с резиденция в Париж, също и западна част от Аквитания.
От 522 до 523 г. Хилдеберт заедно с братята си Хлодомер и Хлотар воюва против Бургундия. След смъртта на Хлодомер през 524, в поход против Бургундия, Хилдеберт и Хлотар убиват неговите трима малки сина, и си поделят територията му.
Хилдеберт I опитва безуспешно да вземе Оверн от полубрат си Теодорих I. След това осиновява Теодеберт I, единственият син на Теодорих I, но той умира през 547/548 г. След покоряването на Бургундия, той получава части от Бургундия и Прованс.
Хилдеберт I води войни с вестготите на Амаларих и ги побеждава през 531 г. в битката при Нарбона.
През 512 г. той се жени за Ултрогота (Ултрогото, Vulthrogotha или Ultrogota), от готски произход, с която има две дъщери Хродосвинта и Хродоберга, но няма син. Понеже няма наследник, след смъртта му през 558 г. неговото царство попада под владението на брат му Хлотар I.
Той е първият меровинг, погребан в Парижкото абатство St. Vincent (по-късно Сен Жермен де Пре).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Eugen Ewig, Die fränkischen Teilungen und Teilreiche. (511 – 613). Steiner, Wiesbaden 1953 (Akademie der Wissenschaften und der Literatur, Mainz – Abhandlungen der Geistes – und Sozialwissenschaftlichen Klasse 1952, 9, ISSN 0002 – 2977).
- Eugen Ewig, Die Merowinger und das Frankenreich. 5. aktualisierte Auflage. Kohlhammer, Stuttgart 2006, ISBN 3-17-019473-9 (Kohlhammer-Urban-Taschenbücher 392).
- Erich Zöllner, Geschichte der Franken bis zur Mitte des sechsten Jahrhunderts. Auf der Grundlage des Werkes von Ludwig Schmidt unter Mitwirkung von Joachim Werner neu bearbeitet. Beck, München 1970, ISBN 3-406-02211-1.
- Григорий Турски, The History of the Franks. 2 vol. trans. O. M. Dalton. Oxford: Clarendon Press, 1967.
- Patrick J., Before France and Germany. Oxford University Press: 1988.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|