Хуго III (Бургундия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хуго III
6-ти херцог на Бургундия
Hugh III.jpg
Лични данни
Предшественик Одо II
Наследник Одо III
Семейство
Династия Старата бургундска династия
Баща Одо II
Майка Мария
Брак Аликс от Лотарингия
Потомци Одо III
Герб Blason Ducs Bourgogne (ancien).svg
Хуго III в Общомедия

Хуго III (на френски: Hugues III, Hugo III, * 1148; † 25 август 1192 в Акра, Израел) е през 1162 - 1192 г. херцог на Бургундия, чрез брак през 1183 - 1192 дофин на Виен, граф на Албон и граф на Гренобъл.

Той е син на херцог Одо II († 27 септември 1162) и Мария († 11 март или 7 август 1190), дъщеря на Тибо II, граф на Шампан и Блоа и Матилда, херцогиня на Каринтия. Майка му е сестра на кралица Адел дьо Блоа-Шампан, третата съпруга на френския крал Луи VII. Баща му е брат на Сибила, съпруга на Рожер II крал на Сицилия.

Баща му умира през 1162 г. по време на пътуването му до Светата земя и малолетният Хуго става херцог първо под регентството на майка му до 1165 г. Той помага през 1166 г. на френския крал Луи VII против бунтуващия се граф на Шалон и получава за това половината от Графство Шалон. Той придружава своя чичо граф Стефан I от Сансер през 1171 г. в поклонническото пътуване до Светите земи.

Той помага през пролетта 1183 г. на младия английски крал Хенри Млади († 11 юни 1183), в бунта му против баща му Хенри II и след неговата смърт се връща в Бургундия.

Хуго III се присъединява на 13 януари 1188 г. заедно с френския крал Филип II Август, крал Хенри III от Англия, неговия син Ричард I Лъвското сърце и множество френски рицари в Третия кръстоносен поход при Gisors. През юли 1191 г. крал Филип II се връща във Франция и дава на Хуго III командването на останалите в Светата земя френски кръстоносци. Той се отличава като командир на третия ред в битката при Арсуф на 7 септември 1191 г. През декември 1191 г. той се скарва с Ричард Лъвското сърце и в Аскалон се отделя от него и тръгва за Акра като командир на около 700 френски рицъри. През април 1192 г. обаче той се сдобрява отново с Ричард Лъвското сърце и заедно правят втори опит да тръгнат към Йерусалим, но Ричард се отказва. През юни 1192 г. Хуго III отново се скарва с английския крал Ричард и тръгва с френските си рицъри отново към Акра като съчинява подигравателно стихотворение против Лъвското сърце.

Хуго III от Бургундия умира през август 1192 г. в Акон от болест. Той е пренесен за погребение в манастира на Cîteaux.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

Хуго III се жени през 1165 г. за Аликс от Лотарингия (* 1145 † 1200), дъщеря на херцог Матиас I от Горна Лотарингия и Берта от Швабия. Тяхните деца са:

  • Одо III (Eudes III) (* 1166, † 6 юли 1218), 1190 регент, 1192 херцог на Бургундия, пер на Франция; ∞ I. пролетта 1194, разведен 1195, Матилда инфанта на Португалия (* 1157, † (удавена) 6 май 1218), дъщеря на крал Афонсу I от Португалия; ∞ II. 1199 г. Аликс от Верги (* 1182, † 1252 сл. 8 март) 1218–1229 г. регент на Бургундия, дъщеря на Хуго от Верги.
  • Александер (* 1170 † 1205), господар на Moнтажи
  • Дуце (* 1175 † сл. 1219) ∞ 1196 Симон от Семюр († 1219), господар на Luzy
  • Аликс (* 1177), ∞ Béraud VII, господар на Mercoeur

Хуго изгонва Аликс през 1183 г. и същата година се жени за за Беатрис (* 1161, † 15 декември 1228), 1162 г. дофина на Виен, графиня на Албон и Гренобъл, дъщеря и наследничка на Гиг V от Албон и Беатрис от Монферат. Техните деца са:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Itinerarium peregrinorum et gesta regis Ricardi, William Stubbs: Chronicles and Memorials of the Reign of Richard I, in: Rolls Series 38 (1864), Vol. 1 („Itinerarium“)
  • Gesta Regis Henrici Secundis et Gesta Regis Ricardi Benedicti abbatis, hrsg. von William Stubbs in: Rolls Series 49 (1867), Vol. 2 („Gesta“)
  • Roger of Hoveden, Chronica magistri Rogeri de Houedene, hrsg. von William Stubbs in: Rolls Series 51 (1870), Vol. 3 („Chronica“)
  • L’Estoire de Eracles empereur, Recueil des historiens des croisades (RHC) (1859), Historiens Occidentaux II („Eracles“)
  • Suger von Saint-Denis, Historia gloriosi regis Ludovici VII filii Ludovici Grossi, RHGF 12 (1877), S. 131

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]