Направо към съдържанието

Асканио Витоци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асканио Витоци
Ascanio Vitozzi
Роден
1539 г.
Починал
Професияархитект, военен инженер
СтилБарок
УчителШкола на Орвието, сем. Сангало, Якопо Бароци да Виньола
ТворбиПиаца Кастело, Кралски дворец в Торино, Корпус Домини (Торино), Светилище на Викофорте, църква „Санта Мария ал Монте (Торино), Замък в Риволи
Асканио Витоци в Общомедия

Аскàнио Витòци, Асканио ди Витоци или Асканио Баски ди Витоцо/Витоци (на италиански: Ascanio Vittozzi o Ascanio di Vitozzi, o Ascanio Baschi di Vitozzo (talvolta, anche Baschi di Vittozzi; * ок. 1539, Орвието или в близост; † 23 октомври 1615, Торино) е италиански военен, архитект и военен инженер.

Роден е в Орвието или околните райони (вероятно в замъка Сермуняно, чийто господар е баща му, или Болсена или Баски) като извънбрачен син на Ерколе от господарите на Монтевитоцо или Витоцо, клон на сем. Баски.[1]

От млад развива военна кариера, като се записва в папската армия и се бие в битката при Лепанто през 1571 г., след това е военен инженер и воюва в Тунис и Португалия, винаги следвайки Свещената лига. Бие се под командването на Просперо Колона.

Обучава се в Школата на Орвието и има близки връзки с римската култура на сем. Сангало и Якопо Бароци да Виньола. Този културен отпечатък привнася и в Торино. След въоръжените сили е повишен във военен архитект, проектира модерни укрепления, което го насочва към двора на херцог Емануил Филиберт Савойски. След като през 1584 г. пристига в столицата на Савойското херцогство Торино, тогава намираща се в творческо обновление, особено при Карл Емануил I, Витоци се посвещава не само на отбранителни работи, но и на градската архитектура, на проектиране площади, улици и сгради, и става поддръжник на първия Пиемонтски барок.

Именно с него е свързано строителното развитие на Торино, защото му е възложена задачата да направи плана на целия централен квартал на Торино, от пл. „Кастело“, който той проектира с първите портици и с площадчето – бъдещ пл. „Мадама“, до ул. „Нуова“ (днешна ул. „Рома“).[2] Той актуализира укрепителната система на града и по-специално частта от северните стени със Зеления бастион и "Гаритон". Вероятно проектира градската граница за целия югоизточен сектор.

През 1588 г. участва в завладяването на Маркграфство Салуцо и на следващата година, в очакване на френското нападение, той посещава савойската долина Барселонет, като проектира нейните защити според териториална визия, в челните редици на съвременната система на окопаване на отделни крепости. Извършва подобна неистова дейност по време на завладяването на Прованс, като проектира нови укрепления в крайбрежния сектор също с градоустройствена перспектива за преоформяне и разширяване на градовете (Кан, Грас).

В Пиемонт укрепва различни защитни структури: в Торино Бастиона на Утешителката (1593) и преградата между замъка и Зеления бастион (1607). Според последните проучвания (Viglino Davico, 2003) той вероятно проектира бастионната стена за целия югоизточен сектор на Торино, според съвременната идея за „град-крепост" (ок. 1612 г.).

Умира на 77-76-годишна възраст. Погребан е в сакристията на църквата „Пресвета Троица“ в Торино, на централната улица „Гарибалди“.

Негов сътрудник е Карло ди Кастеламонте, който наследява някои от проектите му.

Запазени са много негови произведения, особено в Торино. Те включват:

  • Carboneri, Nino, Ascanio Vitozzi: un architetto tra Manierismo e Barocco, Officina, Roma 1966
  • Scotti, Aurora, Ascanio Vitozzi, ingegnere ducale a Torino, La nuova Italia, Firenze 1969
  • Promis, Carlo, Gl’ingegneri militari che operarono o scrissero in Piemonte dall’anno MCCC all’anno MDCL, 1871, Forni, Bologna 1973 , с. 176-82
  • Viglino Davico, Micaela (a cura di), Ascanio Vitozzi: ingegnere militare, urbanista, architetto (1539-1615), Quattroemme, Ponte San Giovanni 2003
  • Viglino Davico, Micaela (a cura di), Architetti e ingegneri militari in Piemonte tra '500 e '700. Un repertorio biografico, Omega, Torino 2008 , с. 272-274
  1. Genealogia del casato dei Baschi. Spoleto, Del Gallo Editore, 2002.
  2. L'arte del Seicento e del Settecento in Piemonte di Andreina Griseri
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ascanio Vittozzi в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​