Клаудио Маркизио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Italy.svg Клаудио Маркизио
Claudio Marchisio BGR-ITA 2012.jpg
Лична информация
Роден Клаудио Маркизио
19 януари 1986 г. (32 г.)
Торино, Flag of Italy.svg Италия
Ръст 179 cm
Пост Централен полузащитник
Настоящ отбор
Отбор Flag of Russia.svg Зенит Санкт Петербург
Номер 10
Юношески отбори
1993–2005Flag of Italy.svg Ювентус
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2005–2018
2007–2008
2018–
Flag of Italy.svg Ювентус
Flag of Italy.svg Емполи *
Flag of Russia.svg Зенит Санкт Петербург
294
26
0
(33)
(0)
(0)
Национален отбор²
2007–2009
2009–
Flag of Italy.svg Италия до 21
Flag of Italy.svg Италия
14
55
(1)
(5)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 17 август 2018.
2. Информацията е актуална към 17 август 2018.
* Играе под наем в посочения отбор.
Клаудио Маркизио в Общомедия

Клаудио Маркизио (Claudio Marchisio) е италиански футболист. Централен полузащитник, способен да играе и като краен халф, Маркизио притежава силен шут и с двата крака, като често пробва далечни удари. Поради уменията му в единоборствата и многофункциолнастта му на игрището той често е сравняван с италианската легенда Марко Тардели.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Начало[редактиране | редактиране на кода]

Маркизио е роден и отраснал в Киери, комуне на Торино, в семейство на привърженици на Ювентус. Семейството му е било сред притежателите на сезонни билети и малкият Клаудио е бил помощник на Деле Алпи.

На пробен мач за сателитния на ФИАТ Сиспорт бива забелязан и привлечен, като след това, на 7-годишна възраст, преминава в младежките формации на Ювентус.

Ювентус[редактиране | редактиране на кода]

Като юноша най-често играе като поддържащ нападател, по подражание на идола му Алесандро Дел Пиеро, като на 16 г. се премества в центъра и заиграва като централен полузащитник.

През сезон 2005/2006 впечатлява Фабио Капело и често тренира с първия отбор. През същия сезон е капитан на Примаверата (отборът до 20-годишна възраст) и е с основна роля в спечелването на младежкия шампионат и второто място в Турнира Вияреджо (младежката купа). Това е и последният му цял сезон с младежите.

След отпадането на Ювентус в Серия Б Маркизио е преместен в първия отбор и получава екип с номер 15. На 19 август 2006 г. участва за първи път в официална среща на Ювентус, в двубой от Купата. През септември за последен път участва в мач за Примаверата, извеждайки отбора с капитанската лента в мач за младежката Суперкупа срещу Интер, спечелен с убедителното 5:1.

Дидие Дешан често залага на Маркизио и той записва 26 официални участия в първия си сезон за Старата госпожа, спомагайки за спечелването на Серия Б и възкачването на Ювентус в Калчото.

Емполи[редактиране | редактиране на кода]

На 25 юли 2007 г., заедно със съотборниците си Себастиан Джовинко и Рей Волпато е отдаден под наем за сезон 2007/2008 в Емполи. Маркизио отново е сред тилярите в отбора си, записвайки 26 мача, но не успява да помогне на Емполи да избегне изпадане в Серия Б.

Завръщане в Ювентус[редактиране | редактиране на кода]

От лятото на 2008 г. се завръща отново в ФК Ювентус. Отбелязва първия си гол в Серия А на 24 януари 2009 г. при домакинската победа на "Ювентус" над Фиорентина с 1:0. Под ръководството на Клаудио Раниери се налага в стартовия състав, като най-често бива използван като централен полузащитник, но успешно се подвизава и като дефанзивен, краен полузащитник или плеймейкър.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Има изиграни 14 мача с 1 гол в националния отбор на своята страна за младежи до 21 години, където дебютира през 2007 г. През 2009 г. за получава повиквателна за представителния национален отбор на Италия и получава първото си участие на 12 август 2009 г., в приятелска среща срещу Швейцария.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Маркизио се жени за съпругата си Роберта през юни 2008 г., като двамата имат син, роден през август 2009 г. Жена му е привърженик на градския съперник Торино, като баща и е бил юноша на "Биковете".

Получава прякора си "Малкият принц" (Il Principino) от футболния коментатор Клаудио Цулиани. Също така бива наричан "Де Роси от Торино", сравнявайки го със съотборника му в националния отбор Даниеле Де Роси, поради сходния им стил на игра, това че и двамата са родени в градовете на клубовете си (Торино и Рим), и двамата са юноши на отборите си, както и поради това, че и двамата се очертават като бъдещи капитани (съответно на Ювентус и Рома) на клубовете си.