Франц Хиацинт (Савоя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франц Хиацинт
13-и херцог на Савоя
Francisko-Jacinto de Savojo.jpg
Наследил Виктор Амадей I Савойски
Наследник Карл-Емануил II
Лични данни
Роден
Починал
Други титли Принц на Пиемонт
Граф на Аоста
Граф на Мориен
Граф на Ница
Титулярен крал на Йерусалим, Кипър и Армения
Принц на Онеля
Върховен принц на Херцогство Аоста и херцог на Аоста
Маркиз на Салуцо
Маркиз на Ивреа
Маркиз на Суза
Маркиз в Италия
Граф на Асти
Граф на Женева
Граф на Шабле
Граф на Ромон
Граф на Карманьола
Граф на Танд
Барон на Фосини
Барон на Во
Господар на Пинероло и Верчели
Венециански патриций.
Семейство
Династия Савойска династия
Баща Виктор Амадей I Савойски
Майка Кристин Мари Бурбон-Френска
Герб Arms of the House of Savoy.svg
Франц Хиацинт в Общомедия

Франц Хиацинт Савойски (Франческо Джачинто ди Савоя, на италиански: Francesco Giacinto di Savoia, на френски: François-Hyacinthe de Savoie; * 14 септември 1632 Торино, † 4 октомври 1638 пак там) – маркграф на Салуцо, 13-и херцог на Савоя, принц на Пиемонт и граф на Аоста, Мориен и Ница през 1637 – 1638 г., титулярен крал на Йерусалим, Кипър и Армения (от 1637 г.) под регентството на майка си.

Освен това е принц на Онеля, върховен принц на Херцогство Аоста и херцог на Аоста, маркиз на Салуцо, маркиз на Ивреа, маркиз на Суза, маркиз в Италия, граф на Асти, граф на Женева, граф на Шабле, граф на Ромон, граф на Карманьола, граф на Танд, барон на Фосини, барон на Во, господар на Пинероло и Верчели, венециански патриций.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Франц Хиацинт е второроден син на Виктор Амадей I Савойски (* 8 май 1587 Торино, † 7 октомври 1637 Верчели) – 12-и херцог на Савоя (* 1630 † 1637) и принц на Пиемонт и на съпругата му принцеса Мария Кристина Бурбон-Френска (* 1606 † 1663), дъщеря на крал Анри IV и на съпругата му Мария Медичи.

Той има двама братя и четири сестри:

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Франц Хианцинт от неизвестен автор от XVII век

Той няма възможност да царува. Когато бащата му умира, Франц Хиацинт е едва на 5 год. и майка му е регентка предвид младата му възраст. По онова време савойските държави са бойно поле на Франция и Испания: бушува Тридесетгодишната война. Мария Кристина Бурбон-Френска се обляга на френската корона и поради натиска на кардинал Ришельо, упражняван чрез министърa му Мишел Партичели д'Емери. Френските войски обаче скоро се оказват недостатъчни, за да спасят град Верчели, обсаден от испанските войски, разположени в района на Милано, и градът е принуден да капитулира.

Франц Хиацинт, номиниран за принц на Пиемонт, пребивава в онези смутни времена в замъка Валентино в Торино. С крехко здраве, той успява да запази това си звание само 11 месеца. На 14 септември 1638 г. си ляга с внезапна атака на треска. На 4 октомври е последната консултация с лекарите. Майка му Кристина Мария нарежда да свикат Съвета на великите на короната, но когато те стигат до замъка Валентино, 6-годишният ѝ син е вече мъртъв. Малкият херцог умира в три сутринта. Аутопсията установява, че: „всички части на тялото на принца освен мозъкът му са увредени“. На следващия ден върху бяла постеля тялото му е транспортирано до Катедралата на Торино за погребение.

Сакра ди Сан Микеле близо до Торино

Последните му дела са анотирани от Луиджи Чибрарио в неговата „История на Торино“ от 1836 г.: „Чувствайки се болен, той казва на по-малкия му брат Карл Емануил: „Вземи си короната, защото аз завърших царуването си“. Умирайки, той кара да му дадат разпятието. След като го целува, той приключва живота си с думите: „Сега се радвам да умра“. По време на болестта си получава причастие от папския нунций Гафарели и му дават да целуне важната реликва на Пресветата Плащаница от игумена Ското – първи ковчежник, придружаван от нунция и от архиепископа“.

Тялото на Франциск Хиацинт е погребано през 1836 г. в Сакра ди Сан Микеле, където почива в каменен саркофаг в центъра на стария църковен презвитериум.

Смъртта му се случва по време на кулминацията на кризата в Савойската държава, която изглежда близо до изчезването си под атаките на съседите и разприте между нейните първенци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((it)) Merlini, Carlo (1938). Ambienti e Figure di Torino Vecchia. Torino 1938
  • ((it)) CLARETTA (G.)  : Storia della reggenza di Maria-Cristina. Turin, 1888
  • ((it)) Родословие на Фран Хиацинт в Geneanet
  • ((fr)) André Palluel-Guillard, «  » www.sabaudia.org - in Dossier « La Maison de Savoie ».
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Francesco Giacinto di Savoia“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „История“         Портал „История          Портал „Биографии“         Портал „Биографии