Франц Хиацинт (Савоя)
| Франц Хиацинт | |
|---|---|
| 13-и херцог на Савоя | |
 |
|
| Наследил | Виктор Амадей I Савойски |
| Наследник | Карл-Емануил II |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Други титли |
Принц на Пиемонт Граф на Аоста Граф на Мориен Граф на Ница Титулярен крал на Йерусалим, Кипър и Армения Принц на Онеля Върховен принц на Херцогство Аоста и херцог на Аоста Маркиз на Салуцо Маркиз на Ивреа Маркиз на Суза Маркиз в Италия Граф на Асти Граф на Женева Граф на Шабле Граф на Ромон Граф на Карманьола Граф на Танд Барон на Фосини Барон на Во Господар на Пинероло и Верчели Венециански патриций. |
| Семейство | |
| Династия | Савойска династия |
| Баща | Виктор Амадей I Савойски |
| Майка | Кристин Мари Бурбон-Френска |
| Герб |
 |
| Франц Хиацинт в Общомедия | |
Франц Хиацинт Савойски (Франческо Джачинто ди Савоя, на италиански: Francesco Giacinto di Savoia, на френски: François-Hyacinthe de Savoie; * 14 септември 1632 Торино, † 4 октомври 1638 пак там) – маркграф на Салуцо, 13-и херцог на Савоя, принц на Пиемонт и граф на Аоста, Мориен и Ница през 1637 – 1638 г., титулярен крал на Йерусалим, Кипър и Армения (от 1637 г.) под регентството на майка си.
Освен това е принц на Онеля, върховен принц на Херцогство Аоста и херцог на Аоста, маркиз на Салуцо, маркиз на Ивреа, маркиз на Суза, маркиз в Италия, граф на Асти, граф на Женева, граф на Шабле, граф на Ромон, граф на Карманьола, граф на Танд, барон на Фосини, барон на Во, господар на Пинероло и Верчели, венециански патриций.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Франц Хиацинт е второроден син на Виктор Амадей I Савойски (* 8 май 1587 Торино, † 7 октомври 1637 Верчели) – 12-и херцог на Савоя (* 1630 † 1637) и принц на Пиемонт и на съпругата му принцеса Мария Кристина Бурбон-Френска (* 1606 † 1663), дъщеря на крал Анри IV и на съпругата му Мария Медичи.
Той има двама братя и четири сестри:
- Луи Амадей Савойски (* 1622, † 1628), принц на Савоя;
- Лудовика Кристина Савойска (* 1629, † 1692), принцеса на Савоя;
- Карл-Емануил II Савойски (* 1634, † 1675), 14-и херцог на Савоя (1638–75);
- Маргарита Виоланта Савойски (* 15 ноември 1635, † 29 април 1663), херцогиня-консорт на Парма и Пиаченца;
- Катерина Беатриса Савойски (* 6 ноември 1636, † 26 август 1637), принцеса на Савоя;
- Хенриета Аделхайд Савойска (* 1636, † 1676), курфюрстина консорт на Бавария.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той няма възможност да царува. Когато бащата му умира, Франц Хиацинт е едва на 5 год. и майка му е регентка предвид младата му възраст. По онова време савойските държави са бойно поле на Франция и Испания: бушува Тридесетгодишната война. Мария Кристина Бурбон-Френска се обляга на френската корона и поради натиска на кардинал Ришельо, упражняван чрез министърa му Мишел Партичели д'Емери. Френските войски обаче скоро се оказват недостатъчни, за да спасят град Верчели, обсаден от испанските войски, разположени в района на Милано, и градът е принуден да капитулира.
Франц Хиацинт, номиниран за принц на Пиемонт, пребивава в онези смутни времена в замъка Валентино в Торино. С крехко здраве, той успява да запази това си звание само 11 месеца. На 14 септември 1638 г. си ляга с внезапна атака на треска. На 4 октомври е последната консултация с лекарите. Майка му Кристина Мария нарежда да свикат Съвета на великите на короната, но когато те стигат до замъка Валентино, 6-годишният ѝ син е вече мъртъв. Малкият херцог умира в три сутринта. Аутопсията установява, че: „всички части на тялото на принца освен мозъкът му са увредени“. На следващия ден върху бяла постеля тялото му е транспортирано до Катедралата на Торино за погребение.
Последните му дела са анотирани от Луиджи Чибрарио в неговата „История на Торино“ от 1836 г.: „Чувствайки се болен, той казва на по-малкия му брат Карл Емануил: „Вземи си короната, защото аз завърших царуването си“. Умирайки, той кара да му дадат разпятието. След като го целува, той приключва живота си с думите: „Сега се радвам да умра“. По време на болестта си получава причастие от папския нунций Гафарели и му дават да целуне важната реликва на Пресветата Плащаница от игумена Ското – първи ковчежник, придружаван от нунция и от архиепископа“.
Тялото на Франциск Хиацинт е погребано през 1836 г. в Сакра ди Сан Микеле, където почива в каменен саркофаг в центъра на стария църковен презвитериум.
Смъртта му се случва по време на кулминацията на кризата в Савойската държава, която изглежда близо до изчезването си под атаките на съседите и разприте между нейните първенци.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((it)) Merlini, Carlo (1938). Ambienti e Figure di Torino Vecchia. Torino 1938
- ((it)) CLARETTA (G.) : Storia della reggenza di Maria-Cristina. Turin, 1888
- ((it)) Родословие на Фран Хиацинт в Geneanet
- ((fr)) André Palluel-Guillard, « » www.sabaudia.org - in Dossier « La Maison de Savoie ».
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Francesco Giacinto di Savoia“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |
Портал „
Портал „
Портал „