Джани Анели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джани Анели
индустриалец, президент на „Фиат“ и „Ювентус

Роден
Починал
24 януари 2003 г. (81 г.)
Джани Анели в Общомедия
Джани Анели (вляво) и Джовани Анели старши през 1940 г.
Джани Анели (в средата) и президентът на Италия Сандро Пертини (вдясно)

Джовани Анели, по-известен като Джани Анели (на италиански: Giovanni Agnelli, Gianni Agnelli [Джованни/Джанни Аньелли]) е италиански индустриалец, бивш президент на „Фиат“ (1966 - 1996) и „Ювентус“ (1947 - 1954), пожизнен сенатор в Италианския сенат от 1991 г. - пост, който по правило се дава само на хора с изключителни заслуги към страната.

Роден е на 12 март 1921 г. в Торино, умира от рак на простатата на 24 януари 2003 г. също в Торино. Син е на Едоардо Анели, индустриалец, президент на „Ювентус“ в периода 1923 - 1935 и вицепрезидент на „Фиат“. Внук е на основателя и президент на „Фиат“ Джовани Анели (1899 - 1945).

Носител е на най-високото отличие на Италия - Орден за заслуги към Италианската Република - първа степен.[1] Прякорът, с който е известен в цяла Италия е Адвокатът (L'Avvocato) - Джани Анели е завършил право, но никога не го е практикувал.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

На 19 ноември 1953 г. Анели се жени за Марела Карачоло де Кастането. Двамата имат 2 деца - Едоардо, роден на 9 юни 1954 г., и Маргерита, родена 1 год. по-късно. На 15 ноември 2000 г. Едоардо е намерен мъртъв под виадукта Торино-Савона, като официалната версия е самоубийство, но има и други версии - например, че е убийство, поръчано от Израел, за да не може Едоардо, който е приел исляма,да наследи компанията, а това да стори някой от синовете на Маргерита, които са от еврейски произход по бащина линия.[2] Думите на Джани Анели имат тежест в италианското общество и затова, когато той казва "Нека не товарим излишно хората с тази скърб", медиите спират да се занимават с версиите за смъртта на Едоардо.[3]

Джани Анели е известен и като плейбой. Имал е връзки със светската дама Памела Хариман, актрисата Анита Екберт, дизайнерката Джаки Роджърс и др., някои от тях след сватбата с Марела, но въпреки това двамата не се развеждат до смъртта на Анели.

Чувството за стил на обличане на Анели също е известно - той се откроява дори в страна като Италия, която е известен производител на продукти на висшата мода. Списание Esquire дори го обявява за един от 5-та най-добре облечени мъже в историята.[4]

Втората светов война[редактиране | редактиране на кода]

През юни 1940 г., когато Италия влиза във Втората световна война, Джани се присъединява към танков полк на Руския фронт, където е ранен 2 пъти. По-късно служи в дивизия в Северна Африка, където е прострелян в ръката от германски офицер по време на кръчмарско сбиване за жена. След капитулацията на Италия става офицер за свръзка на американската армия, защото знае отлично английски език.

„Фиат“[редактиране | редактиране на кода]

Едва 21-годишен, Джани е внедрен от дядо си в съвета на директорите на „Фиат“ и остава в него цели 53 год. Става вицепрезидент на групата през юли 1946 г., когато Виторио Валета е назначен за президент на мястото на стария Анели. Джани става президент на Фиат през 1966 година и остава на този пост в продължение на 30 години - до 1996 г., а след това, до смъртта си през 2003 г., е почетен президент на компанията. През този период той разкрива заводи в много държави, включително в СССР (днешна Русия) и Южна Америка и поставя началото на множество международни партньорства и джойнт-венчъри (като Ивеко), които бележат нова индустриална култура. През 70-те, по време на международната петролна криза, той продава част от компанията на Лафико – либийска компания, притежавана от полковник Кадафи. След време Анели закупува обратно продадените акции.

Анели почти не се меси в директното ежедневно управление на групировката. Главната му публична роля е била един вид посланик на „Фиат“ по света. Все пак той е начело на всяко стратегическо за фирмата решение, като например подписването на стратегическата сделка със съветския производител АвтоВАЗ през 1966 г., закупуването на „Ланча“ през 1968 г., придобиването на 50% от капитала на „Ферари“ през 1969 г., закупуването на стария враг „Алфа Ромео“ през 1986 г., което Джани (твърдял години наред , че няма интерес към тази компания) определя като "анексиране на болен роднина"[5], както и подписването на стратегическия алианс с „Дженеръл Моторс“ през 2000 г.

Отношенията на Анели с италианската левица и особено с комунистическата партия на Енрико Берлингуер, са в основата на взаимоотношенията между работната сила (синдикатите) и италианската индустрия. През 80-те, при последния по-сериозен ход на синдикатите на търговците, при който стачка блокира работата на Фиат, той успява да организира 40 000 работници да пробият блокадата, да влязат във фабриките и да се върнат на работните си места. През 70-те Фиат и водещите фигури в компанията са атакувани, най-вече от „Червените бригади“, „Прима линеа“ и „НАП“. Няколко човека са убити, а синдикатите са заподозряни в укриване на някои от атентаторите, въпреки че в по-късен период същите терористи атакуват Гуидо Роса – отявлен представител на синдикатите.

През 1991 Анели е обявен за пожизнен сенатор и става част от независимата парламентарна група. По-късно е избран за член на комисията по отбрана на сената.

В началото на 21-ви век Анели установява контакт с Дженерал Мотърс, в резултат на което постига споразумение за прогресивно обвързване на консорциума с Фиат. Анели не успява да вземе активни действия по време на последната сериозна криза, ударила Фиат, т.к. по същото време се бори с рак.

Анели е силно свързан и с най-титулувания клуб в италианския футбол – Ювентус, на който той е собственик. Телефонните му обаждания от всяка точка на света до президента Джампиеро Бониперти, всяка сутрин точно в 6 часа италианско време, стават легендарни.

Получил прякора „Адвоката“, заради магистърската си степен по право (въпреки че никога не практикува професията), Анели е една от най-важните фигури в италианската икономика. Символ на капитализма през втората половина на 20-ти век, той е смятан от мнозина за „Краля на Италия“. Интелигентен мъж със специфично чувство за хумор, той е може би най-известният италианец в чужбина. Той успява да установи взаимоотношения с много международни банкери и политици, най-вече чрез „Групата Билдерберг“, чиито конференции посещава редовно от 1958. Става близък приятел с някои от останалите участници в конференциите на групата, между които Хенри Кисинджър и Дейвид Рокфелер, последният от които го назначава в Международния консултативен съвет на „Чейс Манхатън Банк“, на който самият той е председател. Анели остава част от този съвет в продължения на тридесет години. Заедно с Рокфелер е бил и член на синдикат, който за известно време през 80-те години притежава „Рокфелер Център“.

Многото му критици отбелязават, че Анели обслужва предимно собствените си и интересите на семейството си, без да се интересува какви последствия могат да донесат действията му върху държавата. В подкрепа на това твърдение е фактът, че Фиат настоява и успява да убеди правителството да промени данъците върху доходите, в съответствие с интересите на компанията. Освен това се отбелязва непрекъснато нарастващото богатство на Анели в контраст с обедняването на нацията. Анели никога не отговаря на тези обвинения.

Анели успява да избегне въвличането си в многото политически скандали по време на управлението на Бенито Кракси, дори след като Чесаре Ромити, личен администратор на Анели повече от 25 години, публично признава приемане на подкуп през 1994. Номер 3 в йерархията на Фиат, Матиоли е осъден и вкаран в затвора за приемане на подкуп, както и Папи – лидер на Когефар, контролирана от Фиат компания. По същото време срещу Анели е започнато и разследване по подозрения за връзки с мафията, поради близките му отношения със Салво Лима, сицилиански депутат, подозиран че поддържа близки отношения с мафията, въпреки че не е част от нея.

Джани иска „Фиат“ да остане притежание на фамилията Анели и отхвърля както предложението на „Тойота“ за пълно изкупуване през 1987 г., така и тези за сливане с „Форд“ от 1984 г. - тогава тази сделка е щяла да създаде най-големия европейски автомобилен производител с пазарен дял от 25%, но Анели задължително иска „Фиат“ да държи 51% от акциите на новото предприятие, а от „Форд“ искат те да имат 51%, и от 1999 г., както и с „Крайслер“ през 1990 г.

„Ювентус“[редактиране | редактиране на кода]

През 1947 г. Джани поема президентския пост на „Ювентус“. Там той остава до 1954 г., предавайки длъжността на брат си Умберто Анели, като посочва за причина сватбата си и отговорностите, свързани с новия начин на живот.[3] За този период отборът печели 2 пъти шампионата, като първата титла през сезон 1949/1950 е първата такава след сезон 1935/1936 и прекъсва 5-годишната хегемония на градския съперник „Торино“. След оттеглянето си от поста той остава почетен президент и до смъртта си е тясно свързан с отбора и с играчите, като не пропуска да присъства на мачовете на отбора, дори когато по същото време има кръг от „Формула 1“ с участието на „Скудерия Ферари“ - другата негова страст.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cavaliere di Gran Croce Ordine al Merito della Repubblica Italiana
  2. Iranians hold candlelit vigil for late Fiat heir
  3. а б Анели обичаше морето, футбола и автомобилите
  4. The Best Dressed Men in the History of the World
  5. Джани Анели – легенда приживе

Източници[редактиране | редактиране на кода]