Направо към съдържанието

Джон Елкан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джон Елкан
John Elkann
италиански предприемач и мениджър
Роден
1 април 1976 г. (50 г.)
Учил вПолитехнически университет Торино
Семейство
РодАнели
БащаАлен Елкан
МайкаМаргерита Анели
Братя/сестриЛапо Елкан
Джиневра Елкан
СъпругаЛавиния Ида Боромео Арезе Таверна
ДецаЛеоне Мозе Елкан
Очеано Ноа Елкан
Вита Талита Елкан
Други родниниДжани Анели (дядо)
Марела Карачоло (Анели) (баба)
Джон Елкан в Общомедия

Джон Филип Якоб Елкан (на италиански: John Philip Jacob Elkann) е италиански предприемач и мениджър. Определен от дядо си Джани Анели за негов наследник[1], той е главен изпълнителен директор на Exor N.V. – инвестиционна компания с променлив капитал, контролирана от семейство Анели, която включва сред основите си инвестиции „Ферари“, CNH Industrial, „Ивеко Груп“, ФК „Ювентус“, „Лубутен“ и „Икономист Груп“.[2]

Елкан е президент на „Стелантис“, „Ферари“, „Ферари N.V.“ и Фондация „Джовани Анели“, и е член на борда на директорите на „Мета“.[3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Детство и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Джон Филип Якоб Елкан е роден в Ню Йорк на 1 април 1976 г.[4] като първо от трите деца на Маргерита Анели и на нейния първи съпруг Ален Елкан, американски журналист и писател от френско-италианско еврейско семейство.[5] Родителите му се развеждат през 1981 г. и впоследствие сключват нови бракове. Баба и дядо му по майчина линия са Джани Анели, президент на „Фиат“, и аристократката Марела Карачоло ди Кастането. Чичо на баща му е еврейският банкер и член на Националната фашистка партия Еторе Оваца. Елка има брат Лапо (р. 1977) и сестра Джиневра (р. 1979), както и петима полубратя и полусестри от втория брак на майка му със Серж дьо Пален: Мария (р.1983 г.), Пиер (р. 1986 г.), близначките Софи и Ан (р. 1988 г.) и Татяна (р. през 1990 г.).

Той учи в начални училища в Обединеното кралство и Бразилия, преди семейството му да се установи в Париж. Елкан завършва средното си образование в държавния лицей „Виктор Дюри“ през 1994 г., където учи и брат му Лапо. Същата година се премества в Торино и през 2000 г. завършва управленческо инженерство в Политехническия университет, като дипломната му работа е посветена на онлайн търговете и е подготвена по време на стаж в CIG (Група за корпоративни инициативи) на Дженерал Илектрик през 1999 г..[5] Сред личностите, които оказват влияние върху образованието и професионалния му път, той посочва Джанлуиджи Габети, Серджо Маркионе, Уорън Бъфет и семейство Валенберг.[6] Благодарение на живота си в различни страни Елкан говори свободно четири езика: италиански, английски, френски и португалски.[7]

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

По време на следването си Елкан придобива практически опит чрез стажове в различни предприятия: монтаж на фарове във фабрика на „Магнети Марели“ в Бирмингам, Англия (1996), работа на поточната линия на „Фиат Панда“ в Тихи, Полша (1997), стаж в автокъща в Лил, Франция (1998), както и в „Дженерал Илектрик“.

През 1997 г. е определен от дядо си Джани Анели за негов наследник[8] след смъртта на Джовани Алберто Анели, син на Умберто Анели и племенник на Джани, който умира на 33 години, докато се подготвя да оглави „Фиат Груп“. На 21-годишна възраст Джон Елкан влиза в борда на директорите на „Фиат“ – на същата възраст, на която е влязъл и дядо му Джовани Анели – както и в командитното дружество „Джовани Анели и C.“ (днес Giovanni Agnelli B.V.).[9]

След като завършва управленско инженерство в Политехническия университет в Торино с оценка 95/110[10][11], през 2001 г. Елкан се присъединява към „Дженерал Илектрик“ като член на Корпоративния одитен персонал, работейки в Азия, Съединените щати и Европа[12]. През 2003 г. се присъединява към IFIL (днес Exor NV) и участва в плана за рестартиране на „Фиат Груп“, като през 2004 г. става вицепрезидент на компанията. Той е директор на холдинга Fiat S.p.A. от декември 1997 г. Назначението му съвпада с периода след смъртта на дядо му Джани Анели (2003) и чичо му Умберто Анели (2004).

През май 2004 г. Елкан изиграва ключова роля в назначаването на Серджо Маркионе за главен изпълнителен директор на „Фиат“.[13]

През май 2008 г. е избран единодушно за президент на IFIL, която след сливането си с IFI е преименувана на Exor (1 март 2009). На 21 април 2010 г. става председател на „Фиат Груп“, а на 28 април назначава братовчед си Андреа Анели за президент на ФК „Ювентус“. На 14 май 2010 г. е избран за президент на дружеството „Джовани Анели и C.“. От 1 януари 2011 г. до 12 октомври 2014 г. е президент на Fiat S.p.A., създадена след отделянето на Fiat Industrial и впоследствие трансформирана във „Фиат Крайслер Отомобайлс“ след сливането с Крайслер. На 11 февруари 2011 г. поема и длъжността главен изпълнителен директор на Exor.

Елкан е президент на Ferrari N.V.

Той е активен член на няколко организации с нестопанска цел и мозъчни тръстове, участващи в глобален геополитически дебат, и е попечител на Музея за модерно изкуство (MoMA). Бил е част от председателския комитет на Конфиндустрия, от който се оттегля след излизането на „Фиат“ от асоциацията. През април 2018 г. поема ръководството на Фондация „Джовани Анели“ и е сред основателите на бизнес школата Collège des Ingénieurs Italia.

През 2013 г. списание „Форчън“ го класира на четвърто място сред най-влиятелните мениджъри в света под 40-годишна възраст.[14]

Джон Елкан на Уол Стрийт през 2014 г.

През февруари 2014 г. Диего Дела Вале отправя публична критика към Елкан и семейството му в отговор на изразени от него позиции. [15]

На 21 юли 2018 г. заменя Серджо Маркионе като президент на „Ферари“ поради тежкото здравословно състояние на Маркионе, който умира на 25 юли 2018 г.[16] През 2024 г. журналистката Бианка Карето от „Кориере дела Сера“ коментира в интервю за La7 тяхното професионално сътрудничество, позовавайки се на уверения на Маркионе и изразявайки мнение, че отношенията между двамата са се влошили с времето.[17]

През март 2020 г., по време на пандемията от COVID-19, главният изпълнителен директор на „Фиат Груп“ Майк Манли обявява решението на Елкан и на Борда на директорите да се откажат от възнаграждението си за периода април–декември 2020 г.[18][19]

Между декември 2020 г. и септември 2021 г., след оставката на Луис Камилери, Елкан временно изпълнява длъжността главен изпълнителен директор на „Ферари“ до назначаването на Бенедето Виня.[20]

На 2 юни 2021 г. е удостоен със званието „Кавалер на труда“ от президента на Италия Серджо Матарела за заслуги в автомобилната индустрия.[21]

На 15 май 2023 г. Елкан обявява създаването на Lingotto, инвестиционна компания със седалище в Лондон, изцяло притежавана от Exor.[22][23]

От януари 2025 г. е член на борда на директорите на „Мета“.[24]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Обща информация и брак

[редактиране | редактиране на кода]

Елкан носи прякора „Джаки” или „Яки” ( “Jaki”, “Yaki”).

На 4 септември 2004 г. сключва брак с Лавиния Ида Боромео Арезе Таверна (р. 1977) в параклиса на остров Изола Мадре на езерото Маджоре.[4] Семейството има три деца: Леоне Мозе (р. 27 август 2006), Очеано Ноа (р. 11 ноември 2007) и Вита Талита (р. 23 януари 2012), всички родени в държавната болница „Сант'Анна“ в Торино, с която фамилията поддържа благотворителни инициативи.

През 2012 г. Елкан участва в срещата на Билдърбъргската група в Шантили, Вирджиния,[25] и е член на и е член на нейния борд на директорите до 2020 г., като заедно с журналистката Лили Грубер е един от двамата италианци в състава му.[26]

Според списание „Форбс“ към 6 април 2022 г. нетното му състояние се оценява на около 2,1 млрд. долара, което го нарежда на 1580-о място сред най-богатите хора в света и на 26-о място в Италия.[27]

Спорт

[редактиране | редактиране на кода]

През май 2012 г. Елкан и съпругата му Лавиния участват в 30-ото издание на историческа възстановка на Миле Миля[28], редовно състезание за класически автомобили по маршрута Бреша–Рим–Бреша, където техният Fiat 8V е класиран под номер 147. Двамата участват и в изданието от 2021 г., този път с Алфа Ромео 1900 C Super Sprint, завършвайки на 181-во място в общото класиране.[29]

Запален ветроходец, през март 2012 г. Елкан участва като собственик в прехода Маями-Ню Йорк на еднокорпусната „Мазерати“ на екипа на Джовани Солдини, с цел да измине 947 мили и да постави нов рекорд в категорията.[30] През 2013 г. участва в Transpac от Лос Анджелис до Хонолулу, където екипът завършва втори,[31] както и в Cape2Rio от Кейптаун до Рио де Жанейро, печелейки състезанието и поставяйки рекорд за скорост.[32] Във всички участия Елкан е част от екипажа. През януари 2015 г. е обявено завръщането му на борда на „Мазерати“ за регатата RORC Caribbean 600, както и планиран опит за рекорд по маршрута Сан Франциско–Шанхай, който впоследствие е отменен поради сериозна повреда в хидравличната система.[33] [34]

През май 2016 г. Елкан участва в стотното издание на автомобилното състезание „Тарга Флорио“ в Палермо.[35]

Джон Елкан, Джовани Солдини и екипажът на Мазерати Мулти V70 на финала на Rolex Middle Sea Race 2020.

През май 2019 г. Елкан участва в 28‑ото издание на благотворителния футболен мач „Партита дел куоре“, организиран в подкрепа на Фондация „Пиемонт“ за изследване на рака и Фондация „Телетон“.[36][37]

През януари 2020 г. отново се включва в регатата Cape2Rio, този път в шестнадесетото ѝ издание, преминавайки маршрута от Кейптаун до Рио де Жанейро на борда на еднокорпусния VOR70 Maserati на Джовани Солдини.[38] През октомври 2020 г., отново заедно със Солдини, печели първо място в 41‑вото издание на Rolex Middle Sea Race с тримарана Maserati Multi 70.[39][40]

На 21 август 2021 г. Елкан дава старт на 89‑ото издание на „24-те часа на Льо Ман“, в което участва новият клас LMH, категория, в която Ferrari се завръща от 2023 г.,[41], печелейки състезанието две последователни години.[42]

Иновации и технологии

[редактиране | редактиране на кода]

От 2009 г. Елкан е редовен участник в годишната Конференция за медии и технологии на Allen & Co., провеждана през юли в Сън Вали, Айдахо[43].Той присъства и на инициативата Google Camp, която ежегодно събира предприемачи, инвеститори, представители на институции и публични личности в Шака, Агридженто и други градове в Сицилия[44].

През юни 2017 г., като издател на „Ла Стампа“, организира и участва в срещата „Бъдещето на вестниците“,[45]. посветена на 150‑годишнината на изданието. Събитието в Торино събира водещи фигури от световните медии, сред които Джеф Безос („Вашингтон Поуст“), Лайънъл Барбър („Файнейшъл Таймс“), Цунео Кита (Никей), Джесика Лесин („Информейшън“), Гари Лиу (изд. „Саут Чайна Морнинг Поуст“), Джон Микълтуейт („Блумбърг Нюз“), Зани Минтън Бедо es („Икономист“), Марк Томпсън („Ню Йорк Таймс“), Робърт Томсън ( NewsCorp) и др.[46]

През февруари 2018 г. е гост в подкаста Master of Scale на Рийд Хофман, съосновател на LinkedIn,[47] където обсъжда дългосрочната устойчивост на компаниите, използвайки примера на Fiat – от кризата през 2004 г. до създаването на „Фиат Крайслер Отомобайлс“.През февруари 2021 г. участва и в подкаста „Italian Tech Speak“, посветен на технологиите и иновациите.[48]

През юли 2020 г. заедно с висшето ръководство на „Фиат Крайслер Отомобайлс“ представя предварително новия електрически „Фиат 500“ пред президента на Италианската република Серджо Матарела и министър-председателя Джузепе Конте.[49][50]

Като президент на Gedi Group подкрепя създаването на Italian Tech Week през септември 2021 г. – събитие, посветено на иновациите, в рамките на което Елкан води разговори с водещи технологични фигури като Илон Мъск[51], основателят на „Страйп“ Патрик Колисън[52] и главния изпълнителен директор на Airbnb Брайън Чески.[53]

Образование

[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2018 г. Елкан присъства на SEI Torino Forum в Торино, събитие, на което Питър Тийл, Рийд Хофман, Ксавие Нийл и други водещи технологични предприемачи представят новата школа по предприемачество и иновации SEI Torino – инициатива, подкрепена от Фондация „Джовани Анели“ за подпомагане на студенти в създаването на стартиращи компании.[54].

През април 2019 г., заедно с генералния директор на CERN Фабиола Джаноти и архитекта Ренцо Пиано участва в представянето на Science Gateway – нов център за научно образование и популяризация на CERN. На 21 юни 2021 г. присъства на церемонията по полагане на първия камък, а през октомври 2023 г. – на официалното откриване на комплекса, където отдава почит на Серджо Маркионе, на когото е посветена една от аудиториите. Проектът е финансиран чрез външни дарения, като „Стелантис“, чрез Фондация FCA, е основен дарител.[55][56]

През септември 2019 г. Елкан председателства откриването на обновените средни училища „Ферми“ и „Пасколи“, реализирани в рамките на проекта „Torino fa scuola“ на Фондация „Джовани Анели“ и „Компания ди Сан Паоло“, насочен към внедряване на иновативни образователни модели.[57]

От юли 2020 г. подкрепя създаването и развитието на „Арчипелаго Едукативо“ – инициатива на „Сейв дъ Чилдрън“, Фондация „Джовани Анели“ и Exor, насочена към предотвратяване на отпадането от училище и преодоляване на затрудненията в ученето, изострени по време на пандемията от COVID-19[58][59].

Длъжности

[редактиране | редактиране на кода]
Джон Елкан през 2011 г.
Дружества
Фондации

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ John Elkann: Fiat’s fresh face
  2. ↑ Le regole dell'Economist di Elkann
  3. ↑ Perché John Elkann entra nel CdA di Meta
  4. 1 2 Andrea Borella "Annuario della Nobiltà Italiana" Edizione XXXI Teglio (SO) 2010 S.A.G.I. Casa Editrice vol. 1 с. 783-785
  5. 1 2 Elkann è stato designato da suo nonno, Gianni Agnelli, come suo successore. Ricopre la carica di presidente di numerose società
  6. ↑ Exor CEO John Elkann: Family ownership, football and Ferrari
  7. ↑ Fiat, l'Avvocato chiama John Elkann
  8. ↑ John Elkann: “Avanti veloce. I miei primi dieci anni nel solco tracciato dal nonno”
  9. ↑ Elkann nel Cda Fiat a 22 anni come Gianni Agnelli nel '43
  10. ↑ John Elkann, una biografia per immagini
  11. ↑ John Elkann presidente
  12. ↑ Elkann, il 'delfino' scelto dall'avvocato
  13. ↑ Unlikely heir who saved the family jewels
  14. ↑ 40 under 40 // Архивиран от оригинала на 28 януари 2014. Посетен на 21 февруари 2025.
  15. ↑ Della Valle contro John Elkann: "E' un imbecille, vada via"
  16. ↑ Fca, finisce l'era Marchionne: «Condizioni di salute peggiorate, non può riprendere il lavoro». Manley(Fca) e Camilleri(Ferrari) i successori
  17. ↑ Bianca Carretto (Corriere) svela le ultime confidenze che le fece Sergio Marchionne sulla Fiat - L’intervista
  18. ↑ Coronavirus, John Elkann e il cda di Fca rinunciano ai compensi fino a fine 2020
  19. ↑ Covid-19, Fca riduce lo stipendio ai dipendenti del 20%. Il ceo Manley si decurta il compenso del 50%
  20. ↑ Louis Camilleri Abruptly Retires From Ferrari, Philip Morris // 10 dicembre 2020.
  21. ↑ 25 nuovi Cavalieri del Lavoro
  22. ↑ Lingotto website
  23. ↑ James Anderson e George Osborne entrano in Lingotto. Elkann: abbiamo obiettivi di lungo termine
  24. ↑ Zuckerberg chiama John Elkann nel Cda di Meta
  25. ↑ Se l'economia piace più della politica. Elkann e Marchionne star al meeting di Cl. Ma è polemica con il Governo
  26. ↑ Steering Committee | Bilderberg Meetings // Архивиран от оригинала.
  27. ↑ Real Time Net Worth
  28. ↑ Mille Miglia, è festa sulle strade italiane
  29. ↑ 1000 Miglia 2021
  30. ↑ Soldini ed Elkann: la strana coppia tenta l'impresa
  31. ↑ GIOVANNI SOLDINI E MASERATI CHIUDONO LA TRANSPAC IN SECONDA POSIZIONE // Архивиран от оригинала на 2 април 2015. Посетен на 21 февруари 2025.
  32. ↑ Cape2Rio, vittoria e record per Maserati e Soldini
  33. ↑ Vela: Soldini e John Elkann con Maserati per regata Caraibi
  34. ↑ Avaria su Maserati: termina in anticipo il sogno caraibico di Soldini
  35. ↑ La Targa Florio festeggia i 100 anni, John Elkann e tanti campioni storici in gara
  36. ↑ Torino, Partita del cuore: notte di spettacolo e beneficenza
  37. ↑ La "Partita del cuore" allo Stadium: tutto esaurito per lo show di Ronaldo, Totti e gli altri campioni
  38. ↑ Cape2Rio: vento in poppa per Maserati Multi 70 e Soldini. A bordo anche John Elkann
  39. ↑ Line Honours per Maserati Multi 70 alla Rolex Middle Sea Race
  40. ↑ Soldini ed Elkann primi alla Rolex Middle Sea Race // Архивиран от оригинала на 20 март 2025. Посетен на 21 февруари 2025.
  41. ↑ JOHN ELKANN HA DATO IL VIA ALLA 24 ORE DI LE MANS // Архивиран от оригинала на 7 май 2025. Посетен на 21 февруари 2025.
  42. ↑ 24 Ore di Le Mans 2024, John Elkann sulla vittoria della Ferrari: "Squadra unita e determinata"
  43. ↑ John Elkann a Sun Valley
  44. ↑ Google ad Agrigento
  45. ↑ The future of Newspapers
  46. ↑ The future of Newspapers // Архивиран от оригинала.
  47. ↑ John Elkann: How to build your company to last | Masters of Scale podcast
  48. ↑ Italian TechSpeak con John Elkann: dal web anni 90 alle auto volanti, il futuro nasce da errori e curiosità
  49. ↑ Presentazione della nuova vettura “Fiat 500” elettrica
  50. ↑ Presentata al Presidente Mattarella la nuova Fiat 500 elettrica,
  51. ↑ Elon Musk a Italian Tech Week 2021: il dialogo sul futuro con John Elkann e Maurizio Molinari
  52. ↑ IT Week 2022, John Elkann (Exor) and Patrick Collison (Stripe) with Maurizio Molinari: ideas to understand the future
  53. ↑ Exor N.V. su LinkedIn: John Elkann & Brian Chesky - Fireside chat ITW 2023
  54. ↑ Fondazione Agnelli - Nasce la School of Entrepreneurship & Innovation
  55. ↑ Posata a Ginevra la prima pietra del nuovo CERN Science Gateway
  56. ↑
  57. ↑ A Torino inaugurate le due scuole medie del futuro: "Saranno modello di innovazione"
  58. ↑ Save The Children: John Elkann con gli scolari di Barriera Milano per il progetto delle fondazioni Agnelli e Bolton Hope
  59. ↑ Arcipelago Educativo prosegue nell'anno scolastico
  60. ↑ La famiglia Agnelli lancia la Lingotto Investment Managers

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Gustavo Mola di Nomaglio, Gli Agnelli. Storia e genealogia di una grande famiglia piemontese dal XVI secolo al 1866, Torino, Centro Studi Piemontesi, 1998
  • Giulia Ajmone Marsan, Aniceta & Edoardo. Le famiglie Frisetti e Agnelli agli esordi dell’imprenditoria torinese, Centro Studi Piemontesi, 2021
  • Jennifer Clark, L'ultima dinastia. La saga della famiglia Agnelli da Giovanni a John, Solferino, 2024
  • Elkann, John Jacob Philip, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата John Elkann в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джон_Елкан&oldid=12953825“.