Пишеща машина
.jpg)
Пишещата машина е машина, при която чрез натискане на клавиши се отпечатва текст, най-често върху хартия. Пишещите машини са механични, електромеханични и електронни.
Използването на пишещата машина като уред става изключително масово през 20 век, когато възниква и една от най-разпространените професии за жени – машинописка, а умението да се пише на машина става изискване за редица професии. С разпространението на персоналните компютри, комплектовани с принтери, ползването на пишещи машини почти е прекратено.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първият изобретател, получил патент за реална идея за създаване на пишеща машина, е инженерът Хенри Мил от Англия през 1714 г. През 1829 г. британецът Уилям Остин Бърт патентова машина, наречена от него типограф, която според Музея на науката в Лондон е първата пишеща машина.
Впоследствие ред изобретатели от други държави патентоват различни пишещи машини:
- 1845 г. – Чарлз Търбър от САЩ, след няколко патента създава машина, която нарича хирограф;
- 1855 г. – италианецът Джузепе Равица създава прототип на пишеща машина, при който за първи път пишещият има възможност да вижда написаното;
- 1861 г. – бразилският свещеник Франсиско Жоао Азеведо създава с подръчни средства собствена пишеща машина, за което е награден със златен медал от бразилския император Педру I;
- 1864 г. – австрийският изобретател Петер Митерхофер създава пишеща машина, която никога не е изработвана за масова употреба;
- 1865 г. – датчанинът Размус Малинг-Хансен създава пишеща машина, наречена Пишещото кълбо на Хансен, която влиза в масово производство през 1870 г. и, въпреки недостатъците си и краткото съществуване като технология, е първата пишеща машина, разработена за търговски цели.
Решаващо значение има патентованата пишеща машина на Кристофър Шолс (САЩ) на 23 юни 1868 г. 5 години по-късно (1 март 1873 г.) фирмата E. Remington and Sons започва производство на пишещи машини за масова употреба, а през 1878 г. същата фирма патентова пишеща машина с използване на големи и малки букви.
В началото на XX век е създадена известната италианска компания за производство на пишещи машини „Olivetti“.
През април 2011 г. е закрит заводът за производство на пишещи машини в Мумбай, принадлежащ на индийската компания Godrej and Boyce. Събитието е отразено в редица съобщения в СМИ като „затварянето на последния завод за пишещи машини“,[1][2][3] но новината скоро е опровергана.[4][5][6]
През ноември 2012 г. заводът Brother произвежда пишеща машина, наречена „последната, произведена във Великобритания“, която подарява на лондонския Музей на науката.[7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Андрей Величко. Завершилась эпоха пишущих машинок // Компьюлента, 2011-04-26. Архивиран от оригинала на 2011-11-12. Посетен на 2011-12-12.
- ↑ CBC News. World's last typewriter plant stops production // 2011-04-26. Посетен на 2014-05-29. A previous version of this story did not clearly state that Godrej & Boyce appears to be the world's last maker of mechanical typewriters, which operate solely on human power. Numerous other manufacturers continue to make several types of electric typewriters.
- ↑ В Индии закрылась последняя в мире фабрика по производству печатных машинок // Газета.ru, 2011-04-26. Посетен на 2014-05-29.
- ↑ Wite Out? World's 'last typewriter factory' apparently isn't // Content.usatoday.com, 2011-04-26. Архивиран от оригинала на 2013-07-15. Посетен на 2012-03-30.
- ↑ Romenesko, Jim. Reports of typewriter’s death are premature // Poynter.org, 2011-04-26. Архивиран от оригинала на 2013-07-15. Посетен на 2012-03-30.
- ↑ Memmott, Mark. Has The Last Typewriter Factory Closed? Not Really // Npr.org, 2011-04-26. Архивиран от оригинала на 2013-07-15. Посетен на 2012-03-30.
- ↑ UK's 'last typewriter' produced // BBC, 2012-11-20. Посетен на 2014-05-29.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
