Пишеща машина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Патентът на К. Шолс (1867 г.)
Пишещото кълбо на Хансен (1870 г.)
Пишеща машина „Smith Premier“ от края на XIX век
Механична пишеща машина на кирилица Robotron-20, произведена през 80-те години на ХХ век в ГДР
Електронна пишеща машина Canon от 1989 г.

Пишещата машина е машина, при която чрез натискане на клавиши се отпечатва текст, най-често върху хартия. Пишещите машини са механични, електромеханични и електронни.

Използването на пишещата машина като уред става изключително масово през 20 век, когато възниква и една от най-разпространените професии за жени – машинописка, а умението да се пише на машина става изискване за редица професии.С разпространението на персоналните компютри, комплектовани с принтери, ползването на пишещи машини почти е прекратено.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първата реална идея за създаване на пишеща машина патентова английският инженер и изобретател Хенри Мил през 1714 г.

През 1829 г. британецът Уилям Остин Бърт патентова машина, наречена от него типограф, която според Музея на науката в Лондон е първата пишеща машина.

През следващия период изобретатели от други държави патентоват различни пишещи машини:

От практическо значение за развитието на производството на пишещи машини обаче е патентованата пишеща машина на Кристофър Шолс (САЩ) на 23 юни 1868 г.

Пет години по-късно (1 март 1873 г.) фирмата E. Remington and Sons започва производство на пишещи машини за масова употреба, а през 1878 г. същата фирма патентова пишеща машина с използване на големи и малки букви.

През април 2011 г. е закрит заводът за производство на пишещи машини в Мумбай, принадлежащ на индийската компания Godrej and Boyce. Събитието е отразено в редица съобщения в СМИ като „затварянето на последния завод за пишещи машини“[1][2][3], но новината скоро е опровергана[4][5][6].

През ноември 2012 г. заводът Brother произвежда пишеща машина, наречена „последната, произведена във Великобритания“; машината е подарена на лондонския Музей на науката[7].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андрей Величко. Завершилась эпоха пишущих машинок. // [1] Компьюлента, 2011-04-26. Архивиран от оригинала на 2011-11-12. Посетен на 2011-12-12.
  2. CBC News. World's last typewriter plant stops production. // 2011-04-26. Посетен на 2014-05-29. A previous version of this story did not clearly state that Godrej & Boyce appears to be the world's last maker of mechanical typewriters, which operate solely on human power. Numerous other manufacturers continue to make several types of electric typewriters.
  3. В Индии закрылась последняя в мире фабрика по производству печатных машинок. // Газета.ru, 2011-04-26. Посетен на 2014-05-29.
  4. Wite Out? World's 'last typewriter factory' apparently isn't. // [2] Content.usatoday.com, 2011-04-26. Архивиран от оригинала на 2013-07-15. Посетен на 2012-03-30.
  5. Romenesko, Jim. Reports of typewriter’s death are premature. // [3] Poynter.org, 2011-04-26. Архивиран от оригинала на 2013-07-15. Посетен на 2012-03-30.
  6. Memmott, Mark. Has The Last Typewriter Factory Closed? Not Really. // [4] Npr.org, 2011-04-26. Архивиран от оригинала на 2013-07-15. Посетен на 2012-03-30.
  7. UK's 'last typewriter' produced. // BBC, 2012-11-20. Посетен на 2014-05-29.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]