Пишеща машина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Патента на К. Шолс (1867 г.)
Пишещото кълбо на Хансен (1870 г.)
Пишеща машина Смит Премиер от края на XIX век
Механична пишеща машина на кирилица Robotron-20, произведена през 80-те години на ХХ век в ГДР
Електронна пишеща машина Canon от 1989 г.

Пишещата машина е машина, при която чрез натискане на клавиши се отпечатва текст, най-често върху хартия. Пишещите машини са механични, електромеханични и електронни.

Използването на пишещата машина като уред става изключително масово през 20 век и затихва с разпространението на персоналните компютри. Така възниква и една от най-разпространените професии за жени – машинописка, а умението да се пише на машина става изискване за редица професии.

История на пишещата машина[редактиране | редактиране на кода]

Първата реална идея за създаване на пишеща машина патентова английският инженер и изобретател Хенри Мил.

През 1829 г. британецът Уилям Остин Бърт патентова машина, която той нарича типограф, и която в Музея на науката (Лондон) е определена като първата пишеща машина.

През следващия период изобретатели от други държави патентоват различни пишещи машини:

От практическо значение за развитието на производството на пишещи машини, обаче, е патентованата пишеща машина на Кристофър Шолс (САЩ), на 23 юни 1867 г.

Пет години по-късно (1 март 1873 г.) фирмата Ремингтън и синове започва производство на пишещи машини за масова употреба, а през 1878 г. същата фирма патентова пишеща машина с използване на големи и малки букви.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]