Пишеща машина
Пишещата машина е машина, при която чрез натискане на клавиши се отпечатва текст, най-често върху хартия. Пишещите машини са механични, електромеханични и електронни.
Използването на пишещата машина като уред става изключително масово през 20 век и затихва с разпространението на персоналните компютри. Така възниква и една от най-разпространените професии за жени — машинописка, а умението да се пише на машина става изискване за редица професии.
История на пишещата машина[редактиране | редактиране на кода]
Първата реална идея за създаване на пишеща машина патентова английският инженер и изобретател Хенри Мил.
През 1829 г. британецът Уилям Остин Бърт патентова машина, която той нарича типограф, и която в Музея на науката (Лондон) е определена като първата пишеща машина.
През следващия период изобретатели от други държави патентоват различни пишещи машини:
- 1845 г. - Чарлз Търбър от САЩ, след няколко патента създава христографа;
- 1855 г. - италианецът Джузепе Равица създава прототип на пишеща машина, при който за първи път пишещият има възможност да вижда написаното;
- 1861 г. - бразилският свещеник Франсиско Жоао Азеведо създава с подръчни средства собствена пишеща машина, за което е награден със златен медал от императора Педру I;
- 1864 г. - австрийският изобретател Петер Митерхофер създава пишеща мащина, която никога не е изработвана за масова употреба;
- 1865 г. - датчанинът Размус Малинг-Хансен създава пишеща машина, наречена Пишещото кълбо на Хансен, която влиза в масово производство през 1870 г. и, въпреки недостатъците си и краткото съществуване като технология, е първата пишеща машина, разработена за търговски цели.
От практическо значение за развитието на производството на пишещи машини, обаче, е патентованата пишеща машина на Кристофър Шолс (САЩ), на 23 юни 1867 г.
Пет години по-късно (1 март 1873 г.) фирмата Ремингтън и синове започва производство на пишещи машини за масова употреба, а през 1878 г. същата фирма патентова пишеща машина с използване на големи и малки букви.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
