Кралско имение Поленцо
| Кралско имение Поленцо Tenuta Reale di Pollenzo | |
 | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Италия |
| Местоположение | Поленцо, Бра |
| Стил | неоготика |
| Архитект | Ернесто Мелано Ксавие Куртен |
| Строител | Антонио Поро Карл Алберт |
| Строителство | 1386 г. 16 и 18 век (преустройство) |
| Известни обитатели | Карл Алберт Виктор Емануил III |
| Статут | частен |
| Сайт | Агенция на Поленцо |
| Регион | Пиемонт |
| Кралско имение Поленцо в Общомедия | |
| Савойски кралски резиденции | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 | |
| В регистъра | Residences of the Royal House of Savoy |
|---|---|
| Регион | Европа и Северна Америка |
| Местоположение | Италия |
| Тип | културно наследство |
| Критерии | i, ii, iv, v |
| Вписване | 1997 (21-ва сесия) |
| Координати | |
| Савойски кралски резиденции в Общомедия | |
Кралското имение „Поленцо“ (на италиански: Tenura reale di Pollenzo) се намира в Поленцо – подселище на град Бра в Пиемонт, Северна Италия.
То е част от Савойските кралски резиденции, признати през 1997 г. от ЮНЕСКО за обект на Световното културно наследство като част от системата от замъци, дворци и обществени сгради, построени по инициатива на херцозите, принцовете и кралете от Савойския дом в различните му клонове, главно клона Савоя-Каринян, от който произлиза кралят на Сардиния Карл Алберт.
Имението е любимото място за почивка на Карл Алберт след преустройството през 1832 г. на съществуващия замък, построен в края на 15 век. Селището Поленцо с имението, Агенцията, парка, земята, фермите и лозята става място, където се посвещават на селскостопански и енологични експерименти, както и ловна хижа.
Днес в част от комплекса се помещава Университетът по гастронономически науки.
Към 2022 г. кралският замък е частна собственост и не е посещаем.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В двехилядолетната история на Поленцо („Поленция“ за древните римляни) укрепления, замъци и църкви са строени и разрушавани на няколко пъти.
Феодална и ренесансова резиденция[редактиране | редактиране на кода]
Музеят на Бра пази древноримски и ранносредновековни находки от археологическите разкопки на обекта на Древния Поленцо. След големи спорове през 12-13 век между големите комуни на Долен Пиемонт, които водят до пълното му унищожаване, Поленцо става седалище на графството на висконтския патриций Антонио Поро. Поро насърчава изграждането на замък от инженера Андреа да Модена през 1386 г.
След няколко десетилетия крепостта става престижна феодална резиденция на маркизите на Романяно. През втората половина на 16 век те започват дълбоко обновяване на замъка по маниеристки модел, който трябва да бъде поставен в система със съвременната им архитектура в районите на Савиляно и Салуцо; няколко скулптурни находки и най-вече документи в Алба и Казале Монферато позволяват да се реконструира отлично една историко-художествена фаза, напълно зачеркната между 1832 и 1847 г.
Промени при Карл Алберт[редактиране | редактиране на кода]
Случаят с Поленцо през онези години е симптоматичен за особената романтична визия на поръчителя крал Карл Алберт - също и чрез посредничеството на неговите творци, насочени към готическо възраждане, което вече е далеч от моделите на Хорас Уолпоул: интервенциите през карлоалбертинската епоха включват пълното унищожаване на по-голямата част от средновековното и протомодерното селище с повечето селски и отбранителни поселища от 14 век, на църквата Сан Виторе, на инфраструктурната тъкан на мястото (вътрешни и външни пътища, четирите „пристанища“ между Поленцо, Изола и десния бряг на река Танаро) и на замъка, както отвън (непокътнат остава само донжонът), така и отвътре.
Всички тези промени са в името на тържеството на едно пресъздадено Средновековие, но с чести и широко разпространени елементи на противоречие в най-разкошната класическа форма, идеализирана от архитекта Пеладжо Паладжи. Архитектът Ернесто Мелано си сътрудничи с Паладжи за сградите и с архитекта Ксавие Куртен[2] за новия парк.
Положителният аспект на савойската намеса в Поленцо е, че новите творения включват творци, които преследват форма на проект както за новата съвкупност, така и за всеки дребен артефакт: с това се сблъскваме тук, изследвайки произведенията на Пеладжо Паладжи (чийто „истински“ неоготически, но неосъществен проект за фасадите на замъка може да се проследи в Архива на Паладжи на Архигимназията на Болоня), Ернесто Мелано, Карло Белозио, Монкалво и Джузепе II Гаджини. Заедно с тези творци, на които суверенът поверява прекрояването на целия Поленцо, са извикани и множество други високопрофесионални творци (включително Пиетро Кремона), които си сътрудничат, за да създадат новия образ на селището с неговия площад с фонтан, църквата, фермата Албертина, замъка и основно – неговата Агенция.
Граф на Поленцо[редактиране | редактиране на кода]
Виктор Емануил III, абдикирайки на 9 май 1946 г., приема името Граф на Поленцо. Там той се посвещава на любимите си селскостопански изследвания.
Смяна на собствеността[редактиране | редактиране на кода]
След институционалната промяна през 1946 г. замъкът, както и другите частни имоти на Савойския дом, са в центъра на правен спор, който води до конфискуване на активите. Замъкът и част от имението му остават собственост на Савоя до 1972 г., когато са продадени на сем. Фрус – собственици на компанията за уреди Кастор. Собствеността винаги е била частна.
Църква „Сан Виторе“[редактиране | редактиране на кода]
Свързана със замъка е и църквата Сан Виторе. Тя също е построена през 1840 г. в неоготически стил и е дело на архитекта Ернесто Мелано. Вътре се намира Мъченичество на Св. Виктор, нарисувано от Карло Белозио, както и скъпоценен дървен хор от 16 век от Абатство „Стафарда“.
Агенция[редактиране | редактиране на кода]
Обект на функционално възстановяване, комплексът, наречен Агенция, е карлоалбертинска сграда, разположена близо до замъка с изглед към площада, където се намира църквата „Сан Виторе“. Агенцията е използвана като седалище на уникалния в Италия Университет по гастрономически науки и на Банката на виното.[3]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Pollenzo HUB // Посетен на 5 юли 2022.
- ↑ [неработеща препратка]
- ↑ Banca del vino Архив на оригинала от 2007-10-22 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Castello di Pollenzo в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| ||||||||
|
