Алесандро Барико

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алесандро Барико
Alessandro Baricco
италиански писател, журналист и режисьор

Роден

Националност Флаг на Италия Италия
Образование Торински университет
Професия писател, журналист, режисьор
Литература
Жанрове роман, сценарий, есе
Известни творби „Океан море“ (1993)
„Коприна“ (1996)

Уебсайт
Алесандро Барико в Общомедия

Алесандро Барико (на италиански: Alessandro Baricco) е популярен италиански писател, журналист и режисьор.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Учи философия и пиано, публикува есета с музикална критика за вестниците La Repubblica и La Stampa. Води ток-шоу предавания по италианската телевизия Rai Tre.

Дебютира като романист през 1991 година с „Castelli di rabbia“.

През 1993 година Барико става съосновател на школата за творческо писане Scuola Holden (Училище Холдън) в Торино, кръстена на едноименния герой на Селинджър. Там води води разнообразни курсове по техники на писането: писане на сценарии, публицистика, кратка проза, романи видеоигри.

През следващите години популярността му в Европа нараства, книгите му оглавяват италианските и френските класации за бестселъри и са преведени на много езици. Допълнителна известност придобива след адаптацията на театралния му монолог „Novecento“ във филма „The Legend of 1900“ (на български: Легенда за пианиста), режисиран от носителя на „Оскар“ Джузепе Торнаторе.

Работи и с френската електронна / ембиънт / трип-хоп група Air, с която издават албума „City Reading“, смесица от музиката на групата и гласа на Барико, четящ романа си „City“.

Барико е режисьор на филма „Lezione 21“ с тема Петата симфония на Бетовен и противоречивите реакции спрямо нея.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Castelli di rabbia, Rizzoli, 1991 (Tascabili Bompiani, 1994), награда Prix Médicis étranger – Франция
  • Oceano Mare, Rizzoli, 1993, награда Palazzo al Bosco
    Океан море“, 2004 ISBN 9548456907
  • Novecento. Un monologo, Giangiacomo Feltrinelli Editore, Milano, 1994
  • Seta, Rizzoli, 1996
    Коприна“, 2004 ISBN 9543300038, адаптиран в едноименния филм през 2007 година
  • City, Rizzoli, 1999
    City“, 2006, ISBN 9543300429
  • Constellations (Mozart, Rossini, Benjamin, Adorno), 1999
  • Senza sangue, Rizzoli, 2002
    Без кръв“, 2007, ISBN 9789543300907
  • Questa storia, Fandango, 2005
    Тази история“, 2009, ISBN 9789543302413
  • Emmaus, Feltrinelli 2009
  • Mr Gwyn, Feltrinelli, 2011
  • Tre volte all'alba, Feltrinelli, 2012
  • Smith & Wesson, Feltrinelli, 2014
  • La Sposa giovane, Feltrinelli, 2015

Сборници с разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Barnum. Cronache dal Grande Show, Feltrinelli, 1995
  • Barnum 2. Altre cronache del Grande Show, Feltrinelli, 1998
  • Next. Piccolo libro sulla globalizzazione e il mondo che verrà, Feltrinelli, 2002
  • Il nuovo Barnum, Feltrinelli, 2016

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Il genio in fuga. Sul teatro musicale di Rossini, Il Melangolo 1988 (Einaudi, 1997)
  • L'anima di Hegel e le mucche del Wisconsin, Garzanti, 1992
  • I Barbari, La Repubblica, 2006

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Alessandro Baricco“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.