Уго Воли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уго Воли
Ugo Volli
италиански семиотик
Роден
27 ноември 1948 г. (70 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Научна дейност
Образование Болонски университет,
Торински университет
Работил в Милански държавен университет

Уго Воли (на италиански: Ugo Volli, р. 27 ноември 1948 г., Триест) е италиански семиотик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Уго Воли е роден в Триест, Италия, в еврейско семейство. През 1967 г. завършва класически лицей в същия град и след това следва философия в държавния университет в Милано. Още като студент се отличава с особени качества и през 1971 г. заедно с Умберто Еко създават първото и най-авторитетно до днес семиотично списание Quaderni di studi semiotici. През 1972 г. се дипломира и започва асистентска работа в катедрата по логика. Между 1973 и 1976 г. работи в издателство „Бомпиани“. Между 1976 и 2009 г. е постоянен театрален критик на вестник La Repubblica (но сътрудничи и на вестник L'Espresso и на списанията Panorama, L'Europeo, Epoca, „Specchio“ (седмична притурка на в. La Stampa), Il Mondo, Grazia, неаполитанското издание на Il Mattino и Avvenire Avvenire).

Между 2006 и 2012 г. е президент на реформистката синагога „Лев Чадаш“ („Ново сърце“). Воли пише по проблеми на юдаизма и Близкия изток в „Pagine ebraiche“, „Moqed“, „Informazione Corretta“ (на страниците на този сайт той подкрепя геополитическа теория за Еврабия на Гизеле Литман и Ориана Фалачи.

От 1983 г. преподава философия на езика във Филолого-философския факултет на Болонския университет, където води и курсовете „Структура на фигурацията“ (в DAMS, през 1976 – 1983 г.), сътрудничи и на ISTA (International School of Theatre Anthropology, ръководен от Еудженио Барба).

Преподава „Семиотика на модата“ в Болоня (1992 – 2000), „История на костюма и на модата“ (1995 – 2000) и „Семиотика“ (1994 – 2002) в Свободния университет за език и комуникации (IULM) в Милано.

Гост професор е и в Университета Браун в Провидънс, в НБУ в София, в университети в Хайфа и Хелзинки (факултета за Индустриален дизайн) и е част от различни комисии по акредитацията на изследванията в други университети.

През 2000 г. е обявен за редовен професор на Торинския университет, където преподава „Семиотика на текста“ и „Философия на комуникацията“, но и сътрудничи на други институции в Торино за авангардни изложби и други културни събития. Директор е на CIRCE (Centro Interdipartimentale di Ricerca sulla Comunicazione) на Торинския университет.[1] [2]

Уго Воли в България[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Воли е бил три пъти гост-професор на школите по семиотика на Нов български университет, организирани от Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания на НБУ.[3] Той участва в работата на Третата (септември 1997)[4], Седмата (септември 2001)[5] и Деветата (септември 2003)[6] международна ранноесенна школа по семиотика на НБУ.

Нов български университет му присъжда титлата почетен доктор през юни 2010 г.[7] [8]

По-важни произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • (ред.) La scienza e l'arte: nuove metodologie di ricerca scientifica sui fenomeni artistici, Milano: Mazzotta, 1972
  • Retorica delle stelle, Roma: L'Espresso, 1979; преизд. като Il linguaggio dell'astrologia, Milano: Bompiani, 1988
  • (в съавторство с Омар Калабрезе) Come si vede il telegiornale, Roma-Bari: Laterza, 1980; преизд. като Il telegiornale, istruzioni per l'uso, ivi, 1995
  • La quercia del duca. Vagabondaggi teatrali, Milano: Feltrinelli, 1989
  • Contro la moda, Milano: Feltrinelli, 1990
  • Jeans, Milano: Lupetti, 1991
  • Apologia del silenzio imperfetto: cinque riflessioni intorno alla filosofia del linguaggio, Milano: Feltrinelli, 1991
  • Per il politeismo: esercizi di pluralità dei linguaggi, Milano: Feltrinelli, 1992
  • Il libro della comunicazione, Milano: Il saggiatore, 1994, преизд. като Il nuovo libro della comunicazione, ivi, 2007
  • Fascino: feticismi e altre idolatrie, Milano: Feltrinelli, 1997
  • (съредактор с Марино Ливолси) Il televoto: la campagna elettorale in televisione, Milano: Angeli, 1997
  • Block modes. Il linguaggio del corpo e della moda, Milano: Lupetti, 1998
  • (съредактор с Марино Ливолси) La comunicazione politica tra prima e seconda repubblica, Milano: Angeli, 1998
  • Una scrittura del corpo, Roma: Stampa alternativa, 1998
  • Manuale di semiotica, Roma-Bari: Laterza, 2000, n.ed. 2007
  • (съредактор с Марино Ливолси) Personalizzazione e distacco: le elezioni europee e regionali 1999, Milano: Angeli, 2000
  • (в съавторство с Пиеро Тауро) Il corpo della danza, Rovereto: Osiride, 2001
  • Figure del desiderio. Corpo, testo, mancanza, Milano: Raffaello Cortina, 2002
  • (ред.) Culti TV: il tubo catodico e i suoi adepti, Milano: Sperling & Kupfer, 2002
  • (ред.) Nel paese della pubblicità, Milano: Skira, 2003
  • Semiotica della pubblicità, Roma-Bari: Laterza, 2003
  • (съредактор с Росана Бонадеи) Lo sguardo del turista e il racconto dei luoghi, Milano: Angeli, 2003
  • (съредактор с Марино Ливолси) L'attesa continua, Milano: Angeli, 2003
  • Laboratorio di semiotica, Roma-Bari: Laterza, 2005.
  • (съредактор с Марино Ливолси) Rumor e pettegolezzi: l'importanza della comunicazione informale, Milano: Angeli, 2005.
  • (съредактор с Джанфранко Бететини, Омар Калабрезе, Анна Мария Лорусо и Патриция Виоли) Semiotica, antologia di testi, Milano: Cortina, 2005.
  • (ред.) Superstar: 99 miti del '900, Milano: Motta, 2006.
  • Lezioni di filosofia della comunicazione, Roma-Bari: Laterza 2008.
  • Parole in gioco. Piccolo inventario delle idee correnti, Bologna: Compositori, 2009.
  • Tsibi Geva. Il canto della terra (в съавторство с Едуардо Секи), Milano: Skira, 2010.
  • Ieri, oggi, domani. Studi sulla previsione nelle scienze umane (в съавторство с Джина М. Де Мария и Масимо Леоне), Roma: Aracne, 2011.
  • Domande alla Torah. Semiotica e filosofia della Bibbia ebraica, Palermo: L'epos, 2012.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Профил на проф. Уго Воли на сайта на департамента по философия и педагогически науки на Торинския университет ((it)).
  2. CV на проф. Уго Воли на сайта на департамента по философия и педагогически науки на Торинския университет ((it)).
  3. Представяне на на проф. Уго Воли като почетен доктор на Нов български университет на страницата на Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания на сайта на НБУ.
  4. „EFFS 1997 Semiotics in a Pragmatic Key, Applicability vs. Esoterism“, програма на школата на сайта на Международните ранноесенни школи на НБУ по семиотика.
  5. Кристиан Банков, „Международните ранноесенни школи по семиотика“, „Литературен вестник“, бр. 25, 27 юни 2001 г.
  6. „9th International Early Fall School of Semiotics – Sign Theories in Use“, програма на школата на сайта на Международните ранноесенни школи на НБУ по семиотика.
  7. Списък с почетните доктори на Нов български университет на сайта на НБУ.
  8. Профил на проф. Уго Воли като почетен доктор на Нов български университет на сайта на НБУ.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]