Уго Воли

Уго Воли
Ugo Volli
	Уго Воли Ugo Volli
италиански семиотик
Роден	27 ноември 1948 г. (75 г.) Триест
Религия	юдаизъм
Националност	Италия
Учил в	Милански университет
Научна дейност
Работил в	Болонски университет; Торински университет
Семейство
Деца	2

Уго Воли (на италиански: Ugo Volli, р. 27 ноември 1948 г., Триест) е италиански семиотик.

Биография

Проф. Уго Воли е роден в Триест, Италия, в еврейско семейство. През 1967 г. завършва класически лицей в същия град и след това следва философия в държавния университет в Милано. Още като студент се отличава с особени качества и през 1971 г. заедно с Умберто Еко създават първото и най-авторитетно до днес семиотично списание Quaderni di studi semiotici. През 1972 г. се дипломира и започва асистентска работа в катедрата по логика. Между 1973 и 1976 г. работи в издателство „Бомпиани“. Между 1976 и 2009 г. е постоянен театрален критик на вестник La Repubblica (но сътрудничи и на вестник L'Espresso и на списанията Panorama, L'Europeo, Epoca, „Specchio“ (седмична притурка на в. La Stampa), Il Mondo, Grazia, неаполитанското издание на Il Mattino и Avvenire Avvenire).

Между 2006 и 2012 г. е президент на реформистката синагога „Лев Чадаш“ („Ново сърце“). Воли пише по проблеми на юдаизма и Близкия изток в „Pagine ebraiche“, „Moqed“, „Informazione Corretta“ (на страниците на този сайт той подкрепя геополитическа теория за Еврабия на Гизеле Литман и Ориана Фалачи.

От 1983 г. преподава философия на езика във Филолого-философския факултет на Болонския университет, където води и курсовете „Структура на фигурацията“ (в DAMS, през 1976 – 1983 г.), сътрудничи и на ISTA (International School of Theatre Anthropology, ръководен от Еудженио Барба).

Преподава „Семиотика на модата“ в Болоня (1992 – 2000), „История на костюма и на модата“ (1995 – 2000) и „Семиотика“ (1994 – 2002) в Свободния университет за език и комуникации (IULM) в Милано.

Гост професор е и в Университета Браун в Провидънс, в НБУ в София, в университети в Хайфа и Хелзинки (факултета за Индустриален дизайн) и е част от различни комисии по акредитацията на изследванията в други университети.

През 2000 г. е обявен за редовен професор на Торинския университет, където преподава „Семиотика на текста“ и „Философия на комуникацията“, но и сътрудничи на други институции в Торино за авангардни изложби и други културни събития. Директор е на CIRCE (Centro Interdipartimentale di Ricerca sulla Comunicazione) на Торинския университет.^[1]^[2]

Уго Воли в България

Проф. Воли е бил три пъти гост-професор на школите по семиотика на Нов български университет, организирани от Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания на НБУ.^[3] Той участва в работата на Третата (септември 1997)^[4], Седмата (септември 2001)^[5] и Деветата (септември 2003)^[6] международна ранноесенна школа по семиотика на НБУ.

Нов български университет му присъжда титлата почетен доктор през юни 2010 г.^[7]

По-важни произведения

(ред.) La scienza e l'arte: nuove metodologie di ricerca scientifica sui fenomeni artistici, Milano: Mazzotta, 1972
Retorica delle stelle, Roma: L'Espresso, 1979; преизд. като Il linguaggio dell'astrologia, Milano: Bompiani, 1988
(в съавторство с Омар Калабрезе) Come si vede il telegiornale, Roma-Bari: Laterza, 1980; преизд. като Il telegiornale, istruzioni per l'uso, ivi, 1995
La quercia del duca. Vagabondaggi teatrali, Milano: Feltrinelli, 1989
Contro la moda, Milano: Feltrinelli, 1990
Jeans, Milano: Lupetti, 1991
Apologia del silenzio imperfetto: cinque riflessioni intorno alla filosofia del linguaggio, Milano: Feltrinelli, 1991
Per il politeismo: esercizi di pluralità dei linguaggi, Milano: Feltrinelli, 1992
Il libro della comunicazione, Milano: Il saggiatore, 1994, преизд. като Il nuovo libro della comunicazione, ivi, 2007
Fascino: feticismi e altre idolatrie, Milano: Feltrinelli, 1997
(съредактор с Марино Ливолси) Il televoto: la campagna elettorale in televisione, Milano: Angeli, 1997
Block modes. Il linguaggio del corpo e della moda, Milano: Lupetti, 1998
(съредактор с Марино Ливолси) La comunicazione politica tra prima e seconda repubblica, Milano: Angeli, 1998
Una scrittura del corpo, Roma: Stampa alternativa, 1998
Manuale di semiotica, Roma-Bari: Laterza, 2000, n.ed. 2007
(съредактор с Марино Ливолси) Personalizzazione e distacco: le elezioni europee e regionali 1999, Milano: Angeli, 2000
(в съавторство с Пиеро Тауро) Il corpo della danza, Rovereto: Osiride, 2001
Figure del desiderio. Corpo, testo, mancanza, Milano: Raffaello Cortina, 2002
(ред.) Culti TV: il tubo catodico e i suoi adepti, Milano: Sperling & Kupfer, 2002
(ред.) Nel paese della pubblicità, Milano: Skira, 2003
Semiotica della pubblicità, Roma-Bari: Laterza, 2003
(съредактор с Росана Бонадеи) Lo sguardo del turista e il racconto dei luoghi, Milano: Angeli, 2003
(съредактор с Марино Ливолси) L'attesa continua, Milano: Angeli, 2003
Laboratorio di semiotica, Roma-Bari: Laterza, 2005.
(съредактор с Марино Ливолси) Rumor e pettegolezzi: l'importanza della comunicazione informale, Milano: Angeli, 2005.
(съредактор с Джанфранко Бететини, Омар Калабрезе, Анна Мария Лорусо и Патриция Виоли) Semiotica, antologia di testi, Milano: Cortina, 2005.
(ред.) Superstar: 99 miti del '900, Milano: Motta, 2006.
Lezioni di filosofia della comunicazione, Roma-Bari: Laterza 2008.
Parole in gioco. Piccolo inventario delle idee correnti, Bologna: Compositori, 2009.
Tsibi Geva. Il canto della terra (в съавторство с Едуардо Секи), Milano: Skira, 2010.
Ieri, oggi, domani. Studi sulla previsione nelle scienze umane (в съавторство с Джина М. Де Мария и Масимо Леоне), Roma: Aracne, 2011.
Domande alla Torah. Semiotica e filosofia della Bibbia ebraica, Palermo: L'epos, 2012.

Източници

↑ Профил на проф. Уго Воли на сайта на департамента по хуманитаристика на Торинския университет ((it)).
↑ CV на проф. Уго Воли на сайта на Торинския университет ((it)).
↑ Представяне на проф. Уго Воли като почетен доктор на Нов български университет^{[неработеща препратка]} на страницата на Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания на сайта на НБУ.
↑ „EFFS 1997 Semiotics in a Pragmatic Key, Applicability vs. Esoterism“, програма на школата на сайта на Международните ранноесенни школи на НБУ по семиотика.
↑ Кристиан Банков, „Международните ранноесенни школи по семиотика“, „Литературен вестник“, бр. 25, 27 юни 2001 г.
↑ „9th International Early Fall School of Semiotics – Sign Theories in Use“, програма на школата на сайта на Международните ранноесенни школи на НБУ по семиотика.
↑ Профил на проф. Уго Воли като почетен доктор на Нов български университет на сайта на НБУ.

Външни препратки

((en)) „Some possible developments of the concept of iconism“^{[неработеща препратка]}. – Versus, n# 3 – September 1972
((it)) ((en)) Статии на Уго Воли

[1] Профил на проф. Уго Воли на сайта на департамента по хуманитаристика на Торинския университет ((it)).

[2] CV на проф. Уго Воли на сайта на Торинския университет ((it)).

[3] Представяне на проф. Уго Воли като почетен доктор на Нов български университет^{[неработеща препратка]} на страницата на Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания на сайта на НБУ.

[4] „EFFS 1997 Semiotics in a Pragmatic Key, Applicability vs. Esoterism“, програма на школата на сайта на Международните ранноесенни школи на НБУ по семиотика.

[5] Кристиан Банков, „Международните ранноесенни школи по семиотика“, „Литературен вестник“, бр. 25, 27 юни 2001 г.

[6] „9th International Early Fall School of Semiotics – Sign Theories in Use“, програма на школата на сайта на Международните ранноесенни школи на НБУ по семиотика.

[7] Профил на проф. Уго Воли като почетен доктор на Нов български университет на сайта на НБУ.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]