Родолфо Гонзага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Родолфо Гонзага до майка си, от Андреа Мантеня
Родолфо Гонзага (16 век)
Катерина Пико (1454-1501)

Родолфо Гонзага (на италиански: Rodolfo Gonzaga; * 18 април 1452 в Мантуа; † убит 6 юли 1495 във Форново) от фамилията Гонзага е господар на Кастиглионе деле Солферино (1478–1479) и на Лудзара (1478–1495). Той е прадядо на Свети Алоизий Гонзага.

Той е най-малкият син на Луиджи III Гонзага (1412–1478), маркграф на Мантуа и съпругата му Барбара фон Бранденбург от род Хоенцолерн.

През 1463 г. е при император Фридрих III. Той служи през 1469 г. при Шарл Дръзки, херцогът на Бургундия. От 1471 до 1473 г. е военен при папа Сикст IV и през 1474 г. е наемник при Фиорентини.

На 11 януари 1481 г. той се жени за Антония Малатеста (1451 – 25 декември 1483), дъщеря на Сигисмондо Пандолфо Малатеста, синьор на Римини.

През 1484 г. Родолфо се жени за Катерина Пико дела Мирандола (1454 – 5 декември 1501), вдовица на кондотиер Лионело I Пио ди Савоя (1440–1480), синьор на Капри, дъщеря на Джиан Франческо I Пико дела Мирандола (1415-1467). Тя е сестра на философа Джовани Пико дела Мирандола (1463-1494).

Родолфо е убит на 6 юли 1495 г. в битката при Форново. Той е трансортиран в Мантуа и е погребан в църквата Сан Франческо, мавзолеят на Гонзага.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Родолфо и Катерина имат децата:[1]:

  • Паола (1486–1519), омъжена 1501 за Джован Николо Тривулцио (1479–1512), син на Джиан Джакомо Тривулзио, конте ди Мусоко
  • Джианфранческо (1488–1524), марчезе ди Лудзара
  • Лукреция (30 септември 1490 – ?), умира млада
  • Барбара (30 септември 1490 – ?), умира млада
  • Джулия (1493–1544), францисканска монахиня в Св. Паола в Мантуа
  • Алойзио (или Луиджи Алесандро) (1494–1488, синьор на Кастел Гофредо, Солферино

Родолфо Гонзага има и две извънбрачни деца:

  • Еторе, конте ди Лудзара, женен за Корнелия да Кореджо, дъщеря на Николо II да Кореджо "ил Постумо";
  • Домитила (или Катерина), омъжена 1490 за конте ди Монтевекчио.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Giancarlo Malacarne, Gonzaga, Genealogie di una dinastia, Modena, Il Bulino, 2010, ISBN 978-88-86251-89-1.
  • Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972. ISBN non esistente
  • Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990.ISBN non esistente
  • Massimo Marocchi, Storia di Solferino, Castiglione delle Stiviere, 1994.