Родолфо Гонзага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Родолфо Гонзага
маркиз на Кастильоне деле Стивиере, Кастел Гофредо, Солферино, господар на Лудзара и Повильо
Rodolfo Gonzaga.jpg
Родолфо Гондзага на портрет от 15 век, Художествено-исторически музей, Виена
НаследникАлойзио Гонзага
Лични данни
Роден
18 април 1452 година
Починал
6 юли 1495 година (43 г.)
Погребан вцърква „Сан Франческо“ в Мантуа
РелигияКатолицизъм
Семейство
БащаЛудовико III Гонзага
МайкаБарбара фон Бранденбург
БраковеАнтония Малатеста
Катерина Пико дела Мирандола
ПотомциПаола
Джанфранческо
Лукреция
Барбара
Джулия
Алойзио (или Луиджи Алесандро)
Извънбрачни:
Еторе
Екатерина
Анджелика
ГербCoat of arms of the House of Gonzaga (1433).svg
Родолфо Гонзага в Общомедия

Родолфо Гондзага (на италиански: Rodolfo Gonzaga; * 18 април 1452 в Мантуа; † убит 6 юли 1495 във Форново ди Таро) от фамилията Гондзага е маркиз на Кастильоне деле Стивиере, Кастел Гофредо, Солферино, както и господар на Лудзара (от 1494) и на Повильо (1539 – 1553)[1]. Родоначалник на кадетската линия Годзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино.

Той е прадядо на Свети Алоизий Гондзага.

Родолфо до майка си на картина от Андреа Мантеня

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-малкият син на Луиджи III Гондзага (1412–1478), маркграф на Мантуа, и съпругата му Барбара фон Бранденбург от род Хоенцолерн.

Има четири братя и пет сестри:

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1463 г. той е посветен в рицарство от император Фридрих III Хабсбургски. Подобно на много други кадетски синове от онова време, той води живота си като кондотиер под заповедите на единия или другия господар.

През 1469 г. постъпва на служба при херцога на Бургундия Шарл Дръзки и оставя във Фландрия повече от година. От 1471 до 1473 г. служи на папа Сикст IV, а през 1474 г. е на заплатата на флорентинците.

На 11 януари 1481 г. се жени за Антония Малатеста (1451 – 25 декември 1483), извънбрачна дъщеря на Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, господар на Римини.

През 1482 г., докато е във Ферара, е поразен от чума, но успява да се възстанови.

След няколко години брак негов фаворит го предупреждава, че съпругата му Антония е любовница на учителя му по танци Фернандо Флорес Кубияс. На 25 декември 1483 г. в Лудзара Родолфо успява да изненада двамата влюбени в леглото: той незабавно убива мъжа, и влачи жена си надолу по двора, хвърляйки я в дълбокия сняг. След като насилствено я принуждава да поиска прошка, той я убива с удар с кама в главата.

През 1484 г. Родолфо се жени за Катерина Пико дела Мирандола, вдовица на кондотиер Лионело I Пио Савойски, синьор на Капри, дъщеря на Джанфранческо I Пико дела Мирандола, господар на Мирандола и граф на Конкордия. Тя е сестра на философа Джовани Пико дела Мирандола.

През 1485 г. с братята си Джанфранческо и Лудовико организира заговор срещу техния племенник Франческо II Гондзага, маркиз на Мантуа, но след като планът е разкрит, той е осъден на заточение в замъка Лудзара. През 1491 г. обаче сключва мир с племенника си и получава опростена присъда.

Нарежда отбранителните структури на Лудзара, която избира за своя основна резиденция, да бъдат подсилени от арх. Лука Фанчели и тези на Кастильоне, викайки експерта по военно строителство Джовани да Падова. Херцогът на Австрия Сигизмунд го номинира през 1493 г. за принц на Свещената Римска империя и на следващата година за маркиз на Лудзара.

Слизането на Шарл VIII от Франция в Италианския полуостров изисква защитата на владенията на Гондзага от френската заплаха. Поради това Родолфо, спомняйки си опита си в Бургундия, разработва план за атака във Форново, но е убит по време на битката на 6 юли 1405 г. Тялото му е транспортирано до Мантуа и поставено в църквата „Сан Франческо“ – мавзолеят на Гондзага.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Жени се два пъти:[2]

  1. ∞ 11 януари 1481 за Антония Малатеста (* 1451 Римини, † 23 декември 1883, Лудзара, убита), извънбрачна дъщеря на Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, господар на Римини, от която няма деца.
Катерина Пико (1454-1501)

2. ∞ 1484 за Катерина Пико дела Мирандола (* 1454 Мирандола, † 5 декември 1501 Лудзара), вдовица на кондотиерa Лионело I Пио Савойски, синьор на Капри, дъщеря на Джанфранческо I Пико дела Мирандола, господар на Мирандола и граф на Конкордия. Двамата имат двама сина и четири дъщери:[3]

Родолфо Гондзага има и три извънбрачни деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Той се самопровъзгласява за господар на Повильо, но титлата му не е призната и през 1553 г. замъкът е продаден. Източник: Luzzara Gonzaghesca,с. 3, посетен на 6 септември 2022 г.
  2. Gonzaga Genealogy. // Посетен на 6 септ. 2022.
  3. Gonzaga 2
  4. Famiglia Odasi, Albero genealogico delle famiglie illustri di Urbino,. // circa 1890.
  5. Според някои историци е роден през 1488,
  6. L'uomo che sedusse la Gioconda.
  7. Alberto Polverari. Monteporzio e Castelveccho nella storia. Quaderni del Consiglio regionale delle Marche

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Giancarlo Malacarne, Gonzaga, Genealogie di una dinastia, Modena, Il Bulino, 2010, ISBN 978-88-86251-89-1.
  • Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972. ISBN non esistente
  • Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990.ISBN non esistente
  • Massimo Marocchi, Storia di Solferino, Castiglione delle Stiviere, 1994.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rodolfo Gonzaga“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​