Родолфо Гонзага
| Родолфо Гонзага | |
|---|---|
| маркиз на Кастильоне деле Стивиере, Кастел Гофредо, Солферино, господар на Лудзара и Повильо | |
 Родолфо Гондзага на портрет от 15 век, Художествено-исторически музей, Виена | |
| Наследник | Алойзио Гонзага |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | църква „Сан Франческо“ в Мантуа |
| Религия | Католицизъм |
| Семейство | |
| Баща | Лудовико III Гонзага |
| Майка | Барбара фон Бранденбург |
| Бракове | Антония Малатеста Катерина Пико дела Мирандола |
| Потомци | Паола Джанфранческо Лукреция Барбара Джулия Алойзио (или Луиджи Алесандро) Извънбрачни: Еторе Екатерина Анджелика |
| Герб | .svg) |
| Родолфо Гонзага в Общомедия | |
Родолфо Гондзага (на италиански: Rodolfo Gonzaga; * 18 април 1452 в Мантуа; † убит 6 юли 1495 във Форново ди Таро) от фамилията Гондзага е маркиз на Кастильоне деле Стивиере, Кастел Гофредо, Солферино, както и господар на Лудзара (от 1494) и на Повильо (1539 – 1553)[1]. Родоначалник на кадетската линия Годзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино.
Той е прадядо на Свети Алоизий Гондзага.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е най-малкият син на Луиджи III Гондзага (1412–1478), маркграф на Мантуа, и съпругата му Барбара фон Бранденбург от род Хоенцолерн.
Има четири братя и пет сестри:
- Федерико I Гондзага (1441–1484), 3-ти маркграф на Мантуа от 1478, от 1463 г. съпруг на Маргарете Баварска, дъщеря на херцог Албрехт III
- Франческо Гондзага (1444–1483), от 1464, кардинал
- Доротея Гондзага († 1468), от 1466 съпруга на Галеацо Мария Сфорца, херцог на Милано
- Сузана Гондзага († 1481), монахиня
- Барбара Гондзага (1455–1503), от 12 април 1474 г. съпруга на Еберхард, херцог на Вюртемберг
- Чечилия Гондзага (1451-1474), монахиня в Мантуа
- Лудовико Гондзага (1460–1511), епископ на Мантуа (1483)
- Джанфранческо Гондзага (1446-1496), граф на Сабионета, съпруг на Антония дел Балцо, дъщеря на Пиро дел Балцо, княз на Алтамура
- Паола Гондзага (1463- 1497), съпруга на Леонард, граф на Гориция
Биография[редактиране | редактиране на кода]
През 1463 г. той е посветен в рицарство от император Фридрих III Хабсбургски. Подобно на много други кадетски синове от онова време, той води живота си като кондотиер под заповедите на единия или другия господар.
През 1469 г. постъпва на служба при херцога на Бургундия Шарл Дръзки и оставя във Фландрия повече от година. От 1471 до 1473 г. служи на папа Сикст IV, а през 1474 г. е на заплатата на флорентинците.
На 11 януари 1481 г. се жени за Антония Малатеста (1451 – 25 декември 1483), извънбрачна дъщеря на Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, господар на Римини.
През 1482 г., докато е във Ферара, е поразен от чума, но успява да се възстанови.
След няколко години брак негов фаворит го предупреждава, че съпругата му Антония е любовница на учителя му по танци Фернандо Флорес Кубияс. На 25 декември 1483 г. в Лудзара Родолфо успява да изненада двамата влюбени в леглото: той незабавно убива мъжа, и влачи жена си надолу по двора, хвърляйки я в дълбокия сняг. След като насилствено я принуждава да поиска прошка, той я убива с удар с кама в главата.
През 1484 г. Родолфо се жени за Катерина Пико дела Мирандола, вдовица на кондотиер Лионело I Пио Савойски, синьор на Капри, дъщеря на Джанфранческо I Пико дела Мирандола, господар на Мирандола и граф на Конкордия. Тя е сестра на философа Джовани Пико дела Мирандола.
През 1485 г. с братята си Джанфранческо и Лудовико организира заговор срещу техния племенник Франческо II Гондзага, маркиз на Мантуа, но след като планът е разкрит, той е осъден на заточение в замъка Лудзара. През 1491 г. обаче сключва мир с племенника си и получава опростена присъда.
Нарежда отбранителните структури на Лудзара, която избира за своя основна резиденция, да бъдат подсилени от арх. Лука Фанчели и тези на Кастильоне, викайки експерта по военно строителство Джовани да Падова. Херцогът на Австрия Сигизмунд го номинира през 1493 г. за принц на Свещената Римска империя и на следващата година за маркиз на Лудзара.
Слизането на Шарл VIII от Франция в Италианския полуостров изисква защитата на владенията на Гондзага от френската заплаха. Поради това Родолфо, спомняйки си опита си в Бургундия, разработва план за атака във Форново, но е убит по време на битката на 6 юли 1405 г. Тялото му е транспортирано до Мантуа и поставено в църквата „Сан Франческо“ – мавзолеят на Гондзага.
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
Жени се два пъти:[2]
- ∞ 11 януари 1481 за Антония Малатеста (* 1451 Римини, † 23 декември 1883, Лудзара, убита), извънбрачна дъщеря на Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, господар на Римини, от която няма деца.
2. ∞ 1484 за Катерина Пико дела Мирандола (* 1454 Мирандола, † 5 декември 1501 Лудзара), вдовица на кондотиерa Лионело I Пио Савойски, синьор на Капри, дъщеря на Джанфранческо I Пико дела Мирандола, господар на Мирандола и граф на Конкордия. Двамата имат двама сина и четири дъщери:[3]
- Паола (* 1486 † 1519), ∞ 1501 за Джован Николо Тривулцио, син на Джан Джакомо Тривулцио, граф на Музоко;
- Джанфранческо (* 3 февруари 1488 † 18 декември 1524), маркиз на Лудзара и основател на кадетската линия Гондзага ди Лудзара;
- Лукреция (* 1490), ∞ за Джироламо Одази, първи граф на Одази[4]
- Барбара (* 1490), починал като бебе;
- Джулия (* 1493 † 1544), францисканска монахиня в манастира S. Paola в Мантуа;
- Алойзио (или Луиджи Алесандро) (* 1494[5] † 1549), владетел на Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино, дядо на св. Луиджи Гонзага. Той е родоначалник на младшата кадетска линия Гонзага ди Кастел Гофредо.
Родолфо Гондзага има и три извънбрачни деца:
- Еторе, граф на Лудзара, на служба при херцога на Милано, а след това и на Република Венеция. Остава за известно време в Кастел Гофредо. ∞ за Корнелия да Кореджо, дъщеря на Николо II „Посмъртния“;
- Екатерина[6] (* 1476 † ок. 1525), ∞ 1490 за Отавиано Габриели ди Губио († 1510)[7], граф на Монтевекио.[8] След смъртта на съпруга си става монахиня заедно със сестра си Анджелика, с името Домитила/Домицила в манастира на Анунциата в селището Сан Джорджо ди Мантова[9]
- Анджелика, монахиня със сестра си Домицила, в манастира на Анунциата в селището Сан Джорджо ди Мантова.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Той се самопровъзгласява за господар на Повильо, но титлата му не е призната и през 1553 г. замъкът е продаден. Източник: Luzzara Gonzaghesca,с. 3, посетен на 6 септември 2022 г.
- ↑ Gonzaga Genealogy. // Посетен на 6 септ. 2022.
- ↑ Gonzaga 2
- ↑ Famiglia Odasi, Albero genealogico delle famiglie illustri di Urbino,. // circa 1890.
- ↑ Според някои историци е роден през 1488,
- ↑ L'uomo che sedusse la Gioconda.
- ↑
- ↑ Alberto Polverari. Monteporzio e Castelveccho nella storia. Quaderni del Consiglio regionale delle Marche
- ↑
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Giancarlo Malacarne, Gonzaga, Genealogie di una dinastia, Modena, Il Bulino, 2010, ISBN 978-88-86251-89-1.
- Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972. ISBN non esistente
- Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990.ISBN non esistente
- Massimo Marocchi, Storia di Solferino, Castiglione delle Stiviere, 1994.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rodolfo Gonzaga“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Портал „
Портал „
Портал „
|