Направо към съдържанието

Алоизий Гонзага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Луиджи Гонзага.
Алоизий Гонзага
Luigi Gonzaga
светец на Римокатолическата църква
Роден
Починал
21 юни 1591 г. (23 г.)
Погребанцърква „Сант'Иняцио“ в Рим
РелигияКатолическа църква
Учил вПапски Григориански университет
Герб
Канонизация
Канонизация1726 г.
Празник21 юни (Общ римски календар)
Семейство
РодГонзага: Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино
БащаФеранте Гозага (1544 – ю586)
МайкаМарта Тана ди Сантена
Братя/сестриРодолфо Гонзага
Феранте Гонзага
Карло (Дидако) Гонзага
Изабела Гонзага
Франческо Гонзага
Кристиерно Гонзага
Диего Гонзага
Подпис
Алоизий Гонзага в Общомедия

Алоизий Гонзага (на италиански: Luigi Gonzaga, Луиджи Гонзага; * 9 март 1568, Кастильоне деле Стивиере; † 21 юни 1591, Рим, Папска държава) от рода Гонзага (кадетски клон Гонзага ди Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино) е светец на Римокатолическата църква, йезуитски монах, покровител на младежите и студентите.

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Той е пай-голямото дете на Феранте Гонзага ( * 1544; † 1586), кондотиер и първи маркиз на Кастильоне, и на съпругата му дона Марта Тана ди Сантена от Киери (* 1550; † 1605). Негови дядо и баба по бащина линия са Алоизио Гонзага, кондотиер и господар на Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино, и Катерина Ангуисола, а по майчина – Джан Джакомо Ангуисола и Анджела Радини Тадески. Баща му е братовчед на Софонизба Ангуисола. Има шест братя и една сестра:

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейния замък в Кастильоне.[1] Кръстен е на 20 април 1568 г. от енорийския свещеник Джамбатиста Пасторио в църквата „Свети Назарио и Челсо“ (днешна катедрала в Кастильоне), приемайки името на дядо си Азолизио.[2] Негов кръстник е братовчед му Просперо Гонзага ди Луцара.[3]

Като наследник на титлата „маркиз“ той е обучаван на воено дело от ранно детство, а на 5-годишна възраст Феранте го взема със себе си.[4] На 7-годишна възраст обаче се случва неговото обръщане от света към Бога, както самият той го определя: чувствайки се призван да посвети живота си на Господа, той засилва молитвата си, като всеки ден на колене рецитира седемте покаятелни псалма и молитвата за Богородица.

През 1576 г., поради епидемия във феодално владение, той е преместен заедно с по-малкия си брат Родолфо във Флоренция, при великия херцог на Тоскана Франческо I де Медичи, за да бъде далеч от чумата, но и за да живее в изискан двор, подобаващ на ранга му.[5] В базиликата „Сантисима Анунциата“ той дава обет за вечно целомъдрие.[6]

Три години по-късно той е преместен в двора на Мантуа,[7] където през 1585 г. се отказва от титлата на бъдещ маркиз на Кастильоне в полза на брат си Родолфо.[8] През 1580 г. получава първото си причастие от Карло Боромео по време на посещението му в епархията на Бреша (към която по това време принадлежи Кастильоне).[9]

През 1581 г. отива в Мадрид за две години, като почетен паж на принц Диего Феликс Австрийски (баща му е на служба при Филип II Испански).[10] В Мадрид изучава логика, философия, теология и математика, демонстрирайки преждевременната си интелигентност.[11][12]

Религиозен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Той изучава литература, наука и философия, чете духовни текстове и мисионерски доклади, моли се и узрява в решението си да стане йезуит. Въпреки съпротивата на баща си, който първоначално е против (той го изпраща по различни дворове, надявайки се, че блестящият живот ще го накара да се откаже от намерението си), на 17-годишна възраст (на 25 ноември 1585 г.) постъпва в послушниците на Обществото на Исус в Рим. Учи теология и философия. В Рим сред неговите учители и духовен ръководител е Свети Роберто Белармино. Докато е в столицата, научава новината за смъртта на баща си, която настъпила на 13 февруари 1586 г.[13]

Напуска Рим през септември 1589 г. по молба на майка си и на Елеонора Австрийска, херцогиня на Мантуа, и се завръща в родния си град, за да се опита да посредничи по въпроса, свързан с наследяването на Маркграфство Солферино, след смъртта на чичо си Орацио Гонзага, между брат си Родолфо, чичо си Алфонсо, маркиз на Кастел Гофредо, и херцога на Мантуа Винченцо I Гонзага, които спорят за разделянето на територията.[14] Неговата намеса приключва през февруари 1590 г., когато се завръща в Милано, за да продължи обучението си, докато чака да се върне в Рим през май същата година.[12]

През 1590/1591 г. серия от инфекциозни заболявания убиват хиляди хора в Рим, включително папите Сикст V и Урбан VII. Алоизио, заедно със Свети Камило де Лелис и някои братя йезуити, работят усилено, за да помогнат на най-нуждаещите се. Тъй като е болен известно време, той трябва да се посвети само на случаи без доказателства за зараза, но един ден, след като намира болен от чума мъж на улицата, го взема на раменете си и го завежда в болницата „Консолационе“.[15] Няколко дни по-късно той почива само на 23 години. Тялото му е погребано в църквата „Сант'Иняцио“ в Рим,[16] в разкошния бароков олтар от Андреа Поцо и Пиер Легро,[17] докато черепът му е запазен в базиликата, кръстена на него, в Кастильоне деле Стивиере.[16] Челюстта му се съхранява в църквата-майка в Розолини, провинция Сиракуза.[18]

Култ

[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на Свети Алоизий се чества на 21 юни, датата на смъртта му.[19]

Той е беатифициран 14 години по-късно от папа Павел V на 19 октомври 1605 г.[12] На 31 декември 1726 г. той е канонизиран заедно с друг йезуит, Свети Станислав Костка, от папа Бенедикт XIII.[20] Самият папа го обявява за защитник на студентите през 1729 г. През 1926 г. е обявен за покровител на католическата младеж от папа Пий XI. През 1991 г. папа Йоан Павел II го обявява за покровител на болните от СПИН. През 1605 г. Алоизий Гонзага е причислен към блажените, а през 1726 – към светците.

Иконография

[редактиране | редактиране на кода]

В изкуството Свети Алоизий е изобразяван като млад мъж, облечен в черно расо и стихар, или като паж. Неговите атрибути са лилията, която се отнася до неговата непорочност, кръстът, който се отнася до благочестието и жертвоготовността му, черепът, който се отнася до преждевременната му смърт, и броеницата, която се отнася до предаността му към Пресвета Дева Мария.[21]

Решаващ принос в предоставянето на иконографски схеми за почитането на този светец може да се отдаде на брешанския художник Пиетро Скалвини, който през живота си получава множество поръчки за възпроизвеждане на аспекти от живота и изображенията на светеца.[22]

Конгрегация на Свети Алоизий

[редактиране | редактиране на кода]

Като покровител на ученолюбивата младеж Свети Алойзий Гонзага е патрон на множество религиозни конгрегации, посветени специално на обучението и християнското образование на младежите: Братята на Свети Алойзий Гонзага, основани в Нидерландия през 1840 г., Сестрите Облатки на Свети Алойзий Гонзага, основани в епархията на Алба през 1815 г., Маестре Луиджине от Парма, частично слята с Доминиканските сестри на Блажена Имелда през 2002 г. В Парма, сестрите Маестре Луиджине продължават образователната традиция на основателката Роза Орци и основателя отец Джузепе Еудженио Порта. Те са малка религиозна общност с епархийско право, която действа в образователната област, особено с университетския пенсион „Сан Луиджи“.

Наследство

[редактиране | редактиране на кода]
  • Алоизианум в Галарате и Падуа – йезуитският университетски институт за философски изследвания, бивш Папски философски факултет, посветен на него, тъй като Алоизий е „Луиджи“ на латински;
  • Университет „Гонзага“ в Спокейн, САЩ, кръстен в негова чест;
  • Във Вашингтон, окръг Колумбия, гимназия „Гонзага Колидж“ към Вашингтонската семинария, както първоначално е наричана, започва обучение за миряни през 1821 г. и е преименувана на „Гонзага Колидж“. Гимназия е католическо подготвително училище за момчета на възраст 9-12 години;
  • В Дъблин, Ирландия, колеж „Гонзага“ – йезуитско средно училище за момчета;
  • В Джабалпур, Индия, средно училище „Свети Алойзий“;
  • В Болоня, колеж „Сан Луиджи“, комплексен институт;
  • В Палермо, Институт „Гонзага“ – частно училище, основано от Обществото на Исус през 1919 г. и принадлежащо към мрежата от йезуитски колежи в Евро-средиземноморската провинция;
  • В Орбасано, Италия – болница „Сан Луиджи Гонзага“, многопрофилна болница с национално значение, в която се помещават два курса за получаване на специалност, изследователски лаборатории и регионален антидопингов център;
  • В Кастильоне деле Стивиере, Италия, не след дълго след смъртта на Луиджи, на празника му през 1608 г., трите дъщери на брат му Родолфо – Чинция, Олимпия и Гродония, основават общност от жени, посветени на образованието, под официалното име „ Благородните девици на Исус“ . Общността изчезна през 2022 г. със смъртта на последната все още жива посветена жена.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Католическа Енциклопедия, т. 1, изд. Францисканцев, М., 2002, стр. 176, ISBN 5-89208-037-4
  • Giovanni Arledler, San Luigi Gonzaga. Un regno per il regno, Elledici, 2012
  • Città di Castiglione delle Stiviere (a cura di), Castiglione attraverso i secoli, Verona, 2004
  • Manlio Paganella, San Luigi Gonzaga, Ares, 2003
  • Pier Virgilio Begni Redona, Pitture e sculture in San Faustino, in AA.VV., La chiesa e il monastero benedettino di San Faustino Maggiore in Brescia, Editrice La Scuola, Brescia, 1999
  • Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990
  • Antonio Furioli, Un giovane anticonformista: San Luigi Gonzaga, in Rivista di Vita Spirituale, 62 (luglio-ottobre 2008), nn. 4-5, с. 465–484
  • Antonio Furioli, Risonanze aloisiane nella storia della spiritualità, in Rivista di Vita Spirituale, 63 (marzo-aprile 2009), n. 2, с. 175–195
  • Renata Salvarani, I Gonzaga e i papi. Roma e le corti padane fra Umanesimo e Rinascimento (1418-1620), Roma, 2014
  • Virgilio Cepari, Vita di san Luigi Gonzaga, Einsielden, 1891

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 221
  2. ↑ Ruggero Regonini, La successione contesa 1511-1513 per Ostiano e Castel Goffredo. Ostiano, 2011.
  3. ↑ Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 222
  4. ↑ Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 231
  5. ↑ Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 237
  6. ↑ Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 239
  7. ↑ .Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 241
  8. ↑ Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 264
  9. ↑ Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 246
  10. ↑ Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 254
  11. ↑ Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 259
  12. ↑ а б в Silvano Giordano. LUIGI Gonzaga, santo
  13. ↑ .Massimo Marocchi, I Gonzaga di Castiglione delle Stiviere. Vicende pubbliche e private del casato di San Luigi, Verona, 1990, с. 265
  14. ↑ Massimo Marocchi, Principi, santi, assassini, Mantova, 2015
  15. ↑ Virgilio Cepari, Vita di San Luigi Gonzaga della Compagnia di Gesù, appresso Gio. Antonio Pezzana, 1789
  16. ↑ а б San Luigi Gonzaga
  17. ↑ foto Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.
  18. ↑ San Luigi Gonzaga e la reliquia di Bioggio
  19. ↑ Santi e beati. San Luigi Gonzaga.
  20. ↑ Storia della spiritualità cristiana: 700 autori spirituali
  21. ↑ (англ.)Martin, James, S.J. (20 June 2011). The Life of Times of St. Aloysius Gonzaga.
  22. ↑ Begni Redona, с. 226

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Luigi Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алоизий_Гонзага&oldid=12625501“.