Франческо Гонзага (1444 – 1483)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Франческо Гонзага.
| Франческо Гонзага Francesco Gonzaga | |
| кардинал | |
 Портрет на Франческо Гонзага от Андреа Мантеня, ок. 1461 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 21 октомври 1483 г.
|
| Погребан | църква „Сан Франческо“ (Мантуа) |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Гонзага |
| Баща | Лудовико III Гонзага |
| Майка | Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481) |
| Братя/сестри | Федерико I Гонзага Паола Бианка Гонзага Джанфранческо Гонзага Сузана Гонзага Доротея Гонзага Чечилия Гонзага Родолфо Гонзага Барбара Гонзага Лудовико Гонзага Паола Гонзага Природени: Катерина Гонзага Габриела Гонзага |
| Съпруга | няма |
| Партньор | Барбара |
| Деца | Франческо Гонзага |
| Франческо Гонзага в Общомедия | |
Франческо Гонзага (на италиански: Francesco Gonzaga; * ок. 1444, Мантуа, Маркграфство Мантуа; † 21 октомври 1483, Болоня) от родa Гонзага, е от 1464 г. кардинал на Католическата църква и от 1466 г. епископ по времето на папите Пий II, Павел II и Сикст IV.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е вторият син на Лудовико III Гонзага (1412 – 1478), маркграф на Мантуа, и на съпругата му Барбара фон Бранденбург (1423 – 1481), племенница на император Сигизмунд Люксембургски. По бащина линия е внук на Джанфранческо I Гонзага, 5-ти капитан на народа на Мантуа, господар на Мантуа и първи маркграф на Мантуа, и на Паола Малатеста, а по майчина – на маркграф Йохан фон Бранденбур-Кулмбахг и на принцеса Барбара фон Саксония-Витенберг. Има четири братя и шест сестри:
- Федерико I (* 1441; † 1484), 3-ти маркграф на Мантуа, съпруг на Маргарита Баварска;
- Паола Бианкa (* 1445, † 1447)
- Джанфранческo (* 1446; † 1496), граф на Сабионета и на Родиго, съпруг на Антония дел Балцо;
- Сузанa (* 1447, † 1481), монахиня кларисинка в манастира „Санта Паола“ в Мантуа
- Доротея (* 1449; † 1468), годеница на Галеацо Мария Сфорца, херцог на Милано
- Чечилия (* 1451, † 1474), монахиня в манастира „Санта Киара“ в Мантуа
- Родолфо (* 1452; † 1495), господар на Кастильоне и на Солферино, съпруг на Антония Малатеста и на Катерина Пико дела Мирандола;
- Барбара (* 1455; † 1503), херцогиня на Вюртемберг като съпруга на Еберхард I ;
- Лудовико (* 1460; † 1511), епископ на Мантуа, маркграф на Кастел Гофредо, Кастильоне и Солферино;
- Паола Гонзага (* октомври 1463, Мантуа; † 1497, Гориция), графиня на Гориция като съпруга на Леонард фон Гьорц.
Има и две полусестри от извънбрачна връзка на баща си.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Получава първоначалното си образование в „Ка' Джокоза“ в Мантуа при Якопо да Сан Касиано, Онибене да Лониго и Бартоломео Платина.
След като завършва обучението си в Падуа, постъпва в университета в Пиза. След като се дипломира, през февруари 1454 г. е назначен от папа Николай V за апостолически протонотарий, а по-късно и за прокуратор на Църквата за Мантуа.
Въпреки че е избрал църковна кариера, води предимно светски живот. През 1477 г., когато е кардинал от 11 години, има син от Барбара на име Франческо, по прякор „ il Cardinalino“ (Кардиналчето).[2]
По молба на братовчед си Албрехрт III, курфюрст на Бранденбург, Франческо е издигнат на 18 декември 1461, г.[3] на 17-годишна възраст, в ранг на кардинал от папа Пий II, след като папата прекарва 8 месеца в Мантуа за събора в този град. Срещата между баща му Лудовико III, маркиз на Мантуа, и Франческо, новият кардинал, дошъл в родния си град за посвещението си за кардинал, е изографисана в Камера дели Спози („Стаята на младоженците“) от Андреа Мантеня. Франческо е първият от десетте членове на династията Гонзага, на когото е дадена червената кардиналска шапка, и е назначен в „Санта Мария Нуова“ – църква близо до Виа Сакра в Рим.
Назначен за 39-и принц-епископ на Бресаноне на 12 август 1464 г., той участва в конклава, който същата година избира папа Павел II. Той приветства папата на разкошен банкет на 16 септември в чест на избирането му.[4]
На 18 юли 1466 г. епископът на Мантуа Галеацо Кавриани умира и Франческо е назначен за негов наследник на 20 август. Титлата на Франческо е „апостолически администратор“ на епархията на Мантуа. Той я запазва до смъртта си, но никога не е повишен в ранг на епископ. Той е наследен от петима последователни членове на семейството му. Първите двама са апостолически администратори, но третият, кардинал Ерколе Гонзага, негов правнук, е първият, който става епископ.[5]
Франческо участва в тайните консистории на 7 януари 1467 г. и 30 юни 1470 г. По време на консисторията, отслужена в базиликата „ Сан Марко“ на 18 февруари 1471 г., папа Павел II го назначава за папски легат a latere (на лат. „от страна на [папата]“) в Болоня и едновременно с това е назначен за апостолически комисар за отеческите държави, с правомощията да убеждава техните епархии в полза на кръстоносен поход срещу турците, който обаче не е осъществен по онова време. По време на престоя си в Рим, където по онова време се е установил, Франческо, заедно с кардинал Марко Барбо, посреща новия херцог на Ферара Борсо д’Есте. Той напуска Рим за Болоня на 5 юли 1471 г. и пристига в Емилия на 21 юли. След това се завръща в Рим на 4 август същата година, за да участва в конклава от 1471 г., който избира Франческо дела Ровере за папа Сикст IV. За легацията си в Болоня Франческо е потвърден от новия папа и получава in commendam и абатството „Сан Грегорио“ в Мантуа, но се отказва от него на 18 март 1472 г. в полза на това на Сан Томазо Маджоре във Верона. На 2 май 1472 г., по време на престоя си в Болоня, той приема в двореца си кардинал Висарион Никейски, който пътува към Франция, за да преговаря за мир между краля на Франция Луи XI и херцога на Бургундия Шарл Дръзки.
През пролетта на 1472 г. Франческо е назначен за апостолически администратор на митрополитската епархия на Лунд в Швеция, когато Туве Нилсен Юул, архиепископ на Лунд, умира на 7 април. За известно време изглежда, че Франческо е на път да бъде повишен в чин „архиепископ“, но Йенс Броструп, който вече е избран от катедралния капитул на Лунд, успява да го откупи. Въпреки това Франческо запазва поста си до 1474 г. Но той отделя време, за да организира банкет в Болоня за френските посланици, изпратени от крал Луи XI при папа Сикст IV. През 1472 г. той получава commendam на манастира „Сант'Андреа“ в Мантуа, преди да се завърне в Рим на 24 ноември 1473 г. През април 1474 г. му е поверена отговорността да посрещне в Рим, с подобаващи почести, краля на Дания и Норвегия Кристиан I в папския двор. Като награда за отличните му заслуги кардиналът на Мантуа получава през 1475 г. от папата commendam за дяконство в „Сант'Агата дей Готи“, църква на Виа Мацарино в Рим.
Франческо бяга от Рим на 10 юни 1476 г. поради избухването на чумата в папския двор. Месец по-късно, на 18 юли, епископът на Болоня Филипо Каландрини умира. На 26 юли той е заменен от кардинала на Мантуа като апостолически администратор[6], но през март 1477 г. той все още е в Рим. Той отива в Болоня за действителното владение едва на 18 юли 1478 г., две години по-късно. На 20 март 1479 г. в Болоня избухват антипапски бунтове, но Франческо успява да възстанови реда. Той обаче никога не е назначен за епископ на Болоня; тази титла след смъртта му отива при кардинал Джулиано дела Ровере, бъдещ папа Юлий II.[6]
Франческо вече е подал оставка от поста си на абат на манастира „Сан Диониджи“ (Свети Дионисий) в Милано на 18 януари 1478 г., седем месеца преди да замине за Болоня, а също така е подал оставка и от commendam на манастира „Санта Мария ала Джиронда“ в Кремона на 18 юни 1479 г. Той е даден на брат му Лудовико. На 28 декември 1480 г. кардиналът се завръща в Рим от мисията си и е преназначен за папски легат a latere в Болоня на 15 декември 1482 г. Но преди да успее да се върне в Болоня, той решава да отиде във Ферара, за да насърчи жителите ѝ да се борят срещу Венецианската република, спечелвайки си репутацията на велик оратор. Въпреки че е принц на Църквата, той е много щедър към бедните и дълбоко посветен на Пресвета Дева Мария.
От 1479 до 1480 г. е домакин на Анджело Полициано в двора си в Мантуа, където поетът учен пише „Фабулата на Орфей“ (на итал. Fabula di Orfeo). Подобно на други членове на семейството[7] Франческо колекционира антики, включително части от съкровищата, принадлежащи на папа Павел II, самият той колекционер на скъпоценни камъни.[8]
Освен че рисува Франческо в Camera deli Sposi, Андреа Мантеня рисува и „Портрет на Франческо Гонзага“ – един от първите портрети, които той някога е правил в двора на Мантуа, след като се е премества там през 1460 г. Тази картина сега се намира в Национален музей „Каподимонте“ в Неапол, Италия.
Той умира от интоксикация на 21 октомври 1483 г. в Палацо дела Синьория в Болоня на 39 г. В оригиналния документ, удостоверяващ смъртта му, е посочено, че причината за смъртта е от разстройство, защото, пиейки водата от Порета, той не е спазвал необходимите мерки. Серните води на Порета Терме имат важен лечебен ефект при кожни проблеми, от които вероятно е страдал кардиналът, но е трябво да се приемат с повишено внимание заради минералите, съдържащи се в тях. Тялото му е пренесено в Мантуа и е погребано в семейния мавзолей в църквата „Сан Франческо“. Надгробната реч е произнесена от Джовани Лучидо Катанео, архидякон и посланик на Мантуа.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Isabella Lazzarini: Gonzaga, Francesco. Mario Caravale: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 57 (Giulini–Gonzaga), Istituto della Enciclopedia Italiana, Roma 2001, с. 691 – 698
- Antenhofer, Christina (2001). "From Local Signori to European High Nobility: The Gonzaga Family Networks in the Fifteenth Century". In Johnson, Christopher H.; Sabean, David Warren; Teuscher, Simon; Trivellato, Francesca (eds.). Transregional and Transnational Families in Europe and Beyond: Experiences. Berghahn books
- Gabriella Mantovani, Il castello di Castel d'Ario ( Mantua : Sometti, 2012)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ gnzgfr // Посетен на 17 октомври 2020 г.
- ↑ Mantovani, Il castello di Castel d'Ario.
- ↑ Шаблон:In lang "Francesco Cardinal Gonzaga †", Catholic Hierarchy, посетен на 21 януари 2014.
- ↑ Шаблон:In lang "Diocese of Bolzano-Bressanone { Bozen-Brixen }", Catholic Hierarchy, посетен на 21 януари 2014.
- ↑ Шаблон:In lang "Diocese of Mantova", Catholic Hierarchy, посетен на 21 януари 2014.
- ↑ а б Шаблон:In lang "Diocese of Bologna", Catholic Hierarchy, посетен на 21 януари 2014. Болонският диоцез става архидиоцез едва през 1582 г.
- ↑ Francesco Rapaccioni, "Il Cammeo Gonzaga. Arti preziose alla corte di Mantova [ The Gonzaga Room. Precious Arts at the Court of Mantua ]", дата 31 October 2008, Teatro.org : Le Rubriche : Mostre Arte [ Theater.org : Categories : Art Exhibitions ], посетен на 21 януари 2014.
- ↑ Шаблон:In lang "Il Cammeo Gonzaga. Arti preziose alla corte di Mantova", press release архивиран онлайн, посетен на 21 януари 2014.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Gonzaga, Francesco Архив на оригинала от 2015-06-30 в Wayback Machine., Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church, online, fiu.edu, Florida International University
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francesco Gonzaga (1444–1483) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
