Пиетро Кавалини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пиетро Кавалини
италиански художник
Vite de più eccellenti pittori scultori ed architetti (1767) (14597651248).jpg
Роден
около 1240 г.
Починал
около 1330 г. (90 г.)
?, ?
Кариера в изкуството
Стил проторенесанс
Направление мозайки и фрески
Период 13 век
Жанр религиозна живопис
Повлиял Джото
Пиетро Кавалини в Общомедия

Пиетро Кавалини (на италиански: Pietro Cavallini) е италиански живописец от епохата на Проторенесанс, автор на мозайки и фрески.

Живее и работи в Рим. Полага основите на ново направление в живописта.

Автор е на мозайки в (църквата „Санта Мария ин Трастевере“, 1291 г.) и фрески в (църквата „Санта Чечилия ин Трастевере“, ок. 1293 г.).

Мозайка на Кавалини в църквата „Санта Мария ин Трастевере

Санта Мария ин Трастевере[редактиране | редактиране на кода]

Декоративният цикъл на мозайките в „Санта Мария ин Трастевере“ традиционно се датират сколо 1291 г. (въз основа на дата MCCLCI, прочетена в миналото, но сега е загубена), въпреки че някои историци са склонни да я преместят във времето, до около 1296 г. Със сигурност донаторът е Бертолдо Стефанески (погребан тук), син на сенатора Пиетро Стефанески и Перна Орсини и брат на бъдещия кардинал Якопо Стефанески: последният е отговорен за поетичните стихове, които съпътстват епизодите от живота на Дева Мария:

  • Рождество Богородично
  • Благовещение
  • Рождество Христово
  • Мадона и младенеца и светци Павел, Петър и дарителя Бертолдо Стефанески (централен панел)
  • Поклонение на влъхвите
  • Представяне в храма
  • Успение Богородично

Творческото наследство на Кавалини не е многочислено, но то заема важно място в историята на италианското изкуство. Художникът отново се обръща към античното изкуство, забравено от неговите предшественици; за неговите творби е характерен стремеж към отразяване на реалния живот, който става определящ за цялото последващо развитие на изкуството.[1] В неговите монументални произведения се запомнят величествеността на фигурите в съчетание с естествеността на пропорциите; опитите на художника да построи триизмерно пространство създава усещане за дълбочина.[2]

Стреми се да преодолее плоската форма и композицията, присъща на италианската живопис от 13 век, придавайки на изображенията обемна пластичност. Изкуството на Кавалини оказва влияние на Джото, и др. млади италиански художници.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. М. А. Гуковский. Итальянское Возрождение. – Л.: Издательство Ленинградского университета, 1990. – С. 134
  2. Мосин И.И. Все о живописи. Самые знаменитые художники. – Вильнюс: UAB „Bestiary“, 2013. – С. 4. – 112 с. – ISBN 978-609-456-066-8
  3. Прокопп, Мария – „Итальянская живопись XIV века“, Издательство Corvina, 1988 г.