Бенефиций
Бенефиций (на латински: beneficium – благодеяние) е условно – временно или пожизнено – поземлено владение през Ранното средновековие в Западна Европа. Отпуска се на васал от краля, сеньора или майордома в замяна на военна или административна служба в негова полза.[1] Води началото си от Франкската държава. Този вид владения се появяват след поземлената реформа предприета от Карл Мартел и способства за появата на нова обществена прослойка от професионални войни – рицари. През IX–XI век се превръща в наследствена феодална собственост – феод или лен.
С течение на времето понятието започнало метонимично да означава заемания пост и свързаните с него приходи.[2]
В църковната терминология и в каноничното право бенефицият обозначавал приходите, свързани с конкретно пасторство или капелания.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Encyklopedia Historia. Kraków, GREG, 2007. ISBN 978-83-7327-782-3. str. 32. (на полски)
- ↑ Krick, Ludwig Heinrich. Das katholische Pfründewesen im Königreiche Bayern. Passau, Bucher, 1879. S. 273. (на немски)
- ↑ Korolko, Mirosław. Leksykon kultury religijnej w Polsce. Warszawa, 1999. str. 59. (на полски)