Анна Мария Луиза Медичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна Мария Луиза Медичи
Anna Maria Luisa de' Medici
Курфюрстиня Анна Мария Луиза
Курфюрстиня Анна Мария Луиза

Родена
Починала
Флоренция, Тоскана
Погребана Базилика Сан Лоренцо, Флоренция, Италия

Религия католицизъм
Образование няма
Семейство
Род Медичи
Баща Козимо III Медичи
Братя/сестри Фердинандо Медичи
Джан Гастоне Медичи
Съпруг Йохан Вилхелм (29 април 1691 – 8 юни 1716)
Деца няма
Анна Мария Луиза Медичи в Общомедия

Анна Мария Луиза Медичи (на италиански: Anna Maria Luisa de’ Medici; * 11 август 1667 във Флоренция; † 18 февруари 1743 във Флоренция) е последната представителка на фамилията Медичи, принцеса от Великото херцогство Тоскана и чрез женитба курфюрстиня на Пфалц (1691 – 1716).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тя е дъщеря на Козимо III Медичи (1642 – 1723), велик херцог на Тоскана и Маргарита Луиза Орлеанска (1645 – 1721), дъщеря на херцог Гастон Орлеански, третият син на Анри IV и на Мария Медичи. Сестра е на последния велик херцог на Тоскана Джан Гастоне Медичи (1671 – 1737). Родителите ѝ се развеждат през 1675 г. Майка ѝ отива обратно в Париж и осемгодишната Анна Мария Луиза е възпитавана от баба си Витория дела Ровере. Козимо Медичи не успява да постави дъщеря си Анна като своя наследничка. След смъртта му той е наследен от син му Джан Гастоне.

Анна Мария Луиза Медичи се омъжва чрез представител на 5 юни 1691 г. в катедралата на Флоренция, за Йохан Вилхелм от Пфалц (1658 – 1716), пфалцграф-курфюрст на Пфалц, пфалцграф и херцог на Пфалц-Нойбург от династията Вителсбахи. Годеникът е представен от нейния брат Фердинандо Медичи. [1]. Тя е втората му съпруга.[2][3][4] Tой я посреща в Улм на Дунав на 5 юни 1691 г. Бракът е политически, бездетен, но щастлив.

Двамата обичат музиката, рисуването и лова. Техният резиденция град Дюселдорф става известно време европейски метропол на изкуството. През 1696 г. е открита барок опера. Георг Фридрих Хендел гостува често в техния двор. По тяхно време се строи ловния дворец Бенсберг и се реновира и завършва строителството на двореца в Дюселдорф. След смъртта на курфюрста тя тръгва на 10 септември 1717 г. от Дюселдорф и се връща обратно във Флоренция, където е посрещната тържествено със заплове и камбани. Тя поема първо ролята на първата дама на държавата при нейния неженен и бездетен брат Джан Гастоне Медичи, за да стане след това велика херцогиня.

Тя завещава личната собственост на Медичите на град Флоренция. Нейният гроб се намира в криптата на базиликата в базиликата Сан Лоренцо във Флоренция.[5] 16 години след смъртта ѝ, галерия Уфици отваря врати за посетители.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wieland Grommes: Die Rache des Medici. Roman. Diederichs, München 1996, ISBN 3-424-01249-1.
  2. Klaus Müller: Eine fürstliche Heirat im Zeitalter Ludwig XIV. Johann Wilhelm von Pfalz-Neuburg und Anna Maria Luisa von Medici. Stadtmuseum Düsseldorf: Anna Maria Luisa Medici. Kurfürstin von der Pfalz. Ausstellungskatalog, Verlag R. Meyer, Düsseldorf 1988, S. 35 ff.
  3. Bernd Dreher: Die Florentiner Heirat. Stadtmuseum Düsseldorf: Anna Maria Luisa Medici. Kurfürstin von der Pfalz. Ausstellungskatalog, Verlag R. Meyer, Düsseldorf 1988, S. 158
  4. Genealogy Wittelsbach 4, genealogy.euweb.cz
  5. Анна Мария Луиза Медичи, Welt.de

Литература[редактиране | редактиране на кода]