Мария Кристина Медичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Кристина де Медичи
принцеса от Велико херцогство Тоскана
Maria Cristina de' Medici (1609-1632).png
Лични данни
Родена24 август 1609
Флоренция, Велико херцогство Тоскана
Починала9 август 1632
Поджо Империале, Велико херцогство Тоскана
Погребана вПараклис на принцовете, Параклиси на Медичи, Сан Лоренцо (базилика), Флоренция
Семейство
Бракняма
Потомциняма
ДинастияМедичи
БащаКозимо II де Медичи
МайкаМария-Магдалена Австрийска
ГербCoat of arms of the House Of Medici.svg
Мария Кристина де Медичи в Общомедия

Мария Кристина де Медичи (на италиански: Maria Christina de’ Medici, Maria Cristiana; * 24 август 1609, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 9 август 1632, пак там[1][2]) от фамилията Медичи е принцеса от Велико херцогство Тоскана.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тя е най-голямата дъщеря на Великия херцог на Тоскана Козимо II де Медичи (* 12 май 1590, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 28 февруари 1621, пак там) и ерцхерцогиня Мария Магдалена Австрийска (* 7 октомври 1589, Грац; † 1 ноември 1631, Пасау), дъщеря на Карл II ерцхерцог на Австрия.

Тя има пет братя и две сестри:

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мария Кристина получава същите имена като баба си по бащина линия. Принцесата е кръстена година след раждането си – на 21 ноември 1610 г.[3] Тя е родена инвалид. Историкът Естела Галасо-Калдерара в книгата си „Великата херцогиня Мария Магдалена Австрийска“ описва състоянието ѝ по следния начин: „Вината на нейния пол[4] бе утежнена от сериозни физически и психически аномалии“.[5] Семейството крие физическото и психическото ѝ състояние. През 1619 г. 10-годишната Мария Кристина е настанена в манастира на Непорочното зачатие във Флоренция, поверена на грижите на монахини от Конгрегацията на сестрите на Свети Стефан. Тук тя живее с многобройни слуги и приятелки.[6]

След 10-месечни преговори на 14 октомври 1620 г. във Флоренция ръководителите на родовете на Медичите и Фарнезе сключват брачен договор, според който Мария Кристина или друга принцеса от дома на Медичите трябва да стане съпруга на Принц Одоардо, син и наследник на Ранучо I, херцог на Парма и Пиаченца от рода Фарнезе.[7] Когато принцът разбира за физическите недостатъци на булката, той отказва да я вземе за жена. Брачният договор предвижда младоженецът да замени една принцеса с друга[8] и вместо Мария Кристина по-малката ѝ сестра Маргарита се омъжва за Одоардо.[9]

Мария Христина все още живее в манастира, но не полага монашески обети.[6] Тя умира на 9 август 1632 г.[1][2] във Вила Медичи в Поджо Империале близо до Флоренция.[10] През 1857 г. гробът ѝ в Параклиса на Медичите в Базилика „Сан Лоренцо“ е открит и ексхумиран. При изследването на останките на Мария Кристина е установено, че от дрехите, в които е била погребана, „само дантела, напълно изгнила, и малко метал от цветята, от които е направена короната“, косата на главата е била „отделен от черепа и смесена с кост“.[11]

Запазени са няколко прижитни портрета на Мария Кристина. Портрет на дете от 1613 г., приписван на Валоре Казини, сега е в колекцията на Музея на историята на изкуството във Виена.[12] Майке Фогт-Люэрссен идентифицира с нея детски портрет от неизвестно лице и портрет, приписван на Кристофано Алори, в който тя е изобразена като Юдит с меч и главата на Олоферн в ръцете.[13]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Maria Maddalena d’Austria, granduchessa di Toscana (итал.). Dizionario Biografico degli Italiani — Volume 70. www.treccani.it (2008). Посетнео на 26 януари 2023 г.
  2. а б Carter T. Orpheus in the Marketplace. Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 2013. P. 22. (I Tatti studies in Italian Renaissance history).
  3. Petrioli Tofani An. Omaggio a Dürer: Mostra di stampe e disegni. Verona: Leo S. Olschki, 1971.
  4. Момичетата не наследяват трона на Великия херцог на Тоскана, така че семейството на Великия херцог чака раждането на момче.
  5. Cruz An. J., Galli Stampino M. Early Modern Habsburg Women: Transnational Contexts, Cultural Conflicts, Dynastic Continuities. New York: Routledge, 2016. P. 175–176. – 312 p. (Women and Gender in the Early Modern World).
  6. а б Lipp Ch. Contested Spaces of Nobility in Early Modern Europe. — New York: Routledge, 2016. — P. 137.
  7. Archivio Storico per le Provincie Parmensi. Parma: Deputazione di storia patria per le provincie parmensi, 1909. P. 147.
  8. Margarita di Cosimo II. // Scritture delle donne di casa Medici nei fondi dell’Archivio di Stato di Firenze. www.archiviodistatofirenze.it. Архивиран от оригинала на 5 февруари 2016. Посетен на 13.04.3017. (на италиански)
  9. Harness K. Echoes of Women’s Voices: Music, Art, and Female Patronage in Early Modern Florence. Chicago: University of Chicago Press, 2006. P. 175–176.
  10. Dumas Al. Storia del governo della Toscana: sotto La casa de’Medici. Milano: Borroni e Scotti, 1845. P. 162.
  11. Lippi D. Illacrimate sepolture: curiosità e ricerca scientifica nella storia delle riesumazioni dei Medici. — Firenze: Firenze University Press, 2006. — Vol. XLIV. P. 53. 161 p. (Studi e saggi).
  12. Valore Casini (1590—1660). Maria Cristina de’ Medici (1609—1632) im Alter von drei Jahren. // www.khm.at. Посетен на 13.04.2017. (на немски)
  13. Vogt-Lüerssen, Maike. The Medici — Maria Christina de’ Medici. // www.kleio.org. Посетен на 13.04.3017. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мария Кристина Медичи“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​