Клавдия Медичи
| Клавдия Медичи | |
|---|---|
| ерцхерцогиня на Австрия | |
 Клавдия де Медичи |
|
| Лични данни | |
| Управление | 19 април 1628 – 13 септември 1632 |
| Други титли | принцеса от род Медичи, графиня на Тирол, |
| Родена | |
| Починала |
25 декември 1648 г.
|
| Предшествана от | Ана Катерина Гонзага |
| Наследена от | Анна Медичи |
| Семейство | |
| Династия | Медичи |
| Баща | Фердинандо I Медичи |
| Майка | Кристина Лотарингска |
| Бракове |
Федерико Убалдо дела Ровере Леополд V |
| Потомци | Мария Елеонора, Фердинанд Карл, Изабела Клара, Сигизмунд Франц, Мария Леополдина |
| Герб |
 |
| Клавдия Медичи в Общомедия | |
Клавдия Медичи или Клаудия Медичи (на италиански: Claudia de' Medici, * 4 юни 1604 във Флоренция, † 25 декември 1648 в Инсбрук) е принцеса от род Медичи и чрез женитба ерцхерцогиня на Австрия и графиня на Тирол (1632 – 1646), регентка (1632 – 1646) за нейния син Фердинанд Карл.
Тя е дъщеря на велик херцог Фердинандо I Медичи (1549 – 1609) от Тоскана и на Кристина Лотарингска (1565 – 1636), дъщеря на Карл III от Лотарингия и Клод Валоа, дъщеря на френския крал Анри II и Катерина Медичи. Сестра е на Козимо II Медичи, велик херцог на Тоскана (1609 – 1621).
Клавдия Медичи се омъжва през 1621 г. за бъдещия херцог на Урбино Федерико Убалдо дела Ровере (1605 – 1623) от фамилията Дела Ровере, на когото е обещана на 4 години. През 1623 г. той умира от епилепсия. 19-годишната вдовица се връща обратно във Флоренция, където е поставена в манастир.
Клавдия Медичи се омъжва втори път на 19 април 1626 г. за Леополд V (1586 – 1632) от фамилията Хабсбург, ерцхерцог на Предна Австрия, регент на Тирол, брат на император Фердинанд II и внук на император Фердинанд I. Те основават линията Млада Тиролска линия (странична линия на Хабсбургите). Тя ражда пет деца.
След шест години Леополд умира. От 1632 до 1646 г. Клавдия поема управлението вместо непълнолетния си син (роден 1628) заедно с петчленна колегия от съветници.[1].[2]
През декември 1648 г. ерцхерцогиня Клавдия умира.
Съдържание
Деца[редактиране | редактиране на кода]
от първия брак с Федерико Убалдо дела Ровере:
- Витория дела Ровере (1622 – 1694), омъжена 1634 за Фердинандо II Медичи, велик херцог на Тоскана
с Леополд:
- Мария Елеонора (1627 – 1629)
- Фердинанд Карл (1628 – 1662), ерцхерцог на Австрия и херцог на Тирол, женен за Анна Медичи (1616 – 1676)
- Изабела Клара (1629 – 1685), омъжена за Карло III Гонзага, херцог на Мантуа (1629 – 1665)
- Сигизмунд Франц (1630 – 1665), ерцхерцог на Австрия и херцог на Тирол, женен за Хедвиг фон Пфалц-Зулцбах (1650 – 1681)
- Мария Леополдина (1632 – 1649), омъжена за император Фердинанд III (1608 – 1657)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Josef Egger: Geschichte Tirols von den ältesten Zeiten bis in die Neuzeit. Innsbruck 1876. S. 365 – 430.
- Hans Brugger: Die Regierungszeit der Erzherzogin Claudia von Tirol. Dissertation Graz (1952).
- Walther Ernst Heydendorff: Vorderösterreich im Dreißigjährigen Kriege. Der Verlust der Vorlande und die Versuche zu ihrer Rückgewinnung. Mitteilungen des Österreichischen Staatsarchivs 12/1959, S. 74 – 142, und 13/1960, S. 107 – 194.
- Fritz Steinegger: Claudia, Erzherzogin von Österreich. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 3, Duncker & Humblot, Berlin 1957, ISBN 3-428-00184-2, S. 266
- Sabine Weiss: Claudia de’ Medici. Eine italienische Prinzessin als Landesfürstin von Tirol (1604 – 1648). Tyrolia, Innsbruck-Wien 2004. ISBN 3-7022-2615-X
- Constantin von Wurzbach: Habsburg, Claudia von Florenz. Nr. 46. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 159.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- www.museumsbund.at
- Claudia de Medici, Stifterin der Jesuitenkirche Innsbruck
- Claudia de’ Medici, fembio.org
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Eberhard Fritz: Die „Pfandschaft Achalm“ im Besitz der Tiroler Linie des Hauses Habsburg. Expansionsbestrebungen in Vorderösterreich während des Dreißigjährigen Krieges. In: Reutlinger Geschichtsblätter 49/2010. S. 239 – 348.
- ↑ Franz Huter: Die Quellen des Meßgerichtsprivilegs der Erzherzogin Claudia für die Boznermärkte (1635). Bozner Jahrbuch für Geschichte, Kultur und Kunst 1927, S. 5 – 131.
