Еберхард III (Вюртемберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Еберхард III
Eberhard III. von Württemberg
8-ми херцог на Вюртемберг
900-203 Herzog Eberhard III.jpg
Еберхард III ок. 1670
Роден
Починал
2 юли 1674 г. (59 г.)
ПогребанЩутгарт, Федерална република Германия
Управление
Период1628 – 1674
Arms of Eberhard I, 1st Duke of Württemberg.svg
Семейство
РодДом Вюртемберг
БащаЙохан Фридрих (Вюртемберг)
МайкаБарбара София фон Бранденбург
Братя/сестриАнтония фон Вюртемберг
Фридрих (Вюртемберг-Нойенщат)
Улрих (Вюртемберг-Нойенбюрг)
СъпругаАнна Катарина Доротея фон Салм-Кирбург (26 февруари 1637 – 27 юни 1655)
Мария Доротея София фон Йотинген (20 юли 1656 – 2 юли 1674)
ДецаФридрих Карл фон Вюртемберг-Винентал
Вилхелм Лудвиг (Вюртемберг)
Кристина Шарлота фон Вюртемберг
София Луиза фон Вюртемберг
Кристина Фридерика фон Вюртемберг
София Шарлота фон Вюртемберг
Еберхардина Катарина фон Вюртемберг
Еберхард III в Общомедия

Еберхард III фон Вюртемберг (на немски: Eberhard III; * 16 декември 1614, Щутгарт; † 2 юли 1674, Щутгарт) е от 1628 до 1674 г. осмият херцог на Вюртемберг.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Син е на херцог Йохан Фридрих от Вюртемберг (1582 – 1628) и съпругата му Барбара София (1584 – 1636), дъщеря на курфюрст Йоахим Фридрих от Бранденбург.

През 1628 г. през Тридесетгодишната война той поема Херцогство Вюртемберг на 14 години под регентсвото на чичо си и майка си до 8 май 1633 г. Той влиза в съюза на шведския канцлер Аксел Уксеншерна. През 1634 г. бяга в изгнание в Страсбург. Там той се жени на 26 февруари 1637 г. за вилд- и рейнграфиня Анна Катарина Доротея (1614 – 1655), дъщеря на шведския генерал граф Йохан Казмир фон Залм-Кирбург (1577 – 1651). На 20 октомври 1638 г. Еберхард се връща във Вюртемберг.

Той сключва наследствен договор през 1649 г. с по-малкия си брат Фридрих и през 1651 г. с брат си Улрих.

След смъртта на първата му съпруга Анна Катарина Доротея на 7 юни 1655 г., Еберхард се жени в Ансбах на 20 юли 1656 г. за 16-годишната графиня Мария Доротея София фон Йотинген (1639 – 1698), дъщеря на граф Йоахим Ернст фон Йотинген-Йотинген (1612 – 1659).

Еберхард умира на 2 юли 1674 г. от мозъчен удар и е погребан на 21 юли в манастирската църква в Щутгарт.


Деца[редактиране | редактиране на кода]

С Анна Катарина фон Залм-Кирбург той има 14 деца:[1]

От Мария Доротея София фон Йотинген той има 11 деца:

  • Георг Фридрих (1657 – 1685, убит в Кошице)
  • (син) (*/† 1659)
  • Албрехт Кристиан (1660 – 1663)
  • Лудвиг (1661 – 1698)
  • Йоахим Ернст (1662 – 1663)
  • Филип Зигмунд (1663 – 1669)
  • Карл Фердинанд (1667 – 1668)
  • Йохан Фридрих (1669 – 1693, умира след дуел в Херенберг)
  • София Шарлота (1671 – 1717), омъжена за херцог Йохан Георг II фон Саксония-Айзенах
  • Еберхард (*/† 1672)
  • Емануел Еберхард (1674 – 1675)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Sönke Lorenz, Dieter Mertens, Volker Press: Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart 1997, ISBN 3-17-013605-4
  • Paul Friedrich von Stälin: Eberhard III., Herzog von Würtemberg. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 559 – 561.
  • Robert Uhland: Eberhard III. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 236 f. (Digitalisat).
  • Joachim Fischer: Herzog Eberhard III. (1628 – 1674). Robert Uhland: 900 Jahre Haus Württemberg. Stuttgart 1984. S. 195 – 209.
  • Albrecht Ernst: Württembergische Politik aus dem Straßburger Exil. Herzog Eberhard III. während seiner Flucht im Dreißigjährigen Krieg (1634 – 1638). Geschichtsverein Leinfelden-Echterdingen (Hrsg.): 20 Jahre Geschichtsverein Leinfelden-Echterdingen e.V. Leinfelden-Echterdingen 2005. S. 187 – 210.
  • Andreas Neuburger: Konfessionskonflikt und Kriegsbeendigung im Schwäbischen Reichskreis. Württemberg und die katholischen Reichsstände im Südwesten vom Prager Frieden bis zum Westfälischen Frieden (1635 – 1651) (Veröffentlichungen der Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg Reihe B: Forschungen, 181. Band). Stuttgart 2011. ISBN 978-3-17-021528-3.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]