Направо към съдържанието

Вюртемберги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Герб на Вюртембергите
Родословна таблица на Вюртембергите
Кралската корона на Вюртемберг

Вюртембергите (на немски: Haus Württemberg) са германска владетелска фамилия, графове (1143 – 1495), херцози (1495 – 1806) и крале (1806 – 1918) на Вюртемберг. Родът произлиза от кралската Салическа династия, според други източници от Люксембургите. От рода идва името на Вюртемберг.

Господари (до 1143) и графове на Вюртемберг (1143 – 1495)

[редактиране | редактиране на кода]
Замък Виртемберг ок. 1600
Герб на графовете на Вюртемберг

От 1080 г. фамилията живее в първия замък на хълма Виртемберг (Wirtemberg), днес в Щутгарт, и първоначално се наричат „Виртемберги“ („Wirtemberger“). От рода идва името на Вюртемберг. Чрез поредица от бракове Вюртембергите наследяват Бойтелсбахските владения. Основател на рода е Конрад I, син на господаря на Бойтелсбах, който е потомък на салическите херцози Конрад I и Конрад II от Каринтия. Той строи през 1080 г. замъка Виртемберг и се нарича сам на него Конрад фон Виртинисберк (Konrad von Wirtinisberc, C(u)onradus de Wirdeberch). Той е господар на Вюртемберг от 1083 до 1110 г. Лудвиг I е първият от рода граф на Вюртемберг от 1143 до 1158 г. Подкрепата, която Лудвиг I, син на Конрад II, оказва на своите сюзерени, му донася значителни привилегии и владенията му са издигнати в графство през 1143 г. Следващите графове на Вюртемберг са синовете на Лудвиг II (1158 – 1181): Хартман I (1181 – 1240) и Лудвиг III (1194 – 1241). Лудвиг III има трима синове: Еберхард (1202 – 1258), Хайнрих (†1259), епископ на Айщат и Хартман II фон Грьонинген (†1280). От съпругата си Агнес (†1239), дъщеря на Бертхолд IV, граф на Церинген, Еберхард има двама синове: Улрих I (р. 1226 – 1265), който го наследява като граф на Вюртемберг, и Хайнрих (†1259), епископ на Айщат. Граф Улрих I, наричан Основателя, се възползва от хаоса в Германия по време на Голямото междуцарствие, когато се разпада Швабското херцогство, за да разшири владенията си и да си извоюва повече независимост.[1]

През 1251 г. Улрих I се жени за Матилда (†1259), дъщеря на Херман IV, маркграф на Баден, от която има син Улрих II (1253 – 1279), умрял без наследници. След смъртта на първата си съпруга през 1260 г. Улрих I се жени за Агнешка (1243 – 1265), дъщеря на Болеслав II Плешиви, княз на Силезия, която ражда една дъщеря Агнеса (†1305) и син Еберхард I (1265 – 1325). Граф Еберхард I влиза в противоброство с австрийските Хабсбурги, които се опитват да наложат властта си над Швабия. Принуждава германския император Рудолф I да го признае за наместник на долношвабските земи, и пръв установява графската резиденция в Щутгарт, останал столица на владението до края на съществуването му. През 1308 г. Еберхард I е съперник на Хайнрих VII фон Люксембург в борбата за императорската корона на Германия. Има два брака: с Аделаида фон Верденберг и през 1294 г. с Ирмгард (†1297), дъщеря на маркграф Рудолф I фон Баден. От двете си съпруги е баща на четири дъщери: Ирмгард (†1329), омъжена (1318) за Рудолф I фон Хоенберг, Агнес (1293 – 1351) – за Хайнрих II фон Верденберг, Аделаида (1294 – 1342) – за Крафт II фон Хоенлое и още една Агнес (1295 – 1317) – за граф Лудвиг VI фон Йотинген и двама сина. По-големият му син Улрих (†1315) умира преди баща си. От съпругата си (от 1291) Ирмгард (†1315), дъщеря на граф Бурхард III фон Хоенберг, той има две деца: Агнес (1294 – 1373) се омъжва (1318) за Улрих IV фон Хелфенщайн, а след смъртта му сключва брак с Конрад II фон Шлюселберг и Улрих (†1348), който става свещеник.[1][2]

Властта над Вюртемберг наследява вторият вторият син на Еберхард I, Улрих III (1298 – 1344), а след като умира, графството е управлявано от неговите синове, родени от съпругата му София (†1344), дъщеря на граф Теобалд фон Пфирт: Улрих IV (†1366), починал без наследници, и Еберхард II (1315 – 1392). Желаейки да разшири владенията си в Швабия, Еберхард II се опитва да постави под своя опека свободните имперски градове в този регион. Те сключват помежду си съюз и водят война с амбициозния граф. От брака си (1340) с Елизабет (†1389), дъщеря на Хайнрих XII фон Хенеберг, Еберхард II има син Улрих (1342 – 1388), починал преди баща си, и дъщеря София (1343 – 1369), омъжена за лотарингския херцог Йохан (Жан) I. Принц Улрих взема за съпруга (1362) Елизабет (1329 – 1402), дъщеря на германския император Лудвиг IV фон Вителсбах, и е баща на следващия граф Еберхард III (1364 – 1417). Той се жени (1380) за Антония (1360 – 1405), дъщеря на миланския херцог Барнаба Висконти, а след смъртта ѝ сключва брак (1412) с Елизабет (1391 – 1429), дъщеря на нюрнбегския бургграф Йохан III фон Хоенцолерн.[1][2]

Еберхард III оставя престола на единствения си син Еберхард IV (1388 – 1419). Освен германските си владения новият граф управлява и територии във Франция – графство Монбелиар, донесено в зестра от съпругата му Анриет дьо Монфокон (1387 – 1444). Умирайки, той разделя земите си между своите синове Лудвиг I (1412 – 1450) и Улрих V (1413 – 1480). Лудвиг I взема за съпруга (1434) Матилда (1419 – 1482), дъщеря на пфалцкия курфюрст Лудвиг III фон Вителсбах. По-голямата му дъщеря Матилда (†1495) сключва брак (1454) с ландграф Лудвиг II фон Хесен; по-малката Елизабет (1447 – 1505), се омъжва (1470) за граф Йохан II фон Насау-Саарбрюкен, а след като овдовява (1472), става съпруга (1474) на Хайнрих IX фон Щолберг. Лудвиг I има двама синове: Лудвиг II (1439 – 1457) и Еберхард V (1445 – 1496). Последният поема властта над графство Вюртемберг след смъртта на по-големия си брат. Енергичен владетел, той провежда значителни реформи в своята държава, организира местен Ландтаг, утвърждава териториалната неделимост на Вюртемберг (1482) и основава авторитетния университет в Тюбинен. На имперското събрание във Вормс през 1495 г. граф Еберхард V е издигнат от римско-немския крал и по-късен император Максимилиан I за херцог на Вюртемберг и херцог на Тек като Еберхард I. От съпругата си Барбара (1455 – 1503), дъщеря на мантуанския маркиз Лудовико III Гонзага, херцогът има само един син, Лудвиг (1476 – 1487), който умира преждевременно.[1][2]

Господари (до 1143) и графове на Вюртемберг (1143 – 1495)

[редактиране | редактиране на кода]

Разделяне na Вюртемберг чрез договора от Нюртинген от 25 януари 1442 г.

Щутгартска линия

Урахска линия

Обединение на Вюртемберг чрез договора от Мюнзинген от 14 декември 1482 г.

Обединен Вюртемберг

Херцози (1495 – 1803) и курфюрсти (1803 – 1806) на Вюртемберг

[редактиране | редактиране на кода]
Герб на Еберхард I от 1495 г. херцог на Вюртемберг

След смъртта на Еберхард I властта над херцоството преминава към клона, основан от чичо му Улрих V. От трите си брака – 1441 г. с Маргарита (1416 – 1444), дъщеря на принц Адолф II фон Клеве, 1445 г. с Елизабет (1419 – 1451), дъщеря на баварския херцог Хайнрих XVI и 1453 г. с Маргарита (1420 – 1479), дъщеря на граф Амадей VIII Савойски, Улрих V има многобройно потомство. От дъщерите му Хелена (†1506) е омъжена (1476) за принц Крафт VI фон Хоенлое, Маргарита (1469, †1471) – за Филип I фон Епщайн-Кьонигщайн, Елизабет (1496, 1454 – 1501) – за граф Фридрих II фон Хенеберг-Ашах. По-големият му син Еберхард II (1447 – 1504) наследява през 1496 г. братовчед си Еберхард I, но поразен от умствено заболяване е свален от престола от Ландтага на Вюртемберг през 1498 г. Той няма деца от съпругата си Елизабет (1451 – 1524), дъщеря на бранденбургския курфюрст Албрехт Ахилес.[1][3]

Ландтагът определя за херцог Улрих I (VI) (1487 – 1550), син на Хайнрих (1448 – 1519), по малък брат на Еберхард II. Хайнрих е баща на Мария (1496 – 1541), омъжена (1515) за Хайнрих II фон Брауншвайг. Продължителното управление на херцог Улрих I (VI) е помрачено от смутове и вълнения в земите му. Неговата жестока данъчна политика довежда до селско въстание, принудило го да даде много права на недоволните (1514). През 1519 г. е прогонен от Вюртемберг и херцогството е предадено в ръцете на германския император Карл V, който определя брат си Фердинанд за негов владетел. Улрих I се укрива във френското си владение Монбелиар и се отдава на разбойничество. Приел протестантството, през 1534 г. той си връща властта над Вюртемберг и се заема с въвеждането на Реформацията. Участва също във войните на германските протестантски князе срещу император Карл V. Женен е (1511) за Сабина (1492 – 1564), дъщеря на баварския херцог Албрехт IV фон Вителсбах. Неговият син и наследник Кристоф (1515 – 1568) продължава религиозната политика на баща си. От брака си (1544) с Анна-Мария (1526 – 1589), дъщеря на маркграф Георг фон Байройт, той има един син Лудвиг III (1554 – 1618) и осем дъщери: Хедвига (1547 – 1590) става съпруга (1563) на ландграф Лудвиг IV фон Хесен; Елизабет (1548 – 1592) сключва брак последователно (1568 и 1586) с граф Георг-Ернст фон Хенеберг и с Георг-Густав фон Пфалц-Велденц; Сабина (1549 – 1581) се омъжва (1566) за ландграф Вилхелм IV фон Хесен-Касел; Емилия (1550 – 1589) – 1578 г. за граф Рихард фон Пфалц-Зимерн; Елеонора (1552 – 1618) става съпруга (1571) на княз Йоахим-Ернст фон Анхалт, а след като овдовява (1586), сключва брак (1589) с ландграф Георг I фон Хесен-Дармщат; Доротея-Мария (1559 – 1639) се омъжва (1582) за граф Ото-Хайнрих фон Пфалц-Зулцбах; Анна (1561 – 1616) е дадена (1582) за съпруга на бжеския княз Ян-Йежи Пяст, а след смъртта му (1592) сключва брак (1594) с лигницкия княз Фридерик IV Пяст; София (1563 – 1590) се омъжва (1583) за херцог Фридрих-Вилхелм I фон Саксен-Ваймар. Единственият син на Кристоф, херцог Лудвиг III се жени през 1575 г. за Доротея-Урсула (1559 – 1583), дъщеря на маркграф Карл II фон Баден-Дурлах, от която няма деца, затова след смъртта му властта над Вюртемберг преминава у представителител на клона Вюртемберг-Монбелиар.[1][3]

Основател на клона Вюртемберг-Монбелиар е граф Георг I (1498 – 1558), по-малък брат на вюртемберския херцог Улрих I и чичо на херцог Кристоф. Неговият син Фридрих I (1557 – 1608), роден от брака (1555) му с Барбара (1536 – 1597), дъщеря на ландраф Филип I фон Хесен, наследява през 1593 г. херцог Лудвиг III. По негово време Вюртемберг отхвърля сюзеренитета на княз Йоахим-Ернст фон Анхалт. Фридрих I е баща на петнадесет деца от съпругата си Сибила фон Анхалт (1564 – 1614). Сред достигналите пълнолетие (10 деца) са: Сибила-Елизабет (1584 – 1606), омъжена (1604) за курфюрст Йохан-Георг I фон-Саксен-Ветин; Ева-Кристина (1590 – 1657) – през 1610 г. за бранденбургския курфюрст Йохан-Георг фон Хоенцолерн; Агнес (1592 – 1629) – през 1620 г. за княз Франц-Юлий фон Лауенбург; Барбара (1593 – 1627) – през 1616 г. за маркграф Фридрих V фон Баден-Дурлах. Фридрих I има също така и трима синове: Йохан Фридрих (1582 – 1628), херцог на Вюртемберг; Лудвиг-Фридрих (1586 – 1631), граф на Монбелиар, сключил брак (1617) с Елизабет-Магдалена (1600 – 1624), дъщеря на ландграф Лудвиг V фон Хесен-Дармщат, от която има дъщеря Хенриета-Луиза (1623 – 1650), омъжена (1642) за ландграф Албрехт II фон Бранденбург-Ансбах; Юлиус-Фридрих (1588 – 1635), княз на Юлиусбург, женен (1618) за Анна-Сабина (1593 – 1659), дъщеря на княз Йохан фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург. Клоновете, основани от последните двама, просъществуват съотвено до 1714 и 1792 г.[1][3][4][5]

Херцог Йохан Фридрих взема участие в Тридесетгодишната война като деен член на протестантската Евангеличческа уния. Негова съпруга (1609) е Барбара-София (1584 – 1636), дъщеря на бранденбургския курфюрст Йоахим III Фридрих. Дъщеря им Сибила (1620 – 1707) е дадена (1647) за съпруга на своя братовчед Леополд-Фридрих фон Вюртемберг-Монбелиар. Имат също трима синове: Еберхард III (1614 – 1674), херцогг на Вюртемберг; Фридрих (1615 – 1682), княз на Нойенщат; Улрих (1617 – 1671), княз на Нойбург, който има от браковете (1647 и 1651) си със София Доротея фон Золмс-Зоненвалде (1622 – 1648) и Изабела фон Аренберг (†1678) две рано починали дъщери. Вторият син на Йохан Фридрих, Фридрих фон Нойщат, основава клон, просъществувал две поколения. Женен (1653) за Клара-Августа (1632 – 1700), дъщеря на херцог Август II фон Брауншвайг-Волфенбютел, той е баща на София-Доротея (1658 – 1681), омъжена (1680) за принц Лудвиг Кристиан фон Щолберг-Гедерн, Фридрих-Август фон Нойенщат (1654 – 1716) и на Карл-Рудолф фон Нойенщат (1667 – 1742), умрял без потомци. От четиринадесетте деца на Фридрих-Август фон Нойенщат зрелост доживяват само Августа-София (1691 – 1743), дадена (1709) за съпруга на принц Фридрих Еберхард фон Хоенлое-Кирхберг и Фредерика (1699 – 1781), абатиса в Дания.[3][6]

Еберхард III, херцог на Вюртемберг (1628 – 1674), продължава да подкрепя протестантите в Тридесетгодишната война, съюзявайки се с Швеция и Франция. През 1634 г. Вюртемберг е окупиран от войските на германския император Фердинанд II, а херцогът трябва да търси спасение в чужбина. С Вестфалския мир от 1648 г. Еберхард III възвръща своите права. Той сключва два брака: през 1637 г. с Анна-Катарина–Доротея (1614 – 1655), дъщеря на райнграф Йохан-Казимир фон Тюбург, и през 1656 г. с Мария-Доротея-София (1639 – 1698), дъщеря на княз Йоаким-Ернст фон Йотинген. Баща е на двадесет и пет деца, осемнадесет от които умират рано. От дъщерите му София-Луиза (1642 – 1702) е омъжена (1671) за маркграф Кристиан-Ернст фон Бранденбург-Байройт; Кристина-Фридерика (1644 – 1674) – през 1665 г. за Албрехт-Ернст I фон Йотинген; Кристина-Шарлота (1645 – 1699) – през 1662 г. за Георг-Кристиан фон Остфризланд; Еберхардина-Катарина (1651 – 1683) – през 1682 г. за Албрехт-Ернст I фон Йотинген, овдовял със сестра ѝ София-Луиза; София-Шарлота (1671 – 1717) – през 1688 г. за Йохан-Георг I фон Саксен-Айзенах. От синовете му двама доживяват пълнолетие: Вилхелм Лудвиг (1647 – 1677), херцог на Вюртемберт и Фридрих-Карл фон Винентал (1652 – 1698). Вилхелм Лудвиг взема през 1673 г. за съпруга Магдалена-Сибила (1652 – 1712), дъщеря на ландграф Лудвиг VI фон Хесен-Дармщат. Дъщеря му Магдалена-Вилхелмина (1677 – 1742) е омъжена (1697) за маркграф Карл III Вилхелм фон Баден-Дурлах. Нейният брат Еберхард Лудвиг (1676 – 1733) е следващият херцог на Вюртемберг. От брака си (1697) с Йохана-Елизабет (1680 – 1757), дъщеря на маркграф Фридрих VII Магнус фон Баден-Дурлах, той има син, престолонаследника Фридрих-Лудвиг (1698 – 1731). Последният е женен (1716) за Хенриета-Мария (1702 – 1782), дъщеря на бранденбургския ландграф Филип-Вилхелм фон Бранденбург-Швет. Фридрих-Лудвиг има само една дъщеря, Луиза-Фридерика (1722 – 1791), омъжена (1746) за Фридрих II фон Мекленбург-Шверин. Престолонаследникът умира преди баща си, затова след смъртта на херцог Еберхард Лудвиг короната преминава у неговите роднини от клона Вюртемберг-Винентал.[1][7]

Фридрих-Карл фон Винентал (1652 – 1698), по-малък брат на херцог Вилхелм Лудвиг, е първият представител на клона Вюртемберг-Винентал. От брака си (1682) с Елеонора-Юлиана (1663 – 1724), дъщеря на маркграф Албрехт II фон Бранденбург-Ансбах, той има син, Карл Александър (1684 – 1737), получил през 1733 г. властта над Вюртемберг, както и дъщеря, Кристина-Шарлота (1694 – 1729), омъжена (1709) за маркграф Вилхелм-Фридрих фон Бранденбург-Ансбах. Карл Александър се сражава във войната на Австрия с Османската империя под командването на принц Евгений Савойски. Приема католицизма и се заема с възстановяването му в своето княжество. Неговият първороден син и наследник Карл Евгений (Ойген) (1728 – 1793), роден от брака му (1727) с Мария Августа фон Турн и Таксис (1706 – 1756), остава в лоното на католицизма и прекратява натиска срещу протестантите, но се стреми да управлява като абсолютен монарх, ограничавайки правата на Ландтага. Няма деца от първата си съпруга (1748) Елизабет-Фридерика-София (1732 – 1780), дъщеря на маркграф Фридрих III фон Бранденбург-Байройт и от морганатичния си брак с Франциска фон Бернардин (†1811), графиня фон Хоенхайм. След смъртта на херцог Карл Евгений (Ойген) за кратко властта поема по-малкият му брат Лудвиг Евгений (Ойген) (1731 – 1795), който има само две дъщери: Вилхелмина (1764 – 1817), омъжена (1789) за принц Крафт-Ернст фон Йотинген и Хенриета (1767 – 1817), съпруга (1796) на принц Карл-Йозеф фон Хоенлое.[1][7]

След смъртта на Лудвиг Евгений (Ойген) за владетел е обявен тритият син на Карл Александър, Фридрих II Евгений (1732 – 1797). Останал верен на протестанството, той го възстановява във Вюртемберг. Женен е (1753) за Фридерика-Доротея (1736 – 1798), дъщеря на бранденбургския ландграф Фридрих-Вилхелм фон Хоенцолерн-Швет. Най-голямата им дъщеря София-Доротея (Мария Фьодоровна) (1759 – 1828) сключва брак (1776) с руския император Павел I; втората, Фридерика (1765 – 1785) – през 1781 г. с принц Петер-Фридрих-Вилхелм фон Холщайн-Готорп-Олденбург; третата, Елизабет-Вилхелмина (1767 – 1790) – през 1788 г. с австрийския император Франц I. Херцог Фридрих II Евгений има осем синове: Фридрих III (1754 – 1816), херцог на Вюртемберг; Лудвиг (1756 – 1817); Евгений (Ойген) (1758 – 1822); Вилхелм-Фридрих-Филип (1761 – 1830); Фердинанд-Фридрих-Август (1763 – 1834); Карл (1770 – 1791); Александър-Вилхелм (1771 – 1833); Хайнрих-Фридрих-Карл (1772 – 1838).[8]

Херцог Фридрих III наследява баща си през 1797 г. Присъединил се първоначално към Втората европейска коалиция, воюваща срещу Франция, той търпи поражение и през 1802 г. сключва сепаративен мир с консула Наполеон Бонапарт. Отстъпва на Франция владенията си по левия бряг на Рейн, но е компенсиран с територии в Германия и получава (1803) титлата „курфюрст“. Оттогава датират добрите му отношения с Наполеон I, който увеличава двойно територията на Вюртембург и през 1806 г. присъжда на курфюрста кралска титла под името Фридрих I. Монархът е сред последните европейски владетели, отказали се през 1813 г. от съюза си с Наполеон I. Виенският конгрес през 1815 г. запазва кралския статут и новите териториални придобивки на държавата.[1]

Херцози на Вюртемберг (1495 – 1803)

[редактиране | редактиране на кода]

Вюртемберг анексиран към Австрия 1519–1534

Курфюрст на Вюртемберг 1803—1806

По времето на управлението на Наполеон херцог Фридрих III става през май 1803 г. курфюрст и получава територии. На 1 януари 1806 г. курфюрст Фридрих става крал Фридрих I и увеличава кралството си с други територии.

Крале на Вюртемберг

[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих I се жени (1780) за Августа (1764 – 1788) дъщеря на херцог Карл-Вилхелм-Фердинанд фон Брауншвайг-Волфенбютел, а след като овдовява (1788), сключва брак (1797) с Шарлота-Авуста-Матилда (1766 – 1828), дъщеря на анлийския крал Джордж III. Има една дъщеря Катерина (1783 – 1835), омъжена (1807) за Жером Бонапарт, крал на Вестфалия и най-малък от братята на император Наполеон I. По-големият от синовете на Фридрих I наследява баща си под името Вилхелм I (1781 – 1864). Известен със своя либерализъм, той превръща през 1819 г. Вюртембер в конституционна монархия. Сключва брак (1808) с Шарлота (Каролина) Авуста (1792 – 1873), дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф, а след развода (1814) с нея се жени (1816) за Екатерина (1788 – 1819), дъщеря на руския император Павел I. Овдовял отново (1819), взема за съпруга (1820) братовчедка си Паулина (1800 – 1873), дъщеря на принц Лудвиг фон Вюртемберг. Най-голямата му дъщеря Мария (1816 – 1887) се омъжва (1840) за граф Алфред фон Нейперг; втората, София (1818 – 1877) – през 1839 г. за нидерландския крал Вилем III; третата, Катерина (1821 – 1898) – през 1845 г. за братовччед си Фридрих фон Вюртемберг; четвъртата, Августа (1826 – 1898) – през 1851 г. за принц Херман фон Саксен-Ваймар. Вилхелм I е наследен от единствения си син Карл I (1823 – 1891). Новият крал води антипруска политика и влиза в съюз с Бавария, както и с Австрия, която подкрепя във войната от 1866 г. Вюртембергските войски са победени от прусите и Карл I е принуден да иска мир. През 1871 г. Вюртемберг се присъединява към Германската империя, запазвайки кралския си статут. Карл I е женен (1846) за Олга (1822 – 1892), дъщеря на руския император Николай I.[1][8]

Вторият син на крал Фридрих I, принц Паул (1785 – 1852), сключва брак (1805) с Шарлота (1787 – 1847), дъщеря на херцог Фридрих фон Саксен-Алтенбург. По-голямата от дъщерите му, Фридерика-Шарлота-Мария (Елена Павловна) (1807 – 1873), е дадена (1824) за съпруга на руския велик княз Михаил Павлович, а по-малката, Паулина – през 1829 г. на херцог Вилхелм I фон Насау. По-малкият му син Август (1813 – 1885) взема (1868) за съпруга баронеса Мария-Берта фон Варденберг (1830 – 1869). По-големият му син Фридрих (1808 – 1870) се жени (1845) за братовчедка си Катерина (1821 – 1898), дъщеря на крал Вилхелм I. Синът на Фридрих, Вилхелм II (1848 – 1921) наследява през 1891 г. чичо си Карл I като крал на Вюртемберг. Вилхелм II се жени два пъти: през 1877 г. за Мария (1857 – 1882), дъщеря на княз Георг-Виктор фон Валдек и през 1886 г. за Шарлота (1864 – 1946), дъщеря на принц Вилхелм фон Шаумбург-Липе. Единствената му дъщеря Паулина (1877 – 1965) се омъжва (1898) за принц Вилхелм Фридрих фон Вид. Ноемврийската революция в Германия през 1918 г. принуждава последния монарх на тази страна да абдикира. Отказал се от участие в политическия живот, той доживява дните си в замъка Бобенхаузен. След смъртта му глава на династията Вюртемберг става неговият братовчед Албрехт фон Вюртемберг (1865 – 1939), генерал в армията на Германия по време на Първата световна война. Неговите потомци, подени от брака му (1893) с австрийската ерцхерцогиня Маргарита-София (1870 – 1902), днес представляват старшия клон на фамилията.[1][8]

Крале на Германия

[редактиране | редактиране на кода]

Шефове на Дом Вюртемберг от 1918 г.

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Вюртемберги.
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Вюртемберги.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м Керчева, Клементина, Каваленов, Страхил. Европейските династии. София, Агато, 2004. с. 115 – 120.
  2. ↑ а б в ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 200. Вюртембергская династия. Графы вюртембергские, герцог Эберхард I
  3. ↑ а б в г ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 201. Вюртембергская династия. Герцоги вюртембергские 1496 – 1674
  4. ↑ ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 203а. Вюртембергская династия. Герцоги вюртемберг-мëмпельгардские
  5. ↑ ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 204. Вюртембергская династия. Герцоги вюртембергские Юлианской линии
  6. ↑ ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 203б. Вюртембергская династия. Герцоги вюртемберг-нейштадтские
  7. ↑ а б ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 202. Вюртембергская династия. Герцоги вюртемберг-штутгартские 1674 – 1797
  8. ↑ а б в ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 205. Вюртембергская династия. Короли Вюртемберга
  • Robert Uhland, 900 Jahre Haus Württemberg. Leben und Leistung für Land und Volk. Stuttgart 1984, ISBN 3-17-008536-0
  • Sönke Lorenz, Dieter Mertens, Volker Press, Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart 1997, ISBN 3-17-013605-4
  • Dieter Mertens: Zur frühen Geschichte der Herren von Württemberg. Traditionsbildung – Forschungsberichte – neue Ansätze. In: Zeitschrift für württembergische Landesgeschichte 49/1990. S. 11 – 95 online.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вюртемберги&oldid=12436364“.