Понте Векио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Понте Векио
Ponte Vecchio
Основни данни
Предназначение пътен, покрит
Пресича река Арно
Местоположение Flag of Italy.svg Флоренция, Италия
По-горен Понте але Грацие
По-долен Понте Санта Тринита
Технически данни
Конструкция сводове
Материал камък
Ширина 32 m
Главен отвор 30 m
Брой отвори 3 (27 + 30 + 27 m)
История
Построен 1335 – 1345 г.
Проектант Тадео Гади или
Нери ди Фиораванте
Карта
Italy relief location map.jpg
43.7681° с. ш. 11.2531° и. д.
Местоположение в Италия
Понте Векио в Общомедия

Понте Векио (на италиански: Ponte Vecchio, „Старият мост“) е покрит мост над река Арно във Флоренция, Италия. Известен е с предимно бижутерските магазини, построени на него. Мостът се намира между галерия Уфици и Двореца Пити.

История[редактиране | редактиране на кода]

Понте Векио, поглед отвътре

Мост на това място навярно има още в края на Римската империя (4 век). През 972 г. Понте Векио е дървен мост. През 1333 е разрушен от придошлите води на Арно.

През 1345 г. придобива днешния си вид на покрит мост с магазинчета. Над магазините преминава коридорът, наречен на името на Джорджо Вазари, който представлява картинна галерия. Проектиран е от Вазари, за да подсигури безопасното преминаване на херцог Козимо I Медичи от Уфици до двореца Пити. Първоначално дюкянчетата на моста са били обитавани от занаятчии и месари, но през 1593 г. херцогът ги прогонва заради неприятните миризми, които се донасят оттам и след тях се нанасят бижутерите.

По време на отстъплението на германците през август 1944 г. през Втората световна война, Понте Векио не е разрушен, за разлика от другите мостове във Флоренция.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Мостът се състои от три отделни арки. Централната е с дължина 30 метра, а по-малките от двете и страни са по 27 метра. Височината на свода им е между 3,5 и 4,4 метра.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

По средата на моста има бюст на Бенвенуто Челини. Там влюбените имат обичая да оставят катинарче, чието ключе хвърлят в реката, за да е вечна любовта им.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]