Понте Векио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Понте Векио
Ponte Vecchio
Основни данни
Предназначениепокрит пътен мост
Пресичарека Арно
МестоположениеFlag of Italy.svg Флоренция, Италия
По-горенПонте але Грацие
По-доленПонте Санта Тринита
Технически данни
Конструкциясводове
Материалкамък
Ширина32 m
Главен отвор30 m
Брой отвори3 (27 + 30 + 27 m)
История
Построен1335 – 1345 г.
ПроектантТадео Гади или
Нери ди Фиораванте
Карта
Italy relief location map.jpg
43.768° с. ш. 11.2532° и. д.
Местоположение в Италия
Понте Векио в Общомедия

Понте Векио (на италиански: Ponte Vecchio – Стар(и) мост) е покрит мост над река Арно във Флоренция, Италия.

Понте Векио, поглед отвътре

Известен е с предимно бижутерските магазини, построени на него. Намира се между галерията „Уфици“ и двореца „Пити“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мост на това място навярно има още през 4 век – в края на Римската империя. През 972 г. Понте Векио е дървен мост. През 1333 г. е разрушен от придошлите води на Арно.

През 1345 г. придобива днешния си вид на покрит мост с магазинчета. Над магазините преминава коридорът, наречен на името на Джорджо Вазари, който представлява картинна галерия.

Проектиран е от Вазари, за да подсигури безопасното преминаване на херцог Козимо I Медичи от галерията „Уфици“ до двореца „Пити“. Първоначално магазинчетата на моста са ползвани от занаятчии и месари, но през 1593 г. херцогът ги прогонва заради неприятните миризми, които се донасят оттам, и след тях се нанасят бижутерите.

По време на отстъплението на германците през август 1944 г. по време на Втората световна война Понте Векио не е разрушен, за разлика от другите мостове във Флоренция.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Мостът се състои от 3 отделни арки. Централната е дълга 30 метра, а по-малките от двете ѝ страни са с дължина по 27 метра. Височината на свода им е между 3,5 и 4,4 метра.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

По средата на моста има бюст на Бенвенуто Челини. Там влюбените имат обичая да оставят катинарче, чието ключе хвърлят в реката, за да е вечна любовта им.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]