Понте Векио

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Понте Векио
Ponte Vecchio
Основни данни
Предназначение покрит пътен мост
Пресича река Арно
Местоположение Flag of Italy.svg Флоренция, Италия
По-горен Понте але Грацие
По-долен Понте Санта Тринита
Технически данни
Конструкция сводове
Материал камък
Ширина 32 m
Главен отвор 30 m
Брой отвори 3 (27 + 30 + 27 m)
История
Построен 1335 – 1345 г.
Проектант Тадео Гади или
Нери ди Фиораванте
Карта
Reliefkarte Italien.png
43.7681° с. ш. 11.2531° и. д.
Местоположение в Италия
Понте Векио в Общомедия

Понте Векио (на италиански: Ponte Vecchio – Стар(и) мост) е покрит мост над река Арно във Флоренция, Италия.

Понте Векио, поглед отвътре

Известен е с предимно бижутерските магазини, построени на него. Намира се между галерията „Уфици“ и двореца „Пити“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Мост на това място навярно има още през 4 век – в края на Римската империя. През 972 г. Понте Векио е дървен мост. През 1333 г. е разрушен от придошлите води на Арно.

През 1345 г. придобива днешния си вид на покрит мост с магазинчета. Над магазините преминава коридорът, наречен на името на Джорджо Вазари, който представлява картинна галерия.

Проектиран е от Вазари, за да подсигури безопасното преминаване на херцог Козимо I Медичи от галерията „Уфици“ до двореца „Пити“. Първоначално магазинчетата на моста са ползвани от занаятчии и месари, но през 1593 г. херцогът ги прогонва заради неприятните миризми, които се донасят оттам, и след тях се нанасят бижутерите.

По време на отстъплението на германците през август 1944 г. по време на Втората световна война Понте Векио не е разрушен, за разлика от другите мостове във Флоренция.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Мостът се състои от 3 отделни арки. Централната е дълга 30 метра, а по-малките от двете ѝ страни са с дължина по 27 метра. Височината на свода им е между 3,5 и 4,4 метра.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

По средата на моста има бюст на Бенвенуто Челини. Там влюбените имат обичая да оставят катинарче, чието ключе хвърлят в реката, за да е вечна любовта имостове в Италиям.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]