Филипо Брунелески

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Брунелески)
Направо към: навигация, търсене
Филипо Брунелески
Filippo Brunelleschi
италиански архитект

Роден
1377 г.
Починал
15 април 1446 г. (69 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Филипо Брунелески в Общомедия

Филипо Брунеллески (на италиански: Brunelleschi, (Brunellesco), Filippo) е италиански архитект и скулптор от епохата на Ренесанса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Източник на сведения е неговата „Биография“, приписвана на Антонио Манети, която е създадена повече от 30 години след смъртта на архитекта.

Роден е през 1377 година във Флоренция, Италия. Учи и работи във Флоренция – първоначално като ювелир и скулптор, а после и като архитект. След като през 1402 г. е отхвърлен на конкурса за бронзовите релефи на вратите на баптистерия „Сан Джовани Батиста“ във Флоренция (конкурсът е спечелен от Лоренцо Гиберти), Брунелески напуска родния си град и заминава за Рим, където изучава класическия Древен Рим. През периода 1420 – 1436 той проектира и построява осмостенния купол на катедралатаСанта Мария дел Фиоре“ във Флоренция – първия крупен паметник на архитектурата на Ренесанса.

Гробът на Филипо Брунелески

Като откривател на перспективата Брунелески оказва влияние върху постиженията на Алберти, Донатело, Мазачо, Микеланджело и Леонардо да Винчи. Той разширява и следва собствената си перспектива, подчинена на постигането на конкретната цел. Преодолявайки огромни политически и лични несгоди и търсейки находчиви решения на проблемите, успява да завърши купола на „Санта Мария дел Фиоре“ и да промени представата за пространство.

През 1421 г. той пръв получава 3-годишна патентна защита за свое индустриално изобретение, а през 1474 г. във Венеция е издаден първият в света общ патентен закон.

Умира на 15 април 1446 година във Флоренция на 69-годишна възраст. Гробът на Брунелески, който дълго време е бил неизвестен, е преоткрит през 1972 година във Флорентинската катедрала, която е построена върху останките на предишната катедрала „Санта-Репарата“ (IV – V век).

Произведения на великия архитект[редактиране | редактиране на кода]

  • Около 1402 година във Флоренция е обявен конкурс за бронзови релефи на северните врати на баптистерия „Сан Джовани“. Брунелески участва със свой проект, но конкурсът е спечелен от Лоренцо Гиберти. Неговият релеф днес се пази в Националния музей Барджело във Флоренция.
  • 1417 – 1436 г. – яйцевидния купол на катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ (Duomo), която и днес е най-високата сграда в града – 114,5 метра. Куполът е строен 15 години. Брунелески издига купола без поддържащо скеле и измисля начин, при който камъните на арките сами се поддържат по време на строежа. Тайната на този подход е заимствана от Пантеона в Рим – издигат се два купола (един в друг), като единият поддържа другия, а тухлите на вътрешния купол са подредени зигзагообразно при зидането, за да се застъпват и крепят. Това е върховно постижение на инженерната мисъл – за купола са използвани четири милиона тухли, тежащи около 1500 тона. Брунелески конструира кран, който да ги вдига, а по-късно изобретява и още по-ефикасен подемник. (Строежът на самата катедрала започва през 1260 г. и след големи прекъсвания през 1418 г. стига до огромния купол, за който няма ефективна технология по това време, нито достатъчно решителни и талантливи архитекти, способни да се справят с възникналото предизвикателство. При тази ситуация великолепната творба на Брунелески несъмнено го прави велик ренесансов архитект.).
  • От 1419 г. успоредно със строежа на купола Брунелески работи над сграда, предназначена за болница и приют за сираци Ospedale degli Innocenti. Това е първият детски приют в Европа, открит през 1444 година.
  • 1440 г. – започва строежа на двореца „Пити“, който е завършен през XVIII век. През 1549 година дворецът е купен от фамилията Медичи, които го обзавеждат с произведения на изкуството.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Eugenio Battisti: Filippo Brunelleschi. Electa Editrice, Mailand 1976.
  • Giovanni Fanelli: „Brunelleschi“, Karl Robert Langewiesche Verlag 1988, ISBN 3784561624
  • Heinrich Klotz: „Filippo Brunelleschi: The Early Works and the Medieval Tradition“, Rizzoli Intl Pubns 1990, ISBN 0847812111
  • Peter J. Gärtner: „Filippo Brunelleschi 1377 – 1446“, Könemann 2001, ISBN 3829006837
  • Attilio Pizzigoni: Filippo Brunelleschi (Studiopaperback). Verlag für Architektur, Zürich, München 1991, ISBN 3-7608-8127-0
  • Uta Schedler: „Filippo Brunelleschi“, Imhof Petersberg 2004, ISBN 3937251855
  • Ross King: „Brunelleschi's Dome The Story of the Great Cathedral in Florence“, Pimlico 2005, ISBN 1844138275

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Брунеллески, Филиппо – статия в Уикипедия на руски – 11 януари 2008 г

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]