Филипо Брунелески

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Брунелески)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филипо Брунелески
Filippo Brunelleschi
италиански архитект

Роден
1377 г.
Починал
15 април 1446 г. (69 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Филипо Брунелески в Общомедия

Филипо Брунелески (на италиански: Brunelleschi, (Brunellesco), Filippo) е италиански архитект и скулптор от епохата на Ренесанса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Източник на сведения е неговата „Биография“, приписвана на Антонио Манети, която е създадена повече от 30 години след смъртта на архитекта.

Роден е през 1377 година във Флоренция, Италия. Учи и работи във Флоренция – първоначално като ювелир и скулптор, а после и като архитект. След като през 1402 г. е отхвърлен на конкурса за бронзовите релефи на вратите на баптистерия „Сан Джовани Батиста“ във Флоренция (конкурсът е спечелен от Лоренцо Гиберти), Брунелески напуска родния си град и заминава за Рим, където изучава класическия Древен Рим. През периода 1420 – 1436 той проектира и построява осмостенния купол на катедралатаСанта Мария дел Фиоре“ във Флоренция – първия крупен паметник на архитектурата на Ренесанса.

Гробът на Филипо Брунелески

Като откривател на перспективата Брунелески оказва влияние върху постиженията на Алберти, Донатело, Мазачо, Микеланджело и Леонардо да Винчи. Той разширява и следва собствената си перспектива, подчинена на постигането на конкретната цел. Преодолявайки огромни политически и лични несгоди и търсейки находчиви решения на проблемите, успява да завърши купола на „Санта Мария дел Фиоре“ и да промени представата за пространство.

През 1421 г. той пръв получава 3-годишна патентна защита за свое индустриално изобретение, а през 1474 г. във Венеция е издаден първият в света общ патентен закон.

Умира на 15 април 1446 година във Флоренция на 69-годишна възраст. Гробът на Брунелески, който дълго време е бил неизвестен, е преоткрит през 1972 година във Флорентинската катедрала, която е построена върху останките на предишната катедрала „Санта-Репарата“ (IV – V век).

Произведения на великия архитект[редактиране | редактиране на кода]

  • Около 1402 година във Флоренция е обявен конкурс за бронзови релефи на северните врати на баптистерия „Сан Джовани“. Брунелески участва със свой проект, но конкурсът е спечелен от Лоренцо Гиберти. Неговият релеф днес се пази в Националния музей Барджело във Флоренция.
  • 1417 – 1436 г. – яйцевидния купол на катедралата „Санта Мария дел Фиоре“ (Duomo), която и днес е най-високата сграда в града – 114,5 метра. Куполът е строен 15 години. Брунелески издига купола без поддържащо скеле и измисля начин, при който камъните на арките сами се поддържат по време на строежа. Тайната на този подход е заимствана от Пантеона в Рим – издигат се два купола (един в друг), като единият поддържа другия, а тухлите на вътрешния купол са подредени зигзагообразно при зидането, за да се застъпват и крепят. Това е върховно постижение на инженерната мисъл – за купола са използвани четири милиона тухли, тежащи около 1500 тона. Брунелески конструира кран, който да ги вдига, а по-късно изобретява и още по-ефикасен подемник. (Строежът на самата катедрала започва през 1260 г. и след големи прекъсвания през 1418 г. стига до огромния купол, за който няма ефективна технология по това време, нито достатъчно решителни и талантливи архитекти, способни да се справят с възникналото предизвикателство. При тази ситуация великолепната творба на Брунелески несъмнено го прави велик ренесансов архитект.).
  • От 1419 г. успоредно със строежа на купола Брунелески работи над сграда, предназначена за болница и приют за сираци Ospedale degli Innocenti. Това е първият детски приют в Европа, открит през 1444 година.
  • 1440 г. – започва строежа на двореца „Пити“, който е завършен през XVIII век. През 1549 година дворецът е купен от фамилията Медичи, които го обзавеждат с произведения на изкуството.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Eugenio Battisti: Filippo Brunelleschi. Electa Editrice, Mailand 1976.
  • Giovanni Fanelli: „Brunelleschi“, Karl Robert Langewiesche Verlag 1988, ISBN 3784561624
  • Heinrich Klotz: „Filippo Brunelleschi: The Early Works and the Medieval Tradition“, Rizzoli Intl Pubns 1990, ISBN 0847812111
  • Peter J. Gärtner: „Filippo Brunelleschi 1377 – 1446“, Könemann 2001, ISBN 3829006837
  • Attilio Pizzigoni: Filippo Brunelleschi (Studiopaperback). Verlag für Architektur, Zürich, München 1991, ISBN 3-7608-8127-0
  • Uta Schedler: „Filippo Brunelleschi“, Imhof Petersberg 2004, ISBN 3937251855
  • Ross King: „Brunelleschi's Dome The Story of the Great Cathedral in Florence“, Pimlico 2005, ISBN 1844138275

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Брунеллески, Филиппо – статия в Уикипедия на руски – 11 януари 2008 г

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]