Франсоа Виет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Франсоа Виет
Френски математик

Роден
1540 г.
Починал
13 декември 1603 г. (63 г.)
Научна дейност
Област Математика
Подпис SignatureFrViète.jpg
Франсоа Виет в Общомедия

Франсоа Виет (на френски: François Viète, по-известен като Franciscus Vieta) е френски математик, който е известен с алгебричните формули, носещи неговото име.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франсоа Виет е роден на 11 октомври 1540 година във Фонтен ле Конг, френската провинция Поату. По образование е юрист. От 19-годишен се занимава с адвокатска практика в родния си град. Преподавайки на дъщерята на един от своите клиенти, се увлякъл по астрономията и математиката. През 1579 година издал "Математически канон на геометрията" в Париж. Виет бил съветник на кралете Анри III и Анри IV. От 1584 до 1589 година се посветил на изследвания в областта на математиката. Франсоа Виет умира през 1603 година.

Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

Opera, 1646

Виет въвел буквените означения и създал символната алгебра. Виет измислил думата "коефициент". Неговите съчинения по математика са били малко познати по време на неговия живот, тъй като ги е раздавал само на свои близки и познати. Те са били събрани от учителя по математика Шутен и издадени от Мерсен и Александър Андерсон през 1646 година. Към постиженията на Виет се отнасят:

  • теорията на уравненията;
  • изследване на измененията на трансцендентните функции;
  • решаването на алгебрични уравнения;
  • метод за приблизително решаване на алгебрични уравнения с числови коефициенти;
  • представянето на числото "пи" във формата на безкрайно произведение на квадратни корени.

В тези съчинения той преди всичко изяснява различието между двата метода на геометрията — синтетичен и аналитичен. Формулира аксиома, на която се основава равенството на пропорцията; описва измененията на различните величини /дължина, площ, обем/; излага основните правила на логиката.

Франсоа Виет разглежда различни въпроси от геометрията, които се свеждат до съставянето на различни видове уравнения. В своите съчинения той описва различни преобразования над уравнения от втора, трета и четвърта степен с цел намирането на решенията им. В едно от съчиненията си той развива геометричните построения и решава графично уравнения от втора и трета степен. Негов принос е и описанието за разделяне на ъгъла на три равни части и използване на синусите на кратните ъгли. Дава едно приблизително решение на задачата за квадратура на кръга и прави различни изследвания в сферичната тригонометрия. Създава таблици за стойностите на синуси, косинуси, тангенси и котангенси на ъгли, необходими на мореплавателите. Тези му знания обясняват факта, че е решил уравнение от 45-та степен, предложено на целия свят от Андриан Ван Роуен /1561-1615 г./, като е показал, че решението му се свежда до разделянето на ъгъл на 45 равни части. Така намира 23 положителни корена на това уравнение, а отрицателните ги отхвърля, тъй като ги е смятал за дяволски числа.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]