Франсоа Виет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франсоа Виет
François Viète
френски математик

Роден
Починал

Образование Университет на Поатие
Научна дейност
Област Математика
Подпис SignatureFrViète.jpg
Франсоа Виет в Общомедия

Франсоа Виет (на френски: François Viète, по-известен като Franciscus Vieta) е френски математик, който е известен с алгебричните формули, носещи неговото име.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Франсоа Виет е роден на 11 октомври 1540 година във Фонтен ле Конг, френската провинция Поату. По образование е юрист. От 19-годишен се занимава с адвокатска практика в родния си град. Преподавайки на дъщерята на един от своите клиенти, се увлякъл по астрономията и математиката. През 1579 година издал „Математически канон на геометрията“ в Париж. Виет бил съветник на кралете Анри III и Анри IV. От 1584 до 1589 година се посветил на изследвания в областта на математиката. Франсоа Виет умира през 1603 година.

Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

Съчинения, 1646

Виет въвел буквените означения и създал символната алгебра. Виет измислил думата „коефициент“. Неговите съчинения по математика са били малко познати по време на неговия живот, тъй като ги е раздавал само на свои близки и познати. Те са били събрани от учителя по математика Шутен и издадени от Мерсен и Александър Андерсон през 1646 година. Към постиженията на Виет се отнасят:

  • теорията на уравненията;
  • изследване на измененията на трансцендентните функции;
  • решаването на алгебрични уравнения;
  • метод за приблизително решаване на алгебрични уравнения с числови коефициенти;
  • представянето на числото „пи“ във формата на безкрайно произведение на квадратни корени.

В тези съчинения той преди всичко изяснява различието между двата метода на геометрията – синтетичен и аналитичен. Формулира аксиома, на която се основава равенството на пропорцията; описва измененията на различните величини /дължина, площ, обем/; излага основните правила на логиката.

Франсоа Виет разглежда различни въпроси от геометрията, които се свеждат до съставянето на различни видове уравнения. В своите съчинения той описва различни преобразования над уравнения от втора, трета и четвърта степен с цел намирането на решенията им. В едно от съчиненията си той развива геометричните построения и решава графично уравнения от втора и трета степен. Негов принос е и описанието за разделяне на ъгъла на три равни части и използване на синусите на кратните ъгли. Дава едно приблизително решение на задачата за квадратура на кръга и прави различни изследвания в сферичната тригонометрия. Създава таблици за стойностите на синуси, косинуси, тангенси и котангенси на ъгли, необходими на мореплавателите. Тези му знания обясняват факта, че е решил уравнение от 45-а степен, предложено на целия свят от Андриан Ван Роуен (1561 – 1615 г.), като е показал, че решението му се свежда до разделянето на ъгъл на 45 равни части. Така намира 23 положителни корена на това уравнение, а отрицателните ги отхвърля, тъй като ги е смятал за дяволски числа.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1571 – 1579: Canon mathématique
  • 1589: Deschiffrement d'une lettre escripte par le Commandeur Moreo au Roy d'Espaigne son maître
  • 1591: In artem analyticem isagoge
  • 1591: Zeteticorum libri quinque
  • 1591 – 93: Effectionum geometricarum canonica recensio
  • 1593: Supplementum geometriae
  • 1593: Variorum de rebus mathematicis responsorum liber VIII
  • 1595: Ad problema quod omnibus mathematicis totius orbis construendum proposuit Adrianus Romanus, Francisci Vietae responsum
  • 1600: De numerosa potestatum ad exegesim resolutione
  • 1600: Apollonius Gallus
  • 1600 – 02: Fontenaeensis libellorum supplicum in Regia magistri relatio Kalendarii vere Gregoriani ad ecclesiasticos doctores exhibita Pontifici Maximi Clementi VIII
  • 1612: Supplementum Apollonii Galli
  • 1612: Supplementum Apollonii Redivivi sive analysis problematis bactenus desiderati ad Apollonii Pergaei doctrinam a Marino Ghetaldo Patritio Regusino hujusque non ita pridem institutam
  • 1615: Ad Angularum Sectionem Analytica Theoremata F. Vieta primum excogitata at absque ulla demonstratione ad nos transmissa, iam tandem demonstrationibus confirmata
  • 1615: Pro Zetetico Apolloniani problematis a se jam pridem edito in supplemento Apollonii Redivivi Zetetico Apolloniani problematis a se jam pridem edito; in qua ad ea quae obiter inibi perstrinxit Ghetaldus respondetur
  • 1615: Francisci Vietae Fontenaeensis, De aequationum – recognitione et emendatione tractatus duo per Alexandrum Andersonum
  • 1617: Animadversionis in Franciscum Vietam, a Clemente Cyriaco nuper editae brevis diakrisis
  • 1619: Exercitationum Mathematicarum Decas Prima

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Grisard, J. (1968) François Viète, mathématicien de la fin du seizième siècle: essai bio-bibliographique (Thèse de doctorat de 3ème cycle) École Pratique des Hautes Études, Centre de Recherche d'Histoire des Sciences et des Techniques, Paris. ((fr))
  • Godard, Gaston. François Viète (1540 – 1603), Father of Modern Algebra. Université de Paris-VII, France, Recherches vendéennes. ISSN 1257-7979 ((fr))

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]