Фаюмски портрети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Mummy with Fayum Portrait of a Young Man.jpg Fayum-07.jpg
Мумията и мумийният портрет на млад мъж,
открит през 1911 година от Флиндърс Петри,
днес експонат на Музей на изкуствата „Метрополитън“

Фаюмски портрети е съвременното наименование, с което стават известни откритите в края на 19 век под пясъците на Либийската пустиня в Египет, но особено много край оазиса Фаюм, антични живописни погребални портрети на хора, прикрепени към мумиите им. Датирани към периода І-ІV век сл.н.е., тези портрети представят еволюцията на вековните традиции на древноегипетското изобразително изкуство под въздействието на елинистичната живопис от времето на Птолемеите и реалистичния римски портрет от епохата на римското владичество над Египет. Характерни белези в мумийните портретите от втората половина на този период (ІІІ-ІV в.) ясно бележат влиянията на ранно-християнското изкуство и на свой ред влияят върху средновековната византийска живопис. На практика, фаюмските портрети са сред малкото съхранени образци на световното кавалетно изкуство от това време и единствените по-значими такива — като качество и брой — образци от Египет. Понастоящем са известни около 900 такива портрета, които са притежание на повече от 100 музея по целия свят.

Географско разпространение[редактиране | edit source]

Мумийните портрети са откривани на територията на цял Египет, но най-голямата част от тях — в областта Фаюм, и по-специално градовете Хавара и Антиноополис. Сухият горещ климат на Египет и фактът, че са били заровени в пясъците на пустинята, обяснява как портретите са оцелели през столетията и са открити в относително добро състояние, запазвайки яркостта на цветовете си. Някои портрети са повредени от просмукалите се в дървената им основа химикали и масла от балсамирането, както и от климатични условия, подпочвени води и дървояди.

Мумията и портрета на мъж от Фаюм - Новата глиптотека в Карлсберг

Техника на изпълнение[редактиране | edit source]

Портретът служел да се покрива лицето на покойника, който преди да бъде погребан е бил подложен на мумифициране. При изработката на мумията, лентите плат са прикрепвали портрета плътно към тялото (понякога с помощта на асфалт).

Основно два различни вида техника са използвани при изработката на откритите фаюмски портрети: енкаустика (восъчна живопис) и темпера, като изработените с техниката енкаустика портрети обикновено се отличават с по-високо качество и са по-добре запазени. За основа е използвана плоча с форма на овал или подкова от дървен материал: дъб, липа, чинар, кедър, кипарис, смокиня, цитрусови дървета. Размерите на дървените плочи на откритите портрети варират от 35 до 43 сантиметра на височина, от 20 до 24 сантиметра на ширина и от 1 до 10 милиметра на дебелина. Предполага се, че оригиналните им размери са стигали до 50-60 сантиметра в дължина, като са се свивали с времето.

Често портретът е рамкиран с позлатен гипс или картонаж, декориран с рисувани флорални мотиви, стъклена паста или инкрустирани цветни камъни. Почти всички намерени портрети са били отделени от мумиите.

Портретът изобразява в анфас лицето, врата и раменете на покойника приживе, а в някои случаи стига до бюста. В редки случаи на един портрет са изобразени двама души. Също в отделни случаи на портрета се виждат част от ръцете, които типично държат чаша вино или цвете.

Портрет на Изидора - ок. 100-110 г. Музей Вила Гети, Лос Анжелис

Профил на портретуваните[редактиране | edit source]

Голямата част от портретуваните са на средна възраст, но има портрети и на деца; изобразени са представители на всякакви раси и етноси, населявали Египет в този период — римляни, гърци, египтяни, евреи, негри. По богатите накити (огърлици и обеци при жените, лаврови венци при мъжете) се съди, че мумийни портрети са можели да си позволят само представителите на висшата административна, търговска и военна прослойка на Египет, т.е. гръко-римски заселници и богати египтяни. В подкрепа на това заключение от открити папируси става ясно, че разходите по едно мумифициране понякога възлизали на над 600 драхми, което надвишавало средния годишен доход на обикновен селски труженик.

Към част от откритите портрети има прикрепени дървени табелки с името, рождената дата и възрастта на покойника; в редки случаи — и професията. Известни са около 20 имена на портретувани покойници, написани на гръцки език.

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • „Фаюмски портрети“, Виолета Андреева, изд. "Български художник", София, 1983
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.