Сергей Сазонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сергей Сазонов
Сергей Дмитриевич Сазонов
руски дипломат и политик
Sergei Dmitrijewitsch Sasonow.jpg
Роден
Починал
Погребан Ница, Франция

Образование Царскоселски лицей
Сергей Сазонов в Общомедия

Серге́ѝ Дми́триевич Сазо́нов е руски държавен деец, министър на външните работи на Руската империя (1910 – 1916).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сергей Сазонов е дворянин, земевладелец в Рязанска област. Завършва Александровския лицей, оженва се за Анна Борисовна Нейдгард, сестра на съпругата на Пьотър Столипин.

В 1883 г. постъпва на служба в Министерството на външните работи, от 1890 е втори секретар на посолството в Лондон, от 1894 е секретар на мисията във Ватикана, от 1904 е съветник в посолството в Лондон, а от март 1906 е министър-резидент при Папата. 1907 г. е назначен за посланик в САЩ.

Сергей Сазонов

На 26 май 1909 след т.нар. „скандал в Бухлау“ е назначен за заместник-министър на външните работи на мястото на Николай Чариков, за засилване на външен контрол върху дейността на министър Александър Изволски.

От 8 ноември 1910 е министър на външните работи. Заема поста със съдействието на Пьотър Столипин. В Съвета на министрите е част от либерално крило.

На 1 януари 1913 е назначен за член на Държавния съвет. През лятото на 1913 г. има големи заслуги за поражението на България в Междусъюзническата война и териториалното ѝ орязване за сметка на Сърбия, Гърция, Румъния и Турция. На 1 август 1914 приема от немския посланик нотата за обявяване на Първата световна война.

На 12 януари 1917 е назначен за посланик във Великобритания, но във връзка с Февруарската революция не успява да заеме длъжността.

След Октомврийската революция е активен член на Бялата гвардия. През 1918 е член на Специалния съвет при главнокомандващия на Въоръжените сили на Южна Русия Антон Деникин, а през 1919 е министър на външните работи на правителството на Александър Колчак, представител на „белите“ на Парижката мирна конференция, след което емигрира.

Мнения на съвременниците му[редактиране | редактиране на кода]

  • Заемането на длъжността министър на външните работи той дължи преди всичко на родствените си връзки и единомислието по отношение на източната политика с Изволски и великия херцог Николай Николаевич. [1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Я. В. Глинка, Одиннадцать лет в Государственной Думе. 1906 – 1917. Дневник и воспоминания. М., 2001

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сухомлинов В. А. Мн.: Харвест, 2005. – с. 301
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сазонов, Сергей Дмитриевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.